MYSTICA - "Dreams in Real Forms"

Да правиш авторски прогресив метъл в България е като да продаваш вратовръзки в пустинята. От една страна - този стил вирее по нашите географски ширини колкото кокосова палма в Сибир, а от друга - няма как да избегнеш снизходителни определения от рода на "Dream Theater на бавни обороти" от нищожния брой заинтересувани. Парадоксален е фактът, че в най-универсалния и музикантски до степен на кипене стил, напоследък не останаха почти никакви нови територии за откриване. Дори еталоните в жанра все по-често са обвинявани в изхабяване и обезличаване зад скроени от стари клишета маски, та какво остава за прохождащите млади банди. И напук на това, смелостта на родни ентусиасти като Mystica е достойна за адмирации. Още повече, ако се разровиш под твърдата й черупка, би могъл да откриеш голяма доза съдържание.
   Макар че групата не е новосъздадена, "Dreams in Real Forms" е неин първи студиен албум. Най-вероятно дългите години в търсене на себе си и оформяне на настоящия си облик са дали време и възможност на музикантите да изпипат композициите по начин, по който те да не звучат като дебют.
   Още началните рифове на "The Lake", ситно раздробени от барабанния ритъм на Антонио Велков, забъркват упойваща отвара, която ще отведе слушателя във вълшебна страна, където съновиденията му ще се материализират, а кошмарите няма да свършват със звън на будилник. С присъединяването на стъкленото пиано и кристално чистия вокал, очертанията на този сенчест свят добиват пълната си форма. Китарните отблясъци се отразяват в огледалните повърхности на обитателите му и мултиплицират мощта си, превръщайки се в кълбовидна мълния от остра енергична материя. Росен "Ventus" Колев, който е създател и основен идеолог на Mystica, използва обилно количество класическо-симфонични струнни подходи в свиренето на електрическата китара и това придава внушителност и плътност на музикалния рисунък, както и стабилна доза минорна обреченост на настроенията. С подобна атмосфера ни посрещат "Dying Dreams" и "Clown", чиито краски са изцяло в студени нюанси. Дори и по време на чистите вокални партии, където музиката, вместо да се отдръпва смутено, както често се забелязва сред родните опити за прогресивно музициране, стремително подковава гласа на Владимир Георгиев със стоманена подкова. Меки пасажи можем да чуем в куплетите на "Way to Another World", където основна роля играе елегантният клавир на Соня Спасова. Разбира се, китарите отново показват обсебващия си характер, влизайки в постоянни немирни заигравки с нежния инструмент. Но вместо да се остави да бъде сломен от баса на Петко Михайлов, звукът на пианото се разплисква в шеметния му тропот и го освежава със звънкото си присъствие. Парчето привършва с чудесно изграден мини-grand final. Бих казал "а ла Dream Theater", но разточителността в случая е сведена до минимум. А знаем, че при кралете на стила няма нещо, което да е "мини". Прави впечатление, че и солата на Росен, където изобщо ги има в класическата им форма, са пестеливи и по-скоро отдадени на общата мелодична рамка. Набляга се на рифовите подложки и умело изградените наслагвания на тона. По подобен начин е изградено и сърцето на албума - едноименното парче "Mystica". Китарата тук мачка безкомпромисно, като оставя след себе си единствено пепел от прекършени ноти.
   Около сноп от авангардно разкривени клавирни акорди се гради инструменталът "Impression". Китарите и барабаните енергично шлифоват повърхността им, докато в аутрото не оголят до кокал повлачената им есенна апатия. Закриващата композиция "Спартак" е единствената с български текст в "Dreams In Real Forms". Стегнатата й форма, тънките (блекморски) ориенталски мотиви и цялостното епично звучене придават хитов заряд на песента, посветена на легендарния гладиатор. Подобно на поведеното от него робско въстание - тя избухва неочаквано, помита всичко по пътя си и също така внезапно и безжалостно бива потушена, оставяйки непобедим отзвук в съзнанието на слушателя.
   Когато си се гмурнал в толкова дълбоки води, изплуването на повърхността е кауза пердута. Трябва или да се скъсаш от гребане, приравнявайки се с останалите спортисти и трупайки безсмислени мускули, или да използваш въображението си, за да отлепиш нагоре. Може дори и за косата да се изтеглиш. Да, също като Барон Мюнхаузен. Mystica не бива да се притесняват, че ще ги обявят за луди като приказния герой на Рудолф Распе и трябва безрезервно да повярват в себе си, ако искат да полетят. Да търсят идентичността си, да се освободят от предразсъдъците и най-важното - да фантазират до дупка!