OZZY OSBOURNE - "Scream"

След тригодишна пауза Ozzy Osbourne се завръща с нов диск и с (почти) напълно обновена група. "Scream" е десетият по ред студиен албум на Бащицата, включващ в стандартното си издание 11 композиции, чиито музика и текст са написани от самия Ozzy, канадеца Kevin Churko (който е и ко-продуцент на албума), а за няколко от парчетата е помогнал и клавириста Adam Wakeman (син на небезизвестния Rick Wakeman от Yes). И тук веднага трябва да кажа, че това е най-тежкият и мрачен албум, който създателят на хеви метъл жанра някога е правил в своята соло кариера.

   Първата песен от албума е "Let It Die" - чудесен избор за откриващо парче. "Втвърдяването" ясно си личи още преди да сме стигнали средата на песента. Отсечени сабатски рифове съпътстват композицията и въпреки това тя не страда от липсата на характерния за албумите на Ozzy звук. Гласът на Бащицата е на сравнително добро за годините и физическото му състояние ниво. За разлика от живите изпълнения, в студиото той някак си все още успява да се справя с положението - явно и техниката помага. Следва "Let Me Hear You Scream" - песента е избрана за първи сингъл от албума и едва ли има някой, който все още да не я е чул по радиостанциите. При всички случаи това е далеч по-добро и сполучливо парче, с което да се рекламира новата продукция, отколкото "I Don’t Wanna Stop" (избрана за сингъл на предишния албум на Ozzy "Black Rain"). "Soul Sucker" ни удря като парен чук - вероятно това е най-тежката композиция, записвана от Osbourne откакто е напуснал Black Sabbath. Слушайки я, човек съжалява, че авторът й се повлия от феновете си и се отказа да кръсти албума именно с това заглавие. Да, когато човек чуе самото име, в съзнанието му нахлува представата за нещо, което е прекалено модерно и прекалено поп. И явно именно това ядоса почитателите на Ozzy. Но чуете ли песента ще се убедите, че този път те сбъркаха в преценката си - "Soul Sucker" е един от бисерите в този албум.

   След това бурно и тежко начало идва моментът на успокоението. "Life Won't Wait" е първата от двете балади в "Scream". Нивото на Ozzy винаги е било много високо що се отнася до писането и изпълняването на баладични композиции. Сега той също не прави изключение - песента е в типично негов стил, със запомнящ се текст и мелодия.

   Нататък разбираме, че разнежването ни с "Life Won't Wait" е било само за кратко, защото следват "Diggin' Me Down" (с чудесно акустично интро) и "Crucify". Те са поредното доказателство за това, че Ozzy наистина е решил да промени (поне отчасти) звученето си, като го доближи до Black Sabbath, но въпреки това остане верен и на собственото си аз. Този албум не е за хора, които си падат по мелодичен метъл, оставящ след себе си прекалено сладникавия вкус, от който се опитваме впоследствие да се отървем. Тук никой няма да се почувства спокойно. Напротив - песните създават у слушателя представата и усещането за мрак и безнадеждност. Това обаче води след себе си не само положителни неща. Именно поради причината, че Ozzy е решил този път да "втежни" музиката си почти до неузнаваемост, албумът страда от липсата на така характерната за цялото му предишно творчество мелодичност. И именно това е най-сериозната критика, която можем да отправим към новото отроче на Osbourne.

   "Fearless" е най-бързата песен от албума (изключвайки "Let Me Hear You Scream", разбира се), като в нея почти не се чува соло на китара. Цялата мелодия е базирана на китарни рифове, което се отнася и за повечето композиции от "Scream". След края на "Fearless" се потапяме във втората балада "Time" - отново чудесно попадение на Ozzy, който съвсем спокойно може да издаде дори и двоен сборен албум с балади, коя от коя по-хубави. В текста на "Time" е засегнат проблем, с който рано или късно всеки от нас се сблъсква - докато чертаем планове за своето бъдеще, времето ни изтича неумолимо и един ден разбираме, че животът си е отишъл.

   Продължаваме напред, където ни чака "I Want It More". Тя също е в твърдата стилистика на целия албум, но мелодията тук е малко по-разчупена от останалите композиции. Самият Osbourne си позволява да е с една идея по-"лек", а за чудесното звучене на песента допринасят и клавирите на Wakeman Младши.

   Ozzy никога не е пропускал да разглежда в своето творчество сериозните теми и проблеми от нашето ежедневие. Прави го и този път - "Latimer's Mercy" ни разказва за канадския фермер Робърт Латимър, който излежава седемгодишна присъда в затвора, защото е осъден за убийството на собствената си 13-годишна дъщеря, която по рождение страдала от церебрална парализа. Човекът не е могъл повече да гледа как детето му ежедневно се мъчи и е решил да го избави от мъките му. Този случай предизвика сериозна дискусия в канадското общество относно узаконяването на евтаназията в средата на 90-те години на миналия век и именно това е проблемът, който Ozzy засяга в песента. Съвсем естествено тя се превръща и в една от най-силните композиции на албума.

   "Scream" завършва с едноминутната импресия "I Love You All", която за жалост не е превърната в цялостна песен. Да, може би три балади щяха да дойдат малко в повече, но пък цялостното звучене на албума го позволяваше.

   Няколко думи и за музикантите участвали в записите на "Scream". За да не се заблуди някой, трябва да подчертая, че когато китаристът Gus G., който е добре познат на част от българската публика благодарение на двете си гостувания у нас с основната си група Firewind, е бил привлечен от Ozzy, вокали, клавир, бас и барабани вече са били записани за всяка от композициите. Оставало е да се добавят само китарите. Така на практика Gus няма принос в композиционно отношение, но веднага трябва да добавя, че той се справя повече от блестящо със своите партии. Личи си, че избора на нов китарист на мястото на напусналия/изгонения Zakk Wild съвсем не случайно е паднал върху него и Gus G. тепърва ще доказва класата си в новата група на Ozzy. Останалите музиканти са басиста Rob "Blasko" Nicholson (участвал и в записите на албума "Black Rain"), барабаниста Tommy Clufetos (дошъл на мястото на Mike Bordin, който се събра със старата си група Faith No More) и вече споменатият клавирист Adam Wakeman.

   Като цяло "Scream" не достига класата на най-силните соло албуми на Ozzy Osbourne, но при всички случаи това е най-доброто, което той е правил от доста време насам.