BLACKMORE'S NIGHT - "Secret Voyage"

Имало едно време красива златокоса принцеса, която всеки ден стояла на прозореца на кулата си и пеела сладкогласни песни. Една вечер покрай кулата минал странстващ менестрел - пенсиониран рицар - поспрял захласнат под прозореца на принцесата, извадил лютнята си и засвирил звънка мелодия. Вълшебните звуци омайвали всичко живо наоколо и изпълвали с радост всяко сърце. И така двамата свирили и пели, свирили и пели до ранни зори, а когато пропели и първите петли, принцесата установила, че пее сама - главата на стария менестрел клюмала, той лекичко похърквал, а ръката му едва докосвала струните.
   И докато китарната легенда Ritchie Blackmore продължава да е омаян от славея Candice Night вече 19-а година, аз почти захърках, докато се опитвах да слушам новото творение на нео-ренесансовия им проект Blackmore's Night - "Secret Voyage". Седмият студиен албум на рок ветерана от Deep Purple и Rainbow и неговата изгора е посредствен с малки изключения. От много сладко прилошава, а бонбоненият глас на Candice вече ми идва леко в повече, особено на фона на еднообразна ренесансова музика.
   Не ме разбирайте погрешно, харесвах Blackmore's Night от създаването им и не съм от онези фенове, които отидоха на концерта им в София, само за да чуят рифа на "Black Night" от стратокастъра на Ritchie, докато подвикваха на русокоската да млъкне. Напротив, припявах с удоволствие на "Under a Violet Moon", "Ghost of a Rose" и много други хитове.
   "Secret Voyage" обаче не успя да хване вниманието ми. Ritchie и Candice са извадили снаряжението от вехтия скрин, поотупали са праха от него, излъскали са металната броня и са й турили една джуфка за красота. Изпитаната стара формула е отново в действие, но някога вълшебната отвара от лиричност, носталгия и щипка игрива танцувалност вече е почти безвкусна.
   За да бъда справедлива, ще изтъкна все пак две парчета, които на всеобщия блудкав фон са направо диаманти в прахта. "Locked Within the Crystal Ball" започва с ритмични перкусии и докато мелодичните вокали на Candice постепенно стават все по-дръзки, вълната ни залива, когато се включва и китарата на Ritchie. В тази композиция той е заложил на мотиви, които напомнят за старите времена, но не средновековните, а златните години с Deep Purple и Rainbow. Срещата на двата свята - фолк и рок - е пълнокръвна и вибрираща. Още преди средата на песента вече си тананиках заразителния припев. Ако поне не тактувате с крак на това парче, сигурно сте глухи, или дори по-зле - мъртви. Истинско бижу.
   Още едно веселяшко парче грабва с енергичността си - "Toast to Tomorrow" дължи скокливия си ритъм и звънливоста си на традиционната руска песен "Виновата ли я", от която е почерпено вдъхновение. Можем и ние да се почерпим - такава песен добре би се съчетала с водка или в най-лошия случай с няколко халби бира.
   Другите кавъри в албума - "Can't Help Falling In Love", изпълнена за пръв път от Elvis Presley през 1961 г., и "Rainbow Eyes", написана от Ronnie James Dio and Ritchie Blackmore през 1978 г. - по-скоро биха загубили от сравнения с оригиналите. Новата интерпретация на баладата на Елвис, например, е такова препускане, че свършва за по-малко от три минути и драгият слушател седи и се чуди какво му се е случило.
   Останалите композиции в албума прекалено много напомнят на стари неща на Blackmore's Night и за мен са откровен пълнеж. Сигурно сламата, с която през Средновековието са си пълнели дюшеците, е била по-вълнуваща. Със "Secret Voyage" творческото експлоатиране на ренесансовата тематика достига дъното и кладенецът вече започва да пресъхва. Ако скоро Ritchie и Candice не изненадат с нещо оригинално и интересно, няма смисъл дори да си правим труда да ги слушаме за в бъдеще. Освен ако не ни е нужна фонова музика за тематична ренесансова сватба, каквато, говори се, нашите двама герои ще вдигат наесен. Три дни яли, пили и се веселили...