JAG PANZER - "The Scourge of the Light"
2011, SPV Records/Wizard

Паузата, деляща новия опус от предходника му "Casting The Stones", се проточи по-дългичка от обикновено, като тези седем години не бяха от най-ласкавите за Jag Panzer. Превъзходният китарист Chris Broderick напусна групата, за да се присъедини към Megadeth. Заместникът му се нарича Christian Lesague, който освен доста сръчен струнник, е бил и част от екипажа на "Ягдпанцера" в периода непосредствено след излизането на легендарния им дебют "Ample Destruction" (1985 - 1988), така че се справя доста добре със задачата си и китарните дуели между него и гръбнака на бандата Mark Briody са на обичайната висота. (Всъщност Christian участва в записите на христоматийния "Chain Of Command", който е едновременно вторият и седмият албум на Jag Panzer - втори, защото е записан след дебюта (през 1987-а) и седми, понеже е издаден едва през 2004-а от "Century Media".) Продукцията също е перфектна, макар че нима може да се очаква нещо друго от легендарния Jim Morris и "Morrisound studios"? Звукът на "The Scourge of the Light" спокойно би могъл да се опише с три думи и те ще бъдат "кристално чиста мощ". Що се отнася до качеството на самите парчета, с малки изключения материалът е на изключително високо ниво. Повечето композиции струи са облъхнати от сурова агресия и мрачен драматизъм, а от онази лъчезарна бомбастика, толкова обичана от легионите труженици на европейския пауър, няма и капчица. Безмилостният устремен убиец "Condemned To Fight" възкресява духа на култовата "Generally Hostile" от “Ample Destruction" и представлява жестока равносметка за съвременния свят, черният диамант "The Setting Of The Sun" зашеметява с драматичната си атмосфера, изключителни вокални линии и разчупени ударни (тук непременно трябва да се отбележи, че барабанистът Rikard Stjernquist показва невероятна класа в целия албум), "Call To Arms" буквално прелива от неустоими мелодии и разчупени идеи, могъщите "Overlord" и "Let It Out" са заредени с дивашки хъс и дързост, напомнящи за митичните ранни дни на бандата, а обрамчената от изящни пиано-пасажи "Burn" е като картечна канонада от наболели екзистенциални въпроси, изстрелвани от Harry “The Tyrant" Conklin към слушателя. Сред не толкова сполучливите попадения се нареждат "Cycles", която започва с траширан Megadeth-ски мотив, за да се увенчае с не особено подходящ за атмосферата й припев, базираната на олдскул риф среднотемпова "Bringing On The End", която би звучала страхотно в средата на осемдесетте, но днес доскучава на моменти, и въздългата финална "The Book Of Kells", чиято твърде амбициозна структура, съчетана със съмнителното изобилие от симфонични моменти, минорни пасажи и грегориански песнопения, кара грандиозната й конструкция да се клатушка на ръба на сгромолясването под собствената си тежест.










Maldoror