WARREL DANE - "Praises to the War Machine"
2008, Century Media/Animato Music
Често срещано явление е, когато дадена група придобие известна популярност, отделните й членове да започнат да издават самостоятелни албуми. Това не подмина и риф-машината Nevermore, чийто емблематичен вокалист Warrel Dane реши да се впусне в подобни изяви. Пределно ясно е, че хората, които ще си купят соловия му дебют "Praises to the War Machine", са същите онези фенове, познаващи го заради титулярната му група. А познайте кой е гост-китарист за солото в песента "Messenger"? Каза ли някой Jeff Loomis? В албума участват още бивши и настоящи членове на групи като Soilwork, Himsa, Testament, Obituary, Jag Panzer и др.
Ако очаквате от Warrel Dane да ви поднесе един типичен невърморски албум, може би ще останете леко разочаровани. Леко, защото характерните за сиатълската пауър-прогресив-траш (да, наистина е трудно да определиш стила на Nevermore, мамка му) рифови и вокални постройки са налице. От друга страна, има парчета, които само загатват за корените на Warrel. Наред с десетте авторски песни, има и два кавъра, съответно "Lucretia My Reflection" на Sisters Of Mercy и "Patterns" на Paul Simon. Любопитно е и най-бавното парче в албума - силно емоционалното "Brother". Феновете на Nevermore вероятно са наясно с факта, че Warrel Dane е изключителен текстописец и това му качество е проявено и в соловото му издание. "Praises to the War Machine" e албум в средно темпо, където не липсват свежите идеи, но като цяло не предлага нещо революционно ново. В крайна сметка това не е и необходимо. Warrel Dane ни поднася един добър метъл албум, с който може да запълним следващите месеци, докато се появи дългоочакваното DVD на Nevermore - "The Year of the Voyager".
Yanni
Ако очаквате от Warrel Dane да ви поднесе един типичен невърморски албум, може би ще останете леко разочаровани. Леко, защото характерните за сиатълската пауър-прогресив-траш (да, наистина е трудно да определиш стила на Nevermore, мамка му) рифови и вокални постройки са налице. От друга страна, има парчета, които само загатват за корените на Warrel. Наред с десетте авторски песни, има и два кавъра, съответно "Lucretia My Reflection" на Sisters Of Mercy и "Patterns" на Paul Simon. Любопитно е и най-бавното парче в албума - силно емоционалното "Brother". Феновете на Nevermore вероятно са наясно с факта, че Warrel Dane е изключителен текстописец и това му качество е проявено и в соловото му издание. "Praises to the War Machine" e албум в средно темпо, където не липсват свежите идеи, но като цяло не предлага нещо революционно ново. В крайна сметка това не е и необходимо. Warrel Dane ни поднася един добър метъл албум, с който може да запълним следващите месеци, докато се появи дългоочакваното DVD на Nevermore - "The Year of the Voyager".
Yanni