CIRCLE II CIRCLE - "Delusions of Grandeur"

Четвърти дългосвирещ албум на Circle II Circle за последните шест години. И поредно ревю, в което не може да не говорим за Savatage. За да установим, че отделните съставни части на едно цяло, "заживявайки" самостоятелно, няма как да го заменят. И че ако си пуснем едновременно албумите на Jon Oliva's Pain, Chris Caffery и бандата на Zach Stevens, за съжаление, няма да зазвучат Savatage.
   Докато колегата Дуенде поддържа мнението, че можем без Sava, след като има JOP и Circle II Circle (прочети ревю на "Global Warning" на Jon Oliva's Pain), то I disagree, както казват нейде на запад от Трънско. Болшинството жалеем за онзи Savatage, в който Jon Oliva и Paul O'Neill пишеха великолепни многопластови композиции, а богоподобният Zach изпяваше и нито JOP, нито CIIC, дори и като прибавим страничните опити за самостоятелно творчество на китарния маестро Chris Caffery, могат да го заменят...
   Но, да преминем към албума, наречен "Delusions of Grandeur" или Мания за величие. Едва ли можем да търсим самоирония в това заглавие, тъй като Zachary Stevens безспорно притежава повече от величествен глас, който умее да използва по изключителен начин. По принцип. Ала в настоящата творба през по-голямата част от времето сякаш той пее без вдъхновение и "през пръсти", вместо да отвори широко мощното си гърло, така както бяхме свикнали да го чуваме в близкото и по-далечно минало. По-реалното заглавие на албума като че ли би било "Комплекс за малоценност"... Проблясъци има, но те са кратки и непостоянни. От десетте парчета в диска в известна степен над останалите можем да отличим "Dead of Dawn", "Echoes", "Seclusion" и финалното "Every Last Thing", което най-силно напомня златните години на Zach със Savatage, включително и с характерните двугласия, каквито не липсват в албумите на великаните от Флорида от 1994 г. насам.
   В заключение можем да направим набиващия се на уши извод, че след дебюта на Circle II Circle "Watching in Silence" (2003), за който помагаха Jon Oliva и Chris Caffery, групата на бившия им вокалист не е създала нищо кой знае колко стойностно и с последната си творба сякаш затъва още повече в коловозите на безидейността и клишетата. Дори и харизматичният глас на Zachary Stevens, който обикновено би донесъл две точки бонус при оценката на всеки албум, тук дава само една в повече...