ЩУРЦИТЕ - "На прага на сърцето"

Не знам какви чувства изпитва човек, докато чете изгубено писмо, адресирано преди десетилетия и пристигнало в настоящето. Но когато след толкова много години ми се отдава възможност да посегна към албум с изцяло нов материал на Щурците, сякаш попадам в някакво подобно преплитане на реалности. От съживената вълшебна лампа изпълзяват и се настанят удобно "на прага на сърцето" наслади от отдавна отпразнувани победи и болки от напълно заздравели рани. Изтърсват дебелия слой прах от гърбовете си, за да покажат, че са били изгаснали само привидно и започват да дебнат всяка удобна възможност за сърдечен щурм, барикадирани зад плътния музикален щит.
   Основните подстъпи на неостаряващите мускетари към сърцата ни са ударни и заявяват сигурна победа. Напоената с мирис на моторно масло "Самотният бегач" и напомпаната от рифовете на Пеци Гюзелев "Кралят рок" отъпкват земята наоколо. Деликатното ухание на "Каменното цвете", разцъфнало в гъвкавото гърло на Кирил Маричков и подхранено от фините перкусии на Жоро Марков, пониква в твърдата повърхност, подготвяйки почвата за (почти) автобиографичната изповед на Валди Тотев "Изпята песен" - саркастично намигване към младото поколение в музикалната гилдия, за което думите "достойнство" и "авторство" са изпразнени от съдържание.
   Разбира се, фронтменът на Щурците остава верен на себе си и не пропуска да заяви активната си социална позиция. В злободневно насечената тирада "Деградация" Маричков мобилизира литературни и музикални икони в полза на демократичните си убеждения, а "Лудият", чиято попара всички ние сърбаме ежедневно, получава звучен шамар в специално посветената му песен. "Безкраен вятър" постила облаци над острите послания, а пастелната бленда на Валди Тотев и меланхоличната “а ла Kansas" китара на Пеци разпиляват върху им килим от уморени листа. Обществената тематика в парчетата на Щурците винаги е имала остри нокти и отново си пробива път, намирайки убежище в "Зоната на здрача". Широкият контраст между мекия куплет и мощния припев създава условия за взаимодействие между отделните части на композицията. Те черпят сили една от друга и се съчетават по същия начин, по който се допълват гласовете на Киро и Валди.
   Нова порция интелектуален рокендрол препречва пътя на слушателя към сърцевината на албума. За да продължи напред, всеки трябва да си отговори на въпроса "Кой съм" и съответно - има ли сили да остане "Мъртъв или жив" верен на праведната музика? Наградата за отличниците стои "На прага на сърцето". Парчето е по текст на спечелилата конкурса "Стани известен с БГ радио" Радена Маринова и макар да има позитивен заряд, равномерният му пулс от време на време спира дъха си като след непредвидена среща с още незаздравяла любов. В подобни моменти човек осъзнава, че "Няма връщане назад" и именно това е песента, която открехва напълно малкия светъл прозорец, който стои буден вече повече от 40 години. Аристократичната китара на Пеци Гюзелев изкусно очертава прогресивната рамка на най-музикантската композиция в албума, а барабаните на Жоро Марков стабилно подковават честите смени в ритъма. Ювелирните двугласия на Кирил Маричков и Валди Тотев изглаждат виражите по финалния маршрут. Взаимното припокриване на вокалите им (особено при завършващите фрази) отдавна се е превърнало в запазена марка на групата. Взаимодействието им е подобно на химична реакция с отделяне на топлина.
   Затова и студът е неспособен да замрази песента на Щурците. Защото четирите колони на монумента са от породата "рок динозавър", а този рядък вид е имунизиран срещу сезонни вируси. Подобно на праисторическите зверове, дори природен катаклизъм да ги заличи физически от лицето на земята, тежките им стъпки ще продължат да отекват и да сочат посоката векове наред.