GOD FORBID - "Equilibrium"

"Формата е временна, класата е вечна". Емблематична фраза, чието изричане е задължително, веднага след като изтекат деветдесетте футболни минути, през които сме гледали любимия отбор. Интересното е, че използването на това мото е подходящо и важи с пълна сила при прилагането му в други области и в границите на музикалния бизнес в частност.

   Темата, обсъждаща NWOAHM, миналото и настоящето й, е толкова дискутирана, че едва ли има нужда от допълнително разяснение. Факт е само, че появата на това течение беше свързана с изключително големи надежди и определени представи. Много банди търсиха успеха и славата, опитвайки се да се причислят към една плеяда музиканти, апелираща за революция в тежката музика и възвръщане на славата й. Малцина успяха, доста повече се провалиха. Някои заслужено, други пък - не. Важното е, че след проверката на времето сега разбираме кои от тези групи са заслужавали погледите, вперени в тях, и кои - не толкова.

   God Forbid, съвсем очевидно, никога не са разчитали на моментната форма, а класата им винаги е била лесно забележима, с оглед дългата им история като група и липсата на слаби звена в дискографията им. Въпреки всичките различни и неясни периоди, през които са минали петимата американци, те винаги са показвали, че зад музиката им стои талант, желание и идея, а не определени бизнес концепции. За съжаление, това остана неразбрано от масовия фен.

   След издаването на предпоследното си творение, "Earthsblood", Byron Davis, Doc Coyle, John "Beeker" Outcalt, Corey Pierce се разделиха с една от движещите си сили, Dallas Coyle - основен композитор и китарист на бандата, като за мнозина това беше знак за евентуален край на съществуването на квинтета от Ню Джърси. На друго мнение явно са останалите членове на групата и новопривлеченият китарист Matt Wicklund. Подробно изявление ни се предлага в чисто новият "Equilibrium". Един албум, който се слуша и дискутира лесно, изготвянето му е трудно, стилът - неподражаем за другите банди и разпознаваем за феновете, а удоволствието от слушането му - пълно. Албум, в който всички аспекти на тежката музика са съвършено хомогенни и биха накарали всеки фен да изслуша материала с еуфория, без това да е правено преднамерено или целенасочено. В песните ще чуете влияния и мотиви, вдъхновени едновременно от класическите образци в жанра, както и от най-новите течения в тази индустрия. И въпреки това няма начин, по който съдържанието му може да се категоризира в определена форма или формулировка или да звучи познато и точно това е нещото, което го различава от множеството излизащи албуми. Отново са налице уникалната спойка между засилената тежест и идейните мелодии в песните, нестандартният подход в композирането, включването на чисти вокали (поети в този албум от брата на напусналия Dallas - Doc) и текстовете, загубили вече своите бунтовнически настроения от предишните албуми на групата, а придобили увереността и мъдростта, присъщи на едни пораснали и осъзнали се хора. Сингълът "Where We Come From" е идеално олицетворение на тези твърдения и на целия албум като цяло.

   Пред нас е запис, който няма за цел да възвръща стари настроения и да търси възмездие за отминали времена, а чисто и просто да играе ролята на средство за изразяване. За жалост, God Forbid определено притежават всички необходими качества да бъдат банда на топ ниво и определено заслужават нещо подобно, но им липсва нещото, което е помагало на други съвсем не толкова добри и кадърни групи да завладяват света, а именно - харизма. "Equilibrium" буквално няма слабо звено, но е и лишен от онзи чар, който кара феновете да боготворят групите, да облепят стаите си с техни плакати и да крещят имената им, което е единствено жалко за самата група.