JANE'S ADDICTION - "The Great Escape Artist"
2011, EMI/Animato Music

Без съмнение "The Great Escape Artist" е добър, модерен алтърнатив албум. Препратки към златните и класически години на Jane's Addiction почти липсват, само финалната "Words out of My Mouth" загатва, че тази група е била доста различна преди. И ако днешните Red Hot Chili Peppers също са далеч от някогашните "чушки", то те са преминали през своите етапи в последните 20 години. Не е така обаче с Jane's Addiction, които скачат от 1990 г. директно в 2003 г., а оттам в 2011 г. Perry добре съзнава, че френетичните пискливи китари на Dave Navarro, подплътени с арогантен бас и тематика, концентрирана около наркомания, секс и насилие, вече не се котира така, както някога. И затова "The Great Escape Artist" е един съвременен алтърнатив албум, в който има повече U2, Coldplay или Radiohead, отколкото друго. Намесата на електроника също не липсва, макар да не е изнесена напред и да не се набива на очи (уши). Вместо агресия, албумът залага на мелодия и ритъм, построени на места като U2 от последното десетилетие ("Curiosity Kills"), без плътните рифове от собствените им стари парчета като "Ocean Size" или "Pigs in Zen", а с много повече праволинейност, канализирана енергия и дори замечтаност, отколкото нещо друго, правено някога от Farrell и Navarro (неузнаваемо опитомен в сравнение с една "Three Days" от "Ritual de lo Habitual" например). В "Broken People" те почти се докосват до баладичното, без да забравят основен урок - всяка песен да има свой отличителен припев, който неусетно да се загнезди в съзнанието, добре ошлайфан за радио и телевизионна (а в наши дни и интернет) аудитория. И това личи прекрасно в пилотния сингъл "The Irresistible Force" и "End to the Lies", в "Twisted Tales" и "Underground".
Perry прави алтърнатив за алтърнатив публиката днес без да се стреми да разбива прегради с шокиращи звуци или жестове. Няма как да отречем усилията му. В "The Great Escape Artist" има рок музика, която би спечелила по-възрастните бивши бунтари, станали ценители на по-улегналото, но също и младите, за които "Ritual de lo Habitual" е праистория и зора на времето. Един въпрос остава обаче - дали Jane's Addiction щяха изобщо да запишат името си някъде, ако не бяха именно взривоопасна тротилова субстанция с крещящо съдържание, а само едни от многото. Ако не бяха стряскащо нестандартни, плашещо невписващи се в музикалния фон, диви, непредвидими...а бяха част от конвейр и фабрика. "The Great Escape Artist" има красива, дори елегантна осанка подобно на безчет днешни алтърнатив албуми, но му липсват отровните зъби. Иначе всичко у него е плавно, приятно и по стандарт. Така да се каже, nothing's shocking.










Jurisprudent