CRADLE OF FILTH - "Darkly, Darkly, Venus Aversa"
2010, Peaceville Records/S.M.F.

Още след първите няколко "завъртания" на диска прави впечатление, че този път китаристите Paul Allender и James Mcilroy, басистът Dave Pybus, барабанистът Martin Skaroupka, новото американско клавирно попълнение Ashley Ellyllon (екс-Abigail Williams) и грижещият се за оркестрациите Mark Newby-Robson сякаш са имали съвсем ясна представа за музикалната посока, в която да концентрират творческите си усилия и умения. С други думи, наследникът на "Godspeed on the Devil's Thunder" (ревю) звучи значително по-стегнато и хомогенно от предшественика си - тежко, скоростно, зло, достатъчно (но не прекомерно) раздвижено и без прекаляване с разводняващи пейзажа женски вокални оратории, бомбастични симфо-пълнежи и прочее жанрови "хитрини" за отвличане на слушателското внимание. Последните споменати похвати изпъкват по-осезаемо само в началото на откриващата албума "The Cult of Venus Aversa" под формата на интро с клавесин, последвано от речта (да, говор, не "ария") на Lucy Atkins в ролята на главната героиня Лилит, както и в пасажи от финалната звукова фурия "Beyond the Eleventh Hour", а наченки на същинско дамско пеене се долавят единствено в изпъкващата с демоничната си тържественост "Lilith Immaculate". Всичко останало е подчинено на двойната китарна мощ, галопиращия ритъм и инферналните гласови изблици на Dani, като на оркестрациите и епизодичните хорове е отредена адекватната роля на фон, без да бъдат изтиквани на преден план.
Опасно залитащият към хеви и готик метъла пилотен сингъл "Forgive Me Father (I Have Sinned)" не бива да ви подлъгва - песента е всичко друго, но не и представителна за цялостното звучене на "Darkly, Darkly, Venus Aversa". Напротив, в албума преобладават безжалостните скорострелни слухови резачки (например "The Nun with the Astral Habit", "Church of the Sacred Heart", "Harlot on a Pedestal" и пр.), "умилостивявани" тук-там от някой и друг епос в средно темпо ("The Persecution Song") и от споменатите в горния абзац по-мелодични забежки. Да, разнообразие не липсва, при това поднесено по приятен и ненатрапващ се начин, но... Липсва нещо друго, а именно ярко и безусловно изпъкваща с всепомитащата си мощ песен, което е и леко отрицателната страна на изтъкнатата преди няколко реда стегнатост и хомогенност на съдържанието на диска. Като изключим тази подробност, смело можем да заявим, че Cradle of Filth ни поднасят един от действително силните и съдържателни метъл албуми за годината.










Envy
Други ревюта на CRADLE OF FILTH