CHARRED WALLS OF THE DAMNED - "Charred Walls of the Damned"
2010, Metal Blade Records/ Wizard
Ето го и първият много, много силен дебют за тази година. От поредната супергрупа. Charred Walls Of The Damned е новият проект, зад който стоят имената на Steve DiGiorgio - бас (Sadus, Testament, Iced Earth, Control Denied, Death, Autopsy...), Richard Christy - барабани (Acheron, Death, Demons & Wizards, Iced Earth, Control Denied...), относително неизвестният, но МНОГО добър китарист Jason Suecof и….. добре познатият ни Tim "Ripper" Owens зад микрофона (Judas Priest, Iced Earth, Yngwie Malmsteen, Winters Bane...).
Прочитайки тези имена, съвсем естествено очакванията за съдържанието на едноименния дебютен албум се вдигнаха до небесата. За щастие - не останах разочарован. Стилът в деветте парчета е силно напомнящ този в "The Fragile Art of Existence" на Control Denied (ако сте забравили, това бе страничният прогресив-пауър проект на Chuck Schuldiner). Съдържат се също така някои похвати, познати ни от последният албум на Death, най-вече в по-ектремните инструментални пасажи, но като цяло, Charred Walls Of The Damned не се отдалечават твърде от тежкия американски пауър. За това допринася и марковият глас на Tim Owens, който тук звучи учудващо на мястото си и вокалните му партии допълват по прекрасен начин всяка една от майсторските композиции.
Албумът започва с първият сингъл и видеоклип - "Ghost Town", който задава тон за това, което ви очаква. Без да доскучава (малко повече от 35 минути), "Charred Walls of the Damned" е демонстрация на всичко онова, което харесваме в американската хеви/пауър сцена: тежка, мачкаща ритъм секция, безкомпромисни вокали и УБИЙСТВЕНИ сола. Различната и оригинална идея в този албум, който веднага отличава бандата от множеството, са изблиците на "дабъл бас" агресия и скоростни пасажи, на фона на които Tim Owens съумява да звучи все така мощно (само чуйте сечта в "Manifestations" или бластбийтовете в "Voices Within Walls"). В мои лични фаворити се превърнаха последните две парчета - "The Darkest Eyes" и "Fear In The Sky" - с много напрегнатата си, емоционална атмосфера, с много наелектризиращ звуков заряд. Важно е да се отбележи, че музикалната структура и разгърнатост на всяко от парчетата е доста изискващо към слушателя. Ще разкриете красотата в този албум напълно едва на четвъртото или петото слушане. Изключително съм любопитен дали CWOTD ще представят този албум на живо. С тези музиканти и по-важно - с качеството на материала в дебюта, не се съмнявам, че ще пометат конкуренцията. Nevermore може би не трябва да се чувстват толкова спокойни на пауър метъл трона си. А това е повече от добре за нас - феновете.
Стоян Цонев
Прочитайки тези имена, съвсем естествено очакванията за съдържанието на едноименния дебютен албум се вдигнаха до небесата. За щастие - не останах разочарован. Стилът в деветте парчета е силно напомнящ този в "The Fragile Art of Existence" на Control Denied (ако сте забравили, това бе страничният прогресив-пауър проект на Chuck Schuldiner). Съдържат се също така някои похвати, познати ни от последният албум на Death, най-вече в по-ектремните инструментални пасажи, но като цяло, Charred Walls Of The Damned не се отдалечават твърде от тежкия американски пауър. За това допринася и марковият глас на Tim Owens, който тук звучи учудващо на мястото си и вокалните му партии допълват по прекрасен начин всяка една от майсторските композиции.
Албумът започва с първият сингъл и видеоклип - "Ghost Town", който задава тон за това, което ви очаква. Без да доскучава (малко повече от 35 минути), "Charred Walls of the Damned" е демонстрация на всичко онова, което харесваме в американската хеви/пауър сцена: тежка, мачкаща ритъм секция, безкомпромисни вокали и УБИЙСТВЕНИ сола. Различната и оригинална идея в този албум, който веднага отличава бандата от множеството, са изблиците на "дабъл бас" агресия и скоростни пасажи, на фона на които Tim Owens съумява да звучи все така мощно (само чуйте сечта в "Manifestations" или бластбийтовете в "Voices Within Walls"). В мои лични фаворити се превърнаха последните две парчета - "The Darkest Eyes" и "Fear In The Sky" - с много напрегнатата си, емоционална атмосфера, с много наелектризиращ звуков заряд. Важно е да се отбележи, че музикалната структура и разгърнатост на всяко от парчетата е доста изискващо към слушателя. Ще разкриете красотата в този албум напълно едва на четвъртото или петото слушане. Изключително съм любопитен дали CWOTD ще представят този албум на живо. С тези музиканти и по-важно - с качеството на материала в дебюта, не се съмнявам, че ще пометат конкуренцията. Nevermore може би не трябва да се чувстват толкова спокойни на пауър метъл трона си. А това е повече от добре за нас - феновете.
Стоян Цонев