HIM - "Tears On Tape"

HIM е група, създадена в началото на 90-те години на ХХ век, време на отлив на интереса от по-традиционните варианти на хеви метъла, но реализира първия си албум през 1997 г., когато пък въпросният интерес се възражда. Фронтменът с магически поглед Ville Valo и неговите колеги заемат "романтичната ниша" в набиращата сила вълна от мелодичен метъл в Европа. HIM самоназовават стила си "love metal" и запяват за любов, фатално привличане и смърт. Бандата плаща своя данък на AOR-а, но в същото време на места доста здраво забива с китарите, което я опазва от изпадане в безличния мейнстрийм.

    "Tears on Tape" е осми студиен албум на групата, характеризиран от Ville Valo като "завръщане към корените". Последният израз вече се превърна в клише, съответно почти се лиши от смисъл, поне що се отнася до жанровите криволици на редица музикални формации. В случая с "Tears on Tape" нещата по-скоро изглеждат като експлоатиране на успешни формули от различни периоди и албуми. Резултатът е приятна, лесна за възприемане и слушаема творба, но без да се предлага нищо ново. Това е HIM, който феновете познават и който очакват. Ville Valo мърка с нежен баритон, а чувствените ниски регистри на гласа му навяват спомени за стари момичешки лексикони, пълни със сърца, пронизани от стрели. Наивна, ретро и сладникава, но абсолютно неподражаема HIM атмосфера! Някои от парчетата имат потенциала да се въртят по радиостанциите почти до следващия албум на финландците - например "каноничните" "All Lips Go Blue", "Love without Tears" и "Tears on Tape", или по-мрачното "W.L.S.T.D." (абревиатура на "When Love Starts To Die"). Направен е опит да има за всекиго по нещо - и за любителите на по-леки хитове, и за предпочитащите парчета с повече дълбочина и заряд. И все пак липсата на каквото и да била рискована стъпка сковава албума. Надеждата за отклонение от утъпканата пътека гасне с всяка следваща песен. Групата е заложила на сигурния търговски успех пред опита за новаторство.