ANTHRAX - "Worship Music"

Интрото "Worship" в дългоочаквания нов албум на Anthrax пордължава точно 1 минута и 40 секунди. След него първата песе "Earth on Hell" бележи завръщането на Joey Belladonna. 21 години след "Persistence of Time". Най-добрият вокалист на тази група отново стои зад микрофона в дългосвирещ албум. Албум, който претърпя стотици метаморфози, преди най-сетне да се появи. Ще е твърде крайно, ако въпросният диск получи максимална оценка, независимо че беше чакан дълго. Защото той оправдава очакванията, но не напълно. Най-добрите албуми на Anthrax си остават през 80-те. "Worship Music" им диша във врата, но не може да се изравни с тях. Албумът е твърде разнообразен за праволинейния стил на групата. Обединява в себе си лудницата от началото и улегналостта на ерата "John Bush". И все пак това си е едно от най-яките завръщания в света на тежката музика след това на Bruce Dickinson в Iron Maiden. Дори от обложката се блещи старото лого, където "R" започва от "A". Това, което липсва на "Worship Music", е адреналинът. Наченки има само в споменатия в началото хеви-траш убиец "Earth on Hell" и класическия шрапнел "Fight 'em 'til You Can't". Като "Fight 'em 'til You Can't" е изградена около рифа на "Gridlock" от "Persistence of Time" (1990) с малко вокална Metallica и няколко модерни елемента. Тук и барабаненето на Charlie Benante вдига мостове към онзи хаос, който Anthrax създаваха в миналото. Хаос, укротяван само от кавърите, които групата правеше толкова успешно (вземете "Got the Time" на Joe Jackson или "Antisocial" на французите Trust). При завръщането на Joey Belladonna мошът, който преди преливаше от композициите, е сведен до минимум. Въпреки че това е минус, самият мистър Belladonna прави най-добрите си вокали изобщо. И това е и най-силната страна на диска. В албума изпъкват епичната "In the End", която започва с камбани и продължава в най-добрите традиции на алтернативната сцена от началото на 90-те, плюс много модерни траш рифове. Това е и всъщност интересното в "Worship Music" - че базата - трашът, е примесена с много нюанси от Pearl Jam и Alice In Chains. Защото завръщането към началото на 90-те, там където тази формация от музиканти спря да се развива и започна нов поход, е ушевадно, но не носи ледения полъх на замръзването. От което печели не само продукцията, но и феновете. Музикалните интерлюдии придават онази завършеност на композициите и допълват усещането за единство. По този показател Anthrax са се справили повече от отлично. "The Giant" допуска рапиращи вокали, опаковани в траш одежди - все пак точно тази група обедини двата стила. "Judas Priest" няма нищо общо с Кръстниците, но предлага интересна смес от двете ери - Belladonna и Bush. Грууви ритъмът носи тонове тежест и най-добрата работа на Charlie Benante. "Crawl" и "The Constant" са типични алтърнатив бисери. Залитанията по алтернативните форми не са чужди на групата. Най-голямото доказателство е скрития кавър на Refused "New Noise". Самобитният почерк, който направи Anthrax част от Голямата четворка, си личи от всяка нота. Китарната работа няма нужда от коментар. Scott Ian и Rob Caggiano са съумели със сола и рифове да отделят по -най-добрия начин есенцията на всички влияния, които се усещат в диска. И все пак по всички показатели "Worship Music" е повече наследник на "Persistence of Time", отколкото на всичко издадено след 1990 година. Този диск е като "Load" за Metallica. Смяна на посоката, но основата е налице, с много експерименти и успешни опити.

   Всъщност "Worship Music" е точно онова, което група като Anthrax може да предложи - хем да задоволи и най-претенциозните си фенове, хем да успее да разшири мирогледа им. Срещу нас не стоят петдесетгодишни “младежи", бичещи едно и също, само защото с него са станали известни. Колкото и да носи миналото в себе си, "Worship Music" е повече от модерен албум. Ако си пуснете последователно "Among the Living" (1987), "State of Euphoria" (1988), "Persistence of Time" (1990) и "Worship Music", ще откриете логичното развитие на една 30-годишна банда - младежкият ентусиазъм не се е изпарил, но е укротен от мъдростта на подстриганите/липсващи коси.