KEEP OF KALESSIN - "Reptilian"

Мнозина закостенели олд-скуул коне с капаци заплюха и анатемосаха Keep of Kalessin при гръмването на новината, че квартетът ще се пробва да представи родината си не къде да е, а на тазгодишната "Евровизия". Други предрекоха мълниеносен провал на шайката от Трондхайм, но сякаш напук и на старошколците, и на всички по-нежни и леснораними душици, предвожданите от Arnt "Obsidian Claw" Gronbech музиканти не само, че не отпаднаха безславно още в началото на надпреварата, ами стигнаха чак до местните финали на конкурса, заемайки престижното трето място (победени със зор от норвежкия Миро - мазноват пост-пубер на име Didrik Solli-Tangen).

   Парчето, с което четворката премери сили със закостенялостта, евродиското и останалата аудио-сволоч, бе "The Dragontower" - една от най-мелодичните и умерени песни в "Reptilian". Също и една от най-тържествените, ако трябва да бъдем максимално изчерпателни. Реално погледнато, именно думата "тържествен" пасва доста добре на голяма част от цялостното съдържание на петия албум на главните ни герои, най-вече поради умело вплетените в канските барабанни набивки на Vegar "Vyl" Larsen, стържещия бас на Robin "Wizziac" Isaksen и зверските ревове на Torbjorn "Thebon" Schei епични клавири и грандиозни хорове. Да не забравяме и осезаемо засилената роля на класическите хеви и спийд китарни структури, изпълнени от основателя Obsidian Claw и майсторски смесени от Daniel Bergstrand, и изобщо ушевадното мелодизиране на музиката на някогашните крайни екстремисти Keep of Kalessin. Да, скоростта, агресията и добрите стари Satyricon-ски китарни пилежи все още са си тук, но значително по-облагородени, премислени и... улегнали.

   Накратко, "Reptilian" би могъл да бъде подобаващо оценен от внушително широк кръг меломани, били те почитатели на ню-скуул блека, на симфо метъла или на т. нар. шведски дет, на Arcturus или на Therion, на The Kovenant или на Borknagar, а дори и на... Nightwish? Да, като че ли този път Keep of Kalessin са напипали вярната формула за предлагане "на всекиго по нещо", хитро заемайки идеи и звукови пинизи от гореизброените стилове и групи и умело забърквайки ги в собствено апетитно блюдо. Още малко оригинални подправки и резултатът би бил перфектен.