МИЗАР И ХАРМОСИНИ - "Детето и белото море"

Прекрасно ви е познат въпросът "Първо добрата или първо лошата новина?"
   Ще започна директно с малката лоша новина.
   Мизар имат откровено кръчмарска песен в "Детето и белото море"!
   Да, и моето учудване бе неизразимо, когато я чух. Толкова, ама толкова не се вписва в цялостното настроение и естетика на албума, че сякаш изскача от плейъра и те цапардосва право в лицето с такава сила, че те оставя зашеметен за доста дълго време. Както и да е - повече в ревюто няма да я спомена, но не можех да пропусна съществуването й. Името на песента-побойник е "Бродови пловеа“.

   Голямата добра новина е, че "Детето и белото море" е албум, граничещ с гениалността. Той показва музиката такава, каквато трябва да бъде - не просто да те докосне, да те накара да изпиташ емоция, а и да те замисли, да те задълбочи...

   Мизар е една от онези групи, чиято музика съпътства живота ти още от първия път, когато си я чул. От първия път, когато тя, музиката, е потекла във вените ти и е дала звуков образ на усещането ти за мястото ти в света, за мястото, където си се родил.
   Никога няма да се уморя да повтарям, че тук, на Балканите, усещаме мъката някак по-плътно. А "Морето и белото море" дава още едно измерение на тази плътност.
   Въпреки постоянните промени в състава, Мизар досега не са издали слаб албум - това сигурно се дължи именно на обновяването на творческата енергия.

   Двигател в настоящия албум отново е Горазд Чаповски, който заедно със Златко Оридянски, Пеце Китановски и хорът "Хормосини" създават поредното Откровение. И всъщност вече може да се каже, че дискографията на Мизар е евангелие на креативността, на таланта, артистичното начало...

   "Детето и белото море" отваря врата и те кара да погледнеш през нея, да разбереш.... Там има тъга, има хора, които пристъпват боси. Има мъка. Има молитви. Има и "ловци на човеци". Гърлото ти се стяга. Осъзнаваш защо и как са се случвали нещата, как се случват и ще се случват. Разбираш, че войната никога няма начало, няма и край...

   Още с откриващата песен - "Александър" усещаш как в душата ти се забива пирон. Неистово удряне на тъпани се преплита с основната музикална тема от песента "Dreaming" на Kismet. Напоследък често се случва Мизар да включват вече познати елементи в песните си, да правят преработки. Но това по никакъв начин не може да се отчете като минус, напротив - вкарва се различна дълбочина, различна емоция. В този ред на мисли, в "Детето и белото море" има и една преработка на стара песен на Мизар - "Ходен же", която сме слушали в първия албум на групата ("Мизар", 1988). Песента съдържа част от Евангелие на Матея (4:18;4:19) и е изпята на старославянски. Там се казва:
   4:19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци...

   Прави впечатление фактът, че повечето от песните в "Детето и белото море" имат клипове - сглобки от различни филмови, документални кадри и снимки. Клипът към песента, която първа стана обществено достояние - "Бело море" е изграден от апокалиптични кадри от различни войни, като се набляга на тези от Гражданската война в Гърция. Иначе самата композиция е по мотиви от "Беломорие" на народната певица Любка Рондова, която е родом от Егейска Македония и по време на въпросната война е била със статус на "дете-бежанец". Някак у мен се породи усещането, че именно от оригиналния текст на Любка Рондова идва и идеята за заглавието на албума "Детето и белото море". Звучи като посвещение към децата, чийто корени водят началото си от Егейска Македония.
   Тъкмо в песента "Бело море" се усеща коренът на целия албум - тя съдържа в себе си неговото основно послание, в комбинация с пълния комплект музикални решения, характерни за него - блестяща амалгама между народна музика, византийски песнопения и хармонии, съвремени инструментали.

   "Константинопол" е повече от величествена песен, която с всяко следващо слушане те разтърсва все по-силно и по-силно. Кара те да настръхнеш, сърцето ти да се свие в едва пулсираща топка, кръвта да те заболи. С нея Мизар ни прекарват през портите на града, в чийто двери се сблъскват цивилизациите - там, където се срещат Ориента и Оксидента. Мястото, където морето е направено от сълзи, изплаквани с векове.
   В клипа към песента е пресъздадено падането на Константинопол под османска власт.

   "Аврамовото воинство, част 1" е осъвременен вариант на песнопение на Йоан Кукузел, датиращо от XIV в. Самият Йоан Кукузел е бил не просто надарен с нереално красив глас (наричали го "Ангелогласния"), а и талантлив композитор - в произведенията си умело използва богатата орнаментика на старобългарската народна песен.

   При "Здив" отново са използвани електронни подложки, над които се леят красиви строфи, препращащи ни към планина Мъглен. Малко история - Мъглен е в днешна Гърция, там навремето е имало едноименен град, който е превзет от Василий II, точно след смъртта на цар Самуил. От 1018 г. там се помещава седалище на митрополити от Охридската архиепископия. През 1203 г. цар Калоян отново превзема крепостта. При нашествието на османците, цялата околност, заедно с града-крепост, е изпепелена...

   "Детето и белото море" е албум, който те кара да усетиш и историята, и божественото, докато у теб се пропива мъка, преплетена с миризмата на прах, на барут, на тамян. Албум, посветен на онези рани, които туптят в родовата ни памет, но ние самите забравяме да помним. Горазд бе казал в едно интервю: "Ти го вадат срцето, а не ти даваат да искрвавиш..."
   "Детето и белото море" е именно това кървене. Само усещане, без цвят - затопля тялото ти, кара душата ти да си спомни и да разбере. Защото незнанието и забравата превръщат миналото просто в кървави прашинки, отнесени от вятъра...