MORBID ANGEL - "Illud Divinum Insanus"

"Illud Divinum Insanus" бе може би най-очакваният албум в екстремната метъл сцена за 2011 година. Дет метъл легендите Morbid Angel не бяха издавали нищо от 2003 година, когато извадиха на бял свят противоречивия "Heretic". А със завърналия се в групата култов фронтмен David Vincent не е имало запис от "Domination" от 1995-а. Новият албум представя и две нови имена в състава на Morbid Angel - талантливият барабанист Tim Yeung (Divine Heresy, World Under Blood), който замества отсъстващият поради травма на гърба титуляр Pete "Comando" Sandoval, и бившият китарист на норвежците Zyklon - Anders "Destructhor" Myhren. Нов е и лейбълът - след като почти цялата им кариера премина под знака на "Earache Records", "албумът на завръщането" се издава от френската фирма "Season of Mist".

   Най-голямата изненада ,обаче, е скрита в единадесетте парчета в "Illud Divinum Insanus". След странното двеминутно интро "Omni Potens" започва "Too Extreme" - парче, което би потресло до дъното на душата всеки, който е очаквал да чуе класическия зъл дет метъл звук на Morbid Angel. Индъстриъл бийтове, замазани китари и насечения речитатив на David Vincent дават началото на този албум. Други подобни звукови експерименти са "Radikult" - парче, което звучи като написано специално за Marilyn Manson или Nine Inch Nails, и "Destructos Vs. The Earth", което би звучало съвсем на място във всеки готик/индъстриъл клуб. Неслучайно авторът и на трите песни е David Vincent - явно годините прекарани като басист на индъстриъл/метъл бандата Genitorturers са оказали своето влияние. За щастие, в този албум все пак има и композиции, които да напомнят защо Morbid Angel са дет метъл институция. "10 More Dead" започва с бавен смазващ китарен риф, напомнящ на "Eyes To See...Ears To Hear" от "Domination". Tim Yeung прави барабаните на трески в бързите "Blades For Baal", "Nevermore" и "Existo Vulgore", доказвайки че е достоен заместник на Pete Sandoval. Въпреки нелошия си дет метъл звук, обаче, тези парчета са далеч от най-доброто, което Morbid Angel са издавали през годините си на съществуване. "I Am Morbid" е не особено сполучлив опит да се създаде песен с "хитово" звучене, а "Beauty Meets Beast" и "Profundis - Mea Culpa" (в последното са включени ултра-бързи електронни бийтове) са напълно безлични и незапомнящи се.

   За съжаление, крайната оценка за този албум няма как да е висока."Illud Divinum Insanus" не впечатлява нито с дет метъл, нито с експерименталните индъстриъл звуци. Би могло да се каже, че това е най-разочароващият запис на Morbid Angel и само бъдещето ще покаже в каква посока ще продължи да се развива тази легендарна банда.