TESTAMENT - "Dark Roots of Earth"

Така трябва да звучи траш метълът! Четири години след чудесния "The Formation of Damnation" Testament издават един още един от най-силните си албуми. Думата "гениален" пасва идеално на това, което Chuck Billy и останалите са изковали.

   "Dark Roots of Earth" събира всичко, което е познато под марката "Testament". Без ненужна иновативност, дискът предлага повече от стабилен траш, вкопан в каноните на стила. Мелодии и скоростно солиране се сблъскват с разнообразна и тежка ритъм секция. Chuck Billy е изоставил дет ревовете и се е върнал към трашираните си вокали. Е, не съвсем - но проявите на агресия са сведени до мининум. Гласът му е все така мощен и разпознаваем и без ехо ефектите от предишния албум, които, за радост, са вече история. А това връща лентата към младежките години. Eric Peterson освен създател на страхотни рифове, се справя чудесно и със солата. От ритъм китарист в началото сега с Alex Skolnick са създали запомнящи се, откачени и наелектризиращи моменти в целия албум - дуелите между двете китари изпълват песните с убийствена енергия. Чудовището Gene Hoglan е изорал структурата на песните със стена от звук, но е запазил типичния тестаментски саунд. Greg Christian е създал някои невероятни бас линии, като интрото на "A Day In The Death", в която на ударните се изявява Chris Adler от Lamb Of God в iTunes-версията.

   С "Dark Roots of Earth" бандата отново е прегърнала мелодичната страна на музиката си и запомнящите се припеви. Като техен контрапункт идват бластбийтовете на Gene Hoglan, както в "Native Blood" или в яростта на сингъла "True American Hate". Другото, което прави впечатление е, че за някои от композициите групата е използвала типични за Exodus рифове ("Throne of Thorns"), но така изсвирени, че самите момчета около Gary Holt могат да понаучат нещичко. Едноименната "Dark Roots of Earth" навява блек настроения, обковани от брутални хорови вокали и бавни сайкъделик повеи. В същото време единадесетият Testament (ако броим и презаписа "First Strike Still Deadly") носи обилно количество носталгия, която избуява в "Man Kills Mankind". Баладата "Cold Embrace" е страхотен опит за обуздаване на яростното начало и директно се нарежда до класиките "The Legacy" и "Return to Serenity" със страхотното соло на Skolnick върху мелодичната акустична китара на Peterson.

   В специалното издание на албума има три кавъра: "Dragon Attack" на Queen (само как изглежда новият прочит на това прашасало парче!), "Animal Magnetism" - Scorpions и Powerslave на Iron Maiden, които звучат... Ами, звучат като типичен Testament.

   Продукцията е повече от перфектна. Истински динамит, който избухва с всяко завъртане. Andy Sneap отново е надминал себе си, като е извлякъл максималното от уменията на музикантите. Изпипаният до съвършенство кристален звук е украсен от невероятната работа на Eliran Kantor по корицата. Самият албум може да се разглежда като саундтрак на Апокалипсиса. От първата до последната секунда това е класически, и в същото време модерен, траш метъл.

   Дори и на ръба Testament никога не изневериха на себе си и феновете. Винаги бяха и продължават да са на върха - независимо от по-комерсиалните си забежки или дет влиянията. Те нямат нужда от завръщане към корените си, защото винаги са били и ще бъдат траш! Ако трябва да споменем т.нар. "Big 4", то тяхното място е точно там. Доказват го за пореден път с "Dark Roots of Earth", с който са нацелили идеалната среда между собственото си начало и годините след завръщането, и здраво са се закотвили в "Тъмните корени на Земята". Едно обаче е напълно ясно - тази група няма никакво намерение да се отказва! И ако трябва да сме честни - Testament могат още повече. Независимо че "Dark Roots of Earth" е просто гениален!