LINGUA FUNGI/SHRINE - "Lingua Fungi/Shrine (Split CD)"

Как "звучи" Адът? Как "звучи" Раят? Как е звучала Земята, когато е била едно по-просторно и по-дишащо място? Пуснеш ли си сплита Lingua Fungi/Shrine не само ще чуеш, но и ще усетиш отговорите. Ще разбереш, че светът и вечната му промяна имат своя песен и туптеж - своеобразен саундтрак към живеенето, в който рядко някой съумява да се заслуша.
   Истината е, че в ръцете си държа не просто пореден албум за ревю, а ударна доза атмосфера в чист вид. А това, за разлика от разни други видове ударни дози от-нещо-в-чист-вид, може да подейства само благотворно и повече от вдъхновяващо, повярвай ми.
   Артуъркът е на много високо ниво, което не е чудно като се има предвид, че CD-то е издание на "Corvus Records". Обложката е дело на Емил Сапаревски и е издържана в характерния стил на художника. Тя представлява преплетени змии със захапани опашки и концепцията, заложена в нея, предвид типа на албума, е тази за дуализма. Иначе, змията е символ на вечно обновяващата се Вселена и тази идея се вплита прекрасно в спецификата на изданието.
    Lingua Fungi е проект на финландския мулти-инструменталист Jaakko Padatsu. Към момента той има издадени два албума - приказната феерия "Flowery Dreams" (2006) и "Tlapallan Pantonal" (2007), който е инспириран от митологията на ацтеките. В настоящото сплит издание J. Padatsu ни представя уникална сама по себе си амалгама от електроника и акустични инструменти, която изпълва съществото и отпуска сетивата. Неговата част от CD-то носи името "Strange Growths" и съдържа четири парчета - четири пътеки, водещи през светлосенките на една отдавна заглушена звукова Вселена, където ако затвориш очи можеш да видиш ясно как слънцето умира в локва от разтекло се, залезно червено, да доловиш шепота на дърветата и песента на водата, да вдъхнеш мириса на кора и на мъх - усещания, древни колкото света. Звуците от природата, обогатени от различни акустични инструменти и перкусии ни понасят в едно магическо пътуване, където меко и почти неусетно се преливат тъмни и светли моменти, сякаш изгрева преминава направо в залез и обратното.
   Shrine е едноличен проект на Христо Господинов. При него дългосвирещите албуми към момента също са два - "Harmony, Bliss, Rust" и "The Final Asylum", и двата от 2006 г. , издания съответно на "Mirakel Musik" и "Corvus Records". Промоцията на "The Final Asylum" се осъществи при гостуването на Raison d'Etre в столицата, когато Shrine се изяви като подгряващ музикант и показа висока класа. За разлика от Lingua Fungi, той набляга на по-ясно изразено индъстриъл звучене и е по-рязък като усещане. Неговата част от сплита носи името "Wander" - тя съдържа две парчета, които сами по себе си са обвързани дуалистично. "There" и "Back" са като два вятъра, духащи един срещу друг. "There" е хладен бриз, носещ със себе си хиляди слънца с грейнали очи и те насочва натам, където хармонията е взела абсолютен превес над останалото. Той кара мисълта ми да пърха между въображаеми гледки и образи, в свят с повече креативност и светлина. Представата за "Там" - мястото , където Човешкото е запазено ме кара да се усмихна леко, както понякога правят хората, когато слънцето се покаже, докато вали дъжд. След тези минути на идеализъм и светла представа почти неочаквано мисълта ми е подхваната от вятъра "Back". Той е горещ и сух, има дъх на тревожност и топло желязо и ме връща към ръждясалата реалност, превърнала се в един своеобразен земен Ад. Музиката на машините води слушателя в един нажежен, умиращ свят - колкото отблъскващ, толкова и странно привличащ с черната си плътност, напомняща разтопен асфалт. Парчето "Back" е повече от мрачно, почти смущаващо със своята тежест и наситеност.
   Може би, докато слушаш албума на моменти имаш усещането за някакво слухово дежа-вю? Или може би обратното - не чувството, че вече си чул тези звуци някъде, ами чувството, че сега ги чуваш за пръв път, но си сигурен, че ще ги чуеш отново?
   И в двата случая си прав.
   Пуснеш ли си веднъж албума на Shrine/Lingua Fungi ще почувстваш през тялото ти да преминава онази вълна, която кара всяка твоя илюзия за предишния, сегашния или бъдещия свят да оживее. Тя оживява, докосната от звуците, както заледена земя се събужда при докосването на първите слънчеви лъчи. Изцяло истински сте само ти и твоите усещания. Защото в крайна сметка се потапяш в музиката, чийто път не е проправен към това да бъде директно или изцяло разбрана. Трябва просто да позволиш тази доза атмосфера в чист вид да потече по вените ти.
   Тогава ще почувстваш.
   Тогава ще разбереш....