CREMATORY - "Infinity"

Последният албум на Crematory определено зарадва феновете на групата. Предхождащият го "Pray" бе балсам за ушите на всички, не особено доволни от електронните индъстриъл забежки. "Infinity" продължава в тази насока, с може би не толкова тежко звучене, но общият тон на албума е същият.

   Въпреки че можем да наречем последните две студийни творения на германците "завърщане към корените", това в никакъв случай не означава, че те не звучат съвсем съвременно и адекватно на модерната метъл сцена. Crematory са не само наложило се, знаково име в - най-общо казано - готик метъла, но и група, която експериментира с границите жанра и не губи своя облик в търсене на актуалността, която така или иначе постига.

   "Infinity" започва с едноименното парче и съдържа десет композиции, сред които и кавър на "Black Celebration" на Depeche Mode. Дали той е успешен или не, зависи най-вече от личните предпочитания на всеки, чул албума. Но несъмнено вокалите на Felix внасят доза мрачна тежест, която показва песента в много интересна светлина.

   Вокалите във всички парчета са поделени по равно между Felix и Matthias и са гвоздеят в програмата, това, което прави албума запомнящ се, а групата - отличаваща се. Ревящият дет вокал и чистият мелодичен се допълват съвършено. Това не е само добра форма, владеене на гласа, талант и там каквото още можем да се сетим. Това е усет за най-подходящото съчетаване, за оптимално използване на възможностите, завидната лекота на вдъхновението. В резултат имаме вдъхновяващо, емблематично изпълнение и всяка група с претенции да съчетава чисти и ревящи вокали трябва слуша и да си води записки.

   Ритъмът е умерен, с някои бързи откъсвания, индъстриъл елементи и по някой траш момент за вкус. Китарните сола са ръснати пестеливо, китарните рифове са тежки и завладяващи. Ключовата дума, разбира се, е мелодичност - за което допринасят и - пак разбира се - атмосферичните клавири.

   От началото до края "Infinity" върви нагоре в непрекъснато развитие. Няма момент, в който нещо да омръзне, а и целият е осеян с приятни изненади, които задържат вниманието и разнообразяват, без да създават хаотичност. Да добавим и мрачно красивите текстове (не гарантирам само за тези две песни, в които има немски) и качественото продуциране, благодарение на което всеки един инструмент се чува ясно, без да изпъква там, където не му е място или да се губи там, където му е (място).

   Изобщо в "Infinity" няма нищо, което да не е свършено с нужната доза внимание и професионализъм. А най-хубавото е, че това не е убило спонтанността и енергията, която тече през десетте парчета и наелектризира всичко в обсега си. Нито нотка фалш, безлична рутина, пълнеж или отбиване на номера. Нещо, което феновете на Crematory имаха възможност да видят и на живо - при двата концерта на бандата в София (2008 и 2009 г.). Не знам само как са успели да го направят едновременно надъхващ и меланхоличен, но резултатът е налице и е страхотен.