MUSE - "The Resistance"

2009, Warner Bros. Records

Три години след приетия със смесени чувства от феновете "Black Holes and Revelations", Muse се завръщат с петото си дългосвирещо издание - "The Resistance". Чудакът Matthew Bellamy, по подобие на легендарния си сънародник Roger Waters, който през 1977 г. отдаде почит на Оруеловата класика "Animal Farm", ни поднася албум, потопен изцяло в атмосферата на друга безсмъртна творба на британския писател - "1984". Хората, които са се сблъсквали с лудия гений на Мat, едва ли биха се изненадали от избора на концепция, при него темите винаги са били повече от любопитни - световни конспирации, извънземни и т. н. Освен с директните препратки към антиутопичния свят на новелата, заглавието на сингъла "United States of Eurasia", текстове като "Quell your prayers for love and peace, You'll wake the thought police" и т. н., Matthew разказва истории за любов, борба, преследване на истината, възход и падение на човешкия дух, през погледа на Оруеловите герои Уинстън Смит и неговата любима Джулия. В текстово отношение "The Resistance" е на изключително високо ниво. При музиката нещата стоят по същия начин - както винаги получаваме един страшно разнообразен албум, изобилстващ от гениални хрумвания. Въпреки че разби на пух и прах всички класации и застана на първа позиция по продажби почти по целия свят, надали "The Resistance" ще се окичи със славата на предшествениците си "Origin of Symmetry" и "Absolution", от където която и песен да посочиш, то тя неминуемо е хит. Няма как да не забележим и това, че Muse определено са овладели необузданата енергия, която бушуваше в "Plug in Baby", "Citizen Erased", "Stockholm Syndrome", "Hysteria", "Assassin" и др. Тук сме свидетели на едно страхотно узряване от страна на Matthew Bellamy, който на практика е творческият деспот в триото. Интересно е, че Muse винаги са били в някаква степен обвинявани за натрапчивите им Radiohead и Queen влияния. Сякаш за да намигне към всички тези критици, в "The Resistance" групата не просто подчертава афинитета си към Queen-ските похвати, но на някои места в албума съвсем целенасочено звучи досущ като именитите си сънародници. Пример 1: вокалните хармонии в "United States of Eurasia" и пример 2: солото в "Guiding Light", звучащо все едно излиза изпод пръстите на китарния гуру Brian May. Изобщо, "The Resistance" е изпълнен с всевъзможни закачки и залитания, които обаче в никакъв случай не са в състояние да отнемат дори и частица от сериозността на албума. Това не е просто поредният амбициозен проект на тримата от малкото градче Тайнмаут, намиращо се в Югозападната част на Англия, а е едно съвсем сериозно, дори претенциозно начинание. За това впечатление допринася и 13-минутната симфония "Exogenesis" в края на диска, звучаща като саундтрак на научнофантастичен филм, която обаче по-скоро разконцентрира слушателя със своята разлятост.
   "The Resistance" е същински брилянт, без съмнения едно от най-значимите заглавия за годината.


111111111o

Yanni




 Други ревюта на MUSE