SATYRICON - "Satyricon"

В последно време има някаква мода или епидемия на едноименни с групата албуми, които в повечето случаи не предвещават нищо добро за слушателите. Материалът включен в тях варира от нещо като равносметка или обобщение на творчеството на групата, през всевъзможни упражнения в нови стилови територии, до плодовете на тотално творческо безсилие. Случаят с новия албум на Satyricon, за щастие не попада в последната категория, но няма и да зарадва феновете на творбите от първия период на творчеството на групата. По-скоро дискът е продължител на тенденциите в "The Age of Nero" (2008). Петгодишната пауза може и да е давала надежди за завръщане към корените, но такова няма. Композициите в "Satyricon" са по-бавни, с много повече дуум, пост метъл, дори груув и хард рок привкус, отколкото суров, безкомпромисен блек метъл. Странностите на албума не свършват с това - като гост-вокалист в новото произведение на Sigurd "Satyr" Wongraven и Kjetil-Vidar "Frost" Haraldstad е поканен певецът Sivert Hoyem от мелодик рок бандата Madrugada. Така в парчето "Phoenix" може да се чуе нетипично за Satyricon чисто пеене.

   Албумът е "рамкиран" с две меланхолични инструментални композиции - интрото "Voice of Shadows" и заключителната "Natt", а също и с две от най-силните парчета, втората и деветата песен, съответно "Tro og Kraft" и "The Infinity of Time and Space". Смислово "Satyricon" се фокусира върху размишления за "Човека, Вселената и всичко останало". Дали музикалното пресъздаване на философско-умозрителната цел се е отдало на групата е донякъде спорно. Парчетата са сякаш нарочно усложнени, което е довело до преекспониране и разводняване на идеите - добре изсвирените и въздействащи композиции в един момент започват да втръсват, което пречи за пълноценното възприемане на албума.

   При оценката на творбата неминуемо ще се стигне до противоречие между фенски очаквания и резултат. Право на всеки музикант е да твори свободно, в какъвто си иска стил. Satyricon са създали един добър, смислен албум и ако някой ги чува за пръв път, без да е предубеден от предишното им творчество, има всички шансове да хареса новото им произведение. Много е вероятно обаче тази творба да не бъде приета от феновете, които са се надявали да чуят нещо подобно на "The Shadowthrone" и "Nemesis Divina". Затова оценката е компромисна.