IN FLAMES - "A Sense of Purpose"

Гледайки заглавието, човек би се замислил за какво точно са усетили, че са предопределени In Flames? Със завидно постоянство от "Reroute to Remain" насам всяко следващо творение на шведите неминуемо разделя феновете им на две - едните се кълнат в старите творби и отричат новите, други прегръщат с готовност умерено експериментаторските идеи, а има и трети, които тепърва се вливат в потока поклонници на Гьотеборгския квинтет. Пресният, девети студиен албум на шведите едва ли ще наруши тази тенденция, защото излизането на "A Sense of Purpose" бе съпроводено от масирана кампания, включваща издаване в специални кутии-лабиринти, скейтбордове с грозното нещо от обложката и др. комерчески ходове, които по принцип не се харесват на крайните фенски фракции, но пък постигнаха целта си - албумът е с високи позиции в класациите на Швеция, Финландия, Канада, Япония и, естествено, заветните Щати (20 000 бройки за първата седмица от издаването си). И докато ултрасите гледат с ненавист от кулите на своите замъци към новия градеж на Anders Friden и компания, аз, като един истински прагматик, смятам да проверя какво обитава тази постройка, преди да изкажа крайно мнение за нея.
   Влиянието на In Flames върху метълкор бандите зад океана едва ли може да бъде оспорено, докато обратната връзка би се оказала неприемлива за някои. Но това е най-американският албум на шведите (ако на места ви се стори, че чувате Shadows Fall, да знаете, че не сте единствените) - нещо, което обаче, да подчертая дебело, не го прави лош. Никак даже. Огледалото на входа ("The Mirror’s Truth") e малко плашещо, но не заради отражението в него, а заради откровено пазарната си насоченост - ниско настроени рифове, умишлено търсена простота и времетраене (песента "цепи" трите минути). Антрето обаче не е показателно за къщата. Из стаите й човек може да се докосне до освежените китарни картини, сътворени от Jesper Stromblad и Bjorn Gelotte, да срещне бродещите, неспокойни, сомнамбули ("Sleepless Again"), да види следите от насладите и гнева, оставени с нокти по стените ("Delight and Angers"), и да погледне през прозорците навън, към текущата музикална действителност ("Disconnected", "Move through Me"). Някои от помещенията, като "Alias" например (поставяща на сериозно изпитание гласовите възможности на Anders Friden), ще ви изненадат с разнообразното си обзавеждане, но най-страшното чудовище ни чака в мазето - "The Chosen Pessimist". Там мракът разказва история за човек, стоящ на ръба на бездънна пропаст, в чиято паст триумфират самосъжалението, провалите и изгубените мечти, а съпроводът на този 8-минутен валяк е с тежки, провлечени рифове и нестройни вокални клатушкания (на места навяващи асоциации с Jonathan Davis). Когато, след края, се озовете навън, ще се чувствате сдъвкани и изплюти и ще посрещнете с радост "Condemned" - песен, чийто припев хвърля препратки към времената на "Clayman".
   Краят на албума е ознаменуван със символично озаглавеното "March to the Shore", за да покаже, че колкото и дори и охулвани от някои, през 2008-а In Flames отново са тук, здраво стъпили на земята, без да са загубили собствените си идеали и цели... и са предопределени да успеят в своя марш към тях. Че кой съм аз да им преча?!?!