SIGUR ROS - "Meo Suo i Eyrum Vio Spilum Endalaust"
2008, EMI/Анимато Мюзик

Който за пръв път чува за групата, ще получи кратко въведение, а който е запознат с тях, през това врeме може да върви да изпуши една цигара.
Sigur Ros са четирима исландци, както вече казахме. Те са шантави колкото си искаш, твърдят, че свирят "slow motion-rock", енциклопедиите ги пъхат в графата пост-рок, вокалът Jon Por "Jonsi" Birgisson притежава характерен фалцет и свири на китара с лък от чело. Имат четири албума изцяло на исландски и чат-пат на "vonlenska" - безсмислена поредица от срички, наподобяваща звученето на исландския, носеща името си от първата песен в която я използват ("Von" ("Надежда") от дебютния им албум).
Петият им албум (тук пушещите могат вече да четат) показва как едновременно можеш да зарадваш старите фенове и да кривнеш в нови посоки. Налице са отново мащабни звукови картини, музикални платна със звучене, отекващо сякаш на някаква друга планета. Но този път аранжиментите са по-различни, отделните парчета по-разнообразни, в общата картина дочуваме отделни инструменти, някои композиции са със звученето на радиохитове. Атмосферата е по-слънчева и вместо да лети към огромните пространства, албумът сякаш се прислонява към дъхава, стоплена от лятна милувка избуяла поляна. Не, не липсва меланхолия (например в "All Alright", първото парче на английски в историята на групата), но тя в никакъв случай не е от ранга на депресарските писаници, способни да те подтикнат към самоубийство или поне към тежка форма на алкохолизъм. Отварящото "Gobbledigook" е живо, закачливо и увличащо в ритъма си, "Festival" е дългичка композиция с един от най-красивите, плътни и наситени инструментали в работата на момчетата до сега. "Ara Batur" е епика и като такава много добре си върши работата - да помете и разтърси неподготвения слушател с величавостта си. И после да премине в "Illgresi", където имаме само вокал и акустична китара с малко струнни за цвят. От тук до края настроението е по-минорно, но ако цялостната структура на албума говори за спад в тоналността, то албумът сам по себе си не може да е нищо друго, освен едно стъпало по-нагоре в развитието на Sigur Ros.










Nousha