DIMMU BORGIR - "Abrahadabra"
2010, Nuclear Blast Records/Wizard

След стандартното интро "Xibir", Dimmu Borgir изригват с "Born Treacherous", парче, предлагащо тонове симфонична музика в комбинация с блек метъл рифове. Уви, с напредването на албума се оказва, че блекметъл елементът всъщност е в доста оскъдно количество. Оркестърът на норвежкото национално радио успява да удави в звук нормалните метъл инструменти, като на моменти няма и помен от китари. Малко от старото блек метъл звучене на Dimmu Borgir се открива в "Ritualist" (парче, обогатено от специфичния глас на Snowy Shaw) и в агресивните моменти на "Renewal" и "Endings And Continuations". Всичко останало в "Abrahadabra" е подчинено на помпозното симфонично звучене. Всъщност, ако се абстрах(абракад)ираме от вокалите на Shagrath, този албум спокойно може да бъде сбъркан с някой от по-късните записи на Therion. Определено се усеща липсата на запомнящи се парчета, така че не очаквайте нов "Mourning Palace" да се пръкне точно от "Abrahadabra". Все пак, трябва да се отбележи техничното свирене зад барабаните на Daray, както и някои от мелодичните сола на Silenoz (в моментите, когато китара му успява да изплува над симфоничния фон). Оказва се, че най-интересното и нестандартно в този албум се изчерпва с двата бонус кавъра - силната версия на "Dead Man Don't Rape" на индъстриъл легендите G.G.F.H. и доста странния (но не неприятен) вариант на един от големите хитове на Deep Purple - "Perfect Strangers", където вокалите са разделени по равно между Shagrath и Snowy Shaw. Инструменталните версии на "Gateways" и "Dimmu Borgir" (също бонус парчета) няма смисъл да бъдат обсъждани, тъй като са просто пълнеж.
Въпреки масираното гост участие (а може би и тъкмо заради него), "Abrahadabra" е просто един посредствен Dimmu Borgir албум, който не предлага нищо интересно и запомнящо се. Това е по-скоро един симфоничен, отколкото какъвто и да е метъл албум и е далеч под класата на някои от по старите записи на групата.










icumblood