ODD CREW - "We Are What We Are"
2008, Самиздат
Четвърти студиен албум за момчетата, известни доскоро като "Каскадьори" и първи под новото име Odd Crew. Нов албум, ново име, нов имидж - не са малко нещата, които да предизвикат интерес към диска. Още с името си "We Are What We Are" заявява две неща - твърдата позиция на младежите, че правят музиката, която чувстват, без да се съобразяват с никакви външни фактори, и изцяло англоезичните лирики в новата продукция. От последователи на Black Sabbath, постепенно измъкващи се от отчетливото влияние на "бащиците", те сменят посоката и сега поемат по пътя, прокаран от групи като Down и Crowbar. Промяната определено е за добро, въпреки че има още какво да се желае относно собствения почерк на групата и постигането на отличимо, оригинално звучене. За сега из диска с агресивна обложка маршируват 10 парчета с предимно среднотемпов облик, като има достатъчно отклонения в двете посоки на скалата, за да са доволни всички. Разбира се, никой не очаква от тях мълниеносни шредове и спийд изпълнения (а и да е очаквал някой - няма), но пък баладите си ги могат, при все че в тази точно тава типични балади липсват. Сред по-лиричните е "There Is No Whiff", което обаче не достига красотата на "I Ain't Losing Myself" - една от отличаващите се композиции в албума. В подобна тоналност е и посветеното на починалия през 2007 г. барабанист Михаил Яланджиев - Църо "We All Die", което грабва още от първо слушане.
Като цяло момчетата го раздават тежко - първите акорди са като зъбци, които се забиват и заорават в дълбочина. Звукът също е няколко идеи по-тежък от досегашните им работи - методично мачкане, което в един момент избухва в откровена подкана за блъсканица в погото. Работата по албума е продължила повече от година и това се чува с високото качество на звука. Друго, което се набива на уши, са хъсът и енергията - огромното желание, с което е изсвирено всичко - ясен знак, че Odd Crew са поели по верния път в музикалното си развитие.
Отличими парчета в албума са "Piller Confusion" и "Monkey Pride" - с лек привкус на хардкор, китарни рифове като картечни откоси, пъргави сола и раздаващи се барабани. "Pyre" е издържано в типичния нахакан облик на тежкарите от американския Юг, с много ритмични барабани и вдъхновено китарно соло. Подобен тип звучене е нещо, което сравнително рядко се чува на родна сцена и е приятна изненада.
След чудесното впечатление от "We Are What We Are" остава да се надяваме, че нещата при Odd Crew ще продължат да се случват в посока на разгръщане потенциала, който недвусмислено заявяват, че притежават.
Nousha
Като цяло момчетата го раздават тежко - първите акорди са като зъбци, които се забиват и заорават в дълбочина. Звукът също е няколко идеи по-тежък от досегашните им работи - методично мачкане, което в един момент избухва в откровена подкана за блъсканица в погото. Работата по албума е продължила повече от година и това се чува с високото качество на звука. Друго, което се набива на уши, са хъсът и енергията - огромното желание, с което е изсвирено всичко - ясен знак, че Odd Crew са поели по верния път в музикалното си развитие.
Отличими парчета в албума са "Piller Confusion" и "Monkey Pride" - с лек привкус на хардкор, китарни рифове като картечни откоси, пъргави сола и раздаващи се барабани. "Pyre" е издържано в типичния нахакан облик на тежкарите от американския Юг, с много ритмични барабани и вдъхновено китарно соло. Подобен тип звучене е нещо, което сравнително рядко се чува на родна сцена и е приятна изненада.
След чудесното впечатление от "We Are What We Are" остава да се надяваме, че нещата при Odd Crew ще продължат да се случват в посока на разгръщане потенциала, който недвусмислено заявяват, че притежават.
Nousha