TURISAS - "Turisas2013"

Имало едно време една хубава финландска фолк метъл група, която се наричала Turisas. Още с първия си албум "Battle Metal" (2004), тя успяла да привлече вниманието на феновете и дори да даде название на полупризнат поджанр - “батъл метъл”. И докато споменатата творба била обещаваща, следващият албум - "The Varangian Way" (2007) - много добър, то изданието на Turisas от 2011 г. "Stand Up and Fight" вече получило изключително високо признание от публика и критика като една от най-силните творби на годината. Когато се разчуло, че групата готви нов албум, очакванията към следващото произведение на бандата били огромни...

   Това звучи като начало на приказка и съвсем в приказните традиции сега следва хепиенд или обрат в действието. Дали се главозамаяли, дали решили да експериментират или пък да докажат, че могат да свирят каквото си поискат и за тях няма стилови рамки, но новото произведение на Turisas е доста смайващо и объркващо. Някъде в миналото са останали мощното полифонично звучене, разнообразните похвати, оригиналните музикални и текстови идеи. Сега бандата е направила опит да създаде директен хеви метъл албум с непретенциозни текстове. Но дали точно това искат да чуят феновете след грандиозните мюзикъли за приключенията на варягите? Едва ли! И все пак албумът може би би се приел по-добре, ако поне концепциите бяха по-стройни, по ясно издържани и се разбираше какво иска да каже бандата с това произведение.

   Още самото заглавие на албума "Turisas2013" и леко безвкусната обложка предизвикват подозрение, че нещата този път не са както трябва, а още първите акорди от началната, лансирана и като сингъл песен "For Your Own Good" карат съмнението да нарасне. Следва "Ten More Miles" - нещо като автобиографично парче за групата, като в припева се повтаря името й. С напредване на албума хаосът се увеличава. Трябва да се отбележи, че на моменти изпълнителите демонстрират завидни инструментални умения в почти несвързани музикални фрагменти. Но нали не става дума за записана репетиция, а за цялостно произведение. Има и два опита за хумористични пиянско-наркомански песни - "Run Bhang-Eater, Run!" и "No Good Story Ever Starts with Drinking Tea", които обаче предизвикват повече недоумение, отколкото усмивки. Във втората Turisas дори пробват да се "маскират" на Alestorm. Единствено парчето "The Days Passed" като светлина в тунела напомня за хващащите композиции от предишните албуми. И над всички тези оплетени кълба от звуци и откъслеци от идеи се разлива невероятният плътен баритон на Mathias "Warlord" Nygard, сякаш в отчаян опит да подреди пъзел от несъответстващи си парчета. Направо е чудно как харизматичният вокалист успява да следва обърканата музикална линия. Изглежда като някаква гротеска - красивият глас е принесен в жертва на смахнато хрумване. Жертвата все пак не е съвсем напразна - красивите вокали вдигат с една единица оценката на албума.

   Самият Mathias обяснява странния албум с влияния от новите попълнения в групата. Това обаче не звучи особено убедително - формацията винаги е била с променлив състав и само вокалистът Nygard и китаристът Jussi Wickstrom са неизменни членове от самото й създаване. Защо талантливите музиканти от Turisas са решили да причинят този албум на феновете и на себе си е загадка. Остава надеждата, че това произведение ще бъде първи и последен подобен опит.