SOUNDGARDEN - "King Animal"

Да наречеш завръщането на Soundgarden "успешно", дори напълно инцидентно, е като да се отнасяш със скечовете на шоуменa Джери Люис като към нещо "почти" забавно. Той, техният реюниън, представлява серия от внимателно обмислени и безпогрешно реализирани ходове, обхванали всичко, с което сиатълци могат да приковат вниманието към себе си - от шепа компилации и апетитни издания до пищното им концертно изпълнение в Донингтън. Но целият този спектакъл започна с един най-обикновен туийт, сякаш само за да ни покажат, че за тях годината е същата, която е и за нас. С "King Animal" Soundgarden пристигат, демонстрирайки същата сила, която притежаваха малко преди да ни оставят.

   "King Animal" крещи "реюниън" от първата секунда на откриващото "Been Away for Too Long", най-директното парче в албума. Сама по себе си песента е простовата и обидно непретенциозна, давайки повод за раздвоени чувства още от мига, в който бе пусната за пилотен сингъл. Но тук, разглеждана в целостта на записа, тя не е нищо по-малко от ефектна. Защото с нея е поставено началото на един съвсем естествен растеж, а нещото става все по-голямо и по-голямо с всеки рикоширащ риф на трошачки като "Non-State Actor", "By Crooked Steps" или напомпания с доза Zeppelin стоунър "Blood on the Valley Floor".

   "King Animal" е мъдър албум. В него се пее за нещата от живота, такива каквито са - без ненужна превзетост и гръмки клишета. Той не се колебае дали да покаже различните страни на това да си жив - от гъстия мрак на внезапно потопената в психеделия (предимно) акустична балада "Black Saturday" (най-ярко изразената им признателност към Sabbath) до пълното безгрижие на блусарската "Rowing". Защото Soundgarden са горди, че отново са сред нас. А ние сме горди, че не са изгубили и йота от таланта си да раздават някои от най-здравите тупаници в алтернативния рок.

   Единственото, което "King Animal" не притежава, за разлика от предишните албуми на Soundgarden и по-конкретно прекия му предшественик "Down on the Upside", са тези 16 години за утвърждаване, без които не можем да се обърнем към него като към класика. Но той не се нуждае от тях. Не и от толкова много.