LOU REED & METALLICA - "Lulu"

"Lulu" на Lou Reed, познат ни от Velvet Underground, и Metallica (как само звучи съчетанието на тези имена) е албум, който няма да бъде запомнен. "Lulu" е албум, който дори и да заеме място във фонотеката на най-запалените фенове и на групата, и на певеца, едва ли ще влезе повече от един-два пъти в плейърите им. "Lulu" е албум, който няма да слушате отново и отново, няма да си пускате в колата на път за някъде, освен ако този път не е към ритуално самоубийство...

   Най-запомнящото се от "Lulu", и то не в добрия смисъл, са мрънкащите речетативни вокали на Lou Reed, който, твърдят познавачи, "пее" така още от 60-те години на миналия век. Дали това би послужило за оправдание? - Може би, ако резултатът бе добър, или най-малкото поносим, но той не е. Резултатът е трагичен. Протяжни, скучни композиции с много повторения и спорадични по-тежки включвания на Metallica и куплети, изпълнени от James Hetfield, които са като зле зашита кръпка в общата неушеприятна картинка... Това е приблизителното описание на "Lulu" в едно изречение, а да бъде характеризиран с повече думи дискът просто не заслужава. Албумът продаде само 13 000 копия за първата седмица след издаването си в САЩ, което е доста показателно за качествата му, по-точно - за липсата на такива. Музикантите от Metallica не спират да обясняват в интервюта как всеки творец има право да експериментира, да се развива и търси нови хоризонти и т. н., без да си дават сметка, че никой не отрича това им право. Но и фенове, и критика имат своето изконно право да не харесват произведенията на творците, които не струват. Да, харесването, и дали един албум е качествен, е субективно мнение. Да, ама не съвсем. Времето е най-добрият и обективен критерий дали една творба е добра. Времето все още няма как да е дало своята оценка за "Lulu" на Lou Reed и Metallica, но нека всеки, който не е съгласен с настоящото ревю, да си представи как слуша "Lulu" от край до край след няколко години, как чува песен от него по радиото и тя му доставя удоволствие, а не го кара да смени станцията, как негови приятели казват, че често си пускат диска или парчета от него и така нататък... И така нататък... И та-ака ната-а-атъ-ъ-ък... Нататъ-ъ-ъ-ък.... Нататък.

   В основата на албума стоят пиесите на немския писател Франк Ведекинд "Земен дух" и "Кутията на Пандора". Те разказват за живота на млада танцьорка и са известни като "Пиесите за Лулу". Lou Reed е имал намерение да представи своята трактовка върху тях на театрална сцена в Берлин, но след като се среща с Metallica на концерта в Рокендрол залата на славата през 2009 г. музикантите се решават на тази колаборация. Сега поне можем да спорим кой е по-големият грях на Залата на славата - дали това, че в нея влизат рап и хип-хоп изпълнители или това, че е допринесла за появата на "Lulu"... Появата на "Lulu"... Поя-а-авата на "Lu-u-lu"... На "Lu-u-luuuu"... "Lulu".

   Разбира се, Metallica и Lou Reed заслужават уважение дори и само заради репутацията си и заслугите си към рок музиката в миналото. Веруюто ни в "Metal Katehizis" е да бъдем "строги, но справедливи" и за това ще отдадем почит на големите имена, само заради самите тях, с по една точка в оценката си за албума. И така той получава като подарък скромните две точки. Две точки. Две-е точки-и-и. Точки-и-и-и... Точки. ... ...