"Midalidare Rock 2024", Ден 1: Приказка за крал, кралица и две принцеси

   През последните 8 години, изминали от "залеза" на утвърдения и обичан фестивал "Kavarna Rock", щафетата бе поета от неговия "наследник" - "Midalidare - Rock in the Wine Valley". Усилена работа, надграждане и стремеж към все по-добро изживяване не само вечер пред сцената, а и през целия период, в целия регион - всичко това закономерно води до сигурно място в сърцата на българските рок фенове. След снощния успешен старт на четвъртото издание на фестивала в Долината на виното вече уверено можем да заявим, че новата перла в българската корона на летните фестивали е малкото тракийско село Могилово.

   В първата вечер на "Midalidare Rock 2024", 12 юли 2024 г., нямаше подгряващи банди. Час след като феновете бяха допуснати да заемат местата си пред сцената, в 18:30 започна сетът на добре познатите нидерландски симфометъли DELAIN… но дали може да се каже, че са добре познати?

   До вчера DELAIN ни бяха посещавали два пъти: през януари 2015 г. в София и само пет месеца след това, през юни 2015 г., на "Kavarna Rock Fest". Привлечени бяха и като участници във фестивала в Долината на виното през 2020 г., но след двукратното му отлагане до 2022 г. името им отпадна от афиша. Първата им изява у нас бе като съпорт група на SABATON в столичната зала "Универсиада". Оттогава изтече много вода и след тотално реформиране в периода 2021-2022 г. на борда остана само "капитанът" - идеологът, композитор и клавирист Martijn Westerholt, който продължи да плава в тъмните пост-COVID води с изцяло променен екипаж. Микрофонът бе връчен на родената в Румъния певица Diana Leah, а баса пое италианецът Ludovico Cioffi. Съставът бе допълнен със завръщането на двама от някогашните му членове - Ronald Landa (китара) и Sander Zoer (барабани). В този смисъл бе неочаквано снощи Ronald да се обърне към наброяващата над 1000 души публика с думите "Отдавна не сме се виждали", тъй като той и повечето му колеги не са гостували в България като част от бандата. Затова пък харизмата му, шегите за жегата и чудесното произношение на "благодаря" на български му спечелиха неподправени усмивки и аплодисменти.

   DELAIN оплетоха стари и нови фенове в своята магична мрежа от мелодия и ритъм и малцина останаха безразлични към раздвижващи парчета, превърнали се вече в техни класики, като "Suckerpunch", "Get the Devil Out of Me" и "The Gathering". От актуалния албум "Dark Waters" (2023), седми в дискографията им и първи с новия състав, чухме четири композиции, които достойно продължават традицията на DELAIN и гордо развяват знамето на симфоничния метъл - така, както Diana Leah развя подаден от първите редове български трибагреник, докато пееше "Moth to a Flame", а на екрана зад нея грееше логото на бандата върху бяло, зелено и червено. Емоционалното изпълнение на вокалистката надделя над епизодичните проблеми в озвучаването. Нестихващият ентусиазъм на китариста Ronald пък вдигна хиляди ръце във въздуха и ги разлюля като вълни, докато феновете пригласяха на химна "We Are the Others", вдъхновен от трагичната съдба на една фенка като нас, британката Sophie Lancaster.

   След 60 минути на сцената и зареждащо изпълнение за старт на първия фестивален ден DELAIN се оттеглиха, за да се подготвят за лична среща с най-големите си фенове по време на Meet & Greet сесията.

Сетлист на DELAIN:
01. The Cold
02. Suckerpunch
03. Burning Bridges
04. The Quest and the Curse
05. Invidia
06. Get the Devil Out of Me
07. Army of Dolls
08. Queen of Shadow
09. The Gathering
10. Don't Let Go
11. Moth to a Flame
12. We Are the Others

   В тези несигурни времена едно от малкото неща, на които можем да се доверим, е пауър метълът на шведските тамплиери от HAMMERFALL. Техният чук удря тежко, точно и размазващо. Именно това се случи в 20:00 ч., когато на сцената на "Midalidare Rock 2024" излезе квинтетът от Гьотеборг.

   HAMMERFALL бяха в България за последно през 2022 г. като част от световното турне на HELLOWEEN и свириха в зала "Арена Армеец" (тогава все още с това име). Основната разлика между 2022-а и сега бе, че снощи HAMMERFALL стъпиха на българска почва като група с 31-годишен стаж. Основани през далечната 1993 г., с вече повече от три декади опит, тази група влиза в една елитна лига, в която малко групи могат да се похвалят. Разбира се, тези над 30 години са почти двойно по-малко от стажа на колегите им SAXON и ACCEPT, да не говорим пък за DEEP PURPLE, но фактът си е факт и можем само да им пожелаем да ги надминат.

   Освен класическия пауър метъл, с който са известни, HAMMERFALL са създали и много красиви балади като "Glory to the Brave", "Always Will Be", "Dreams Come True", които за съжаление нямаше как да чуем на живо заради краткия фестивален сетлист. Този "леден душ", с който ни поля вокалистът Joacim Cans, беше едновременно добре дошъл в жаркото слънце и тежко възприет от най-заклетите фенове. За сметка на това чухме един добре подбран микс от стари и нови творби. Напоследък HAMMERFALL са заети да записват нов албум и имахме възможност да чуем двете им най-актуални парчета - "The End Justifies" и "Hail to the King", като последната определено има потенциал да стане химн, който феновете им да пеят с пълно гърло на следващото им посещение.

   Joacim Cans представи групата по следния начин - скритият и почти никога показващ се David Wallin на барабани; обичаният, въпрекия че е басист Fredrik Larsson; "защо му е на някой Yngwie Malmsteen, като имаме Pontus Norgren" и основоположникът Oscar Dronjak. За себе си Joacim Cans каза, че е изключително горд да бъде част от групата.

   След кратко разиграване с публиката на "Let The Hammer Fall" концертът завърши с любимата на всички "Hearts on Fire" и под бурни аплодисменти HAMMERFALL освободиха място за кръстоносците от SAXON.

Сетлист на HAMMERFALL:
01. Brotherhood
02. Any Means Necessary
03. Heeding the Call
04. Hammer of Dawn
05. Bloodbound
06. Renegade
07. Hammer High
08. Last Man Standing
09. Let the Hammer Fall
10. The End Justifies
11. (We Make) Sweden Rock
12. Hail to the King
13. Hearts on Fire

   Последният път, когато SAXON стъпиха в България, беше преди цели 13 години. За този период бандата на Biff Byford издаде пет албума и по всичко изглежда, че въобще не смята да намаля темпото. Да, не вадят шедьоври като в началото на 80-те, но качеството на изданията им е извънредно стабилно. Турнето, което ги доведе до "Midalidare Rock 2024", е следствие на актуалния "Hell, Fire and Damnation", който е първият албум на групата с новото попълнение в редиците им Brian Tatler (познат като китарист и основна креативна сила на DIAMOND HEAD). Именно той обаче прави голямата разлика, защото Brian (с когото можете да прочетете скорошно интервю на страниците на сайта ни) не е просто китарист, който се мъчи да копира напусналия основател Paul Quinn. Той има собствен почерк и влиянието му се усеща ясно в новия материал на SAXON. По-важното за публиката в с. Могилово обаче беше, че свиренето му се отразява много освежаващо на саунда на групата на живо - SAXON звучаха изключително стабилно и стегнато. А начинът, по който Brian подхождаше към сола и рифове и си комуникираше музиално и сценично с Doug Scarratt, независимо дали за класически парчета или за актуални песни, само затвърждаваше мнението, че с Tatler SAXON са уцелили десетката.

   Но никой репортаж за концерт на британците не би бил пълен, без да споменем Biff Byford. Вокалистът, който остана последният оригинален член на групата, все още държи курса на NWOBHM, въпреки, че от създаването на бандата са минали над 45 години и времената и поколенията са се сменили вече няколко пъти. Приемствеността между поколенията обаче продължава да си я има. Преди "Denim and Leather" мистър Byford също го отбеляза, като откри в публиката няколко деца с шлемофони, заедно с родителите си. По време на самото парче от публиката му подхвърлиха яке с нашивки (което Biff облече и изпя песента с него) и български трибагреник, който беше окачен на централно място на сцената. Вокалистът никога не е бил от фронтмените, които говорят много между песните, но характерната му осанка подсказваше недвусмислено кой е властелинът на сцената. В един момент се опита с помощта на публиката да реши дали да изпълнят "Crusader" или "Broken Heroes" (която вероятно може да се класира за SAXON-ския "Stairway to Heaven") и в крайна сметка реши да изпеят и двете.

   И докато си говорим за избор на сетлист, е редно да споменем, че с изключение на три нови песни, всичко останало от сета на британците беше от албумите им преди 1986 г. Грижливо подбраният баланс на настроения на песните обаче си личеше ясно. "Madame Guillotine" стоеше добре до "Power and the Glory", а "Strong Arm of the Law" някак естествено преля в "1066". На "Wheels of Steel" Biff засне кратко видео на публиката с телефона си. Последва класическият чифт "747" и "Princess of the Night", с което заделените за саксонците час и 15 минути на феста приключиха, а на изпроводяк Biff ни обеща да не чакаме толкова много до следващото им посещение.

Сетлист на SAXON:
Intro: Prophecy
01. Hell, Fire and Damnation
02. Motorcycle Man
03. Power and the Glory
04. Madame Guillotine
05. Heavy Metal Thunder
06. Strong Arm of the Law
07. 1066
08. Crusader
09. And the Bands Played On
10. Broken Heroes
11. Denim and Leather
12. Wheels of Steel
13. 747 (Strangers in the Night)
14. Princess of the Night

   Не е съвсем ясно дали има фенове, които все още тъжат за отсъствието на Udo Dirkschneider зад микрофона в ACCEPT, но ако има, ще отбележим няколко важни факта. Първо, отделянето на Udo ни даде две различни формации (добре, де - Udo реално е активен с няколко групи), които правят качествена музика и дори ни дават възможност за директни сравнения. Второ, гласът на Mark Tornillо все още успява да звучи добре и да пасва съвършено на групата. Този човек пее всичко - от класики до нов, предизвикателен материал. Трето, ако направим една бърза сметка ще излезе, че през 2027 г. (ако всички са живи и здрави, което искрено им пожелаваме) Mark ще направи толкова активни години в ACCEPT, колкото има и Udo. И накрая: не изглежда като някоя от замесените страни изобщо да мисли за реюниън, така че недоволните ще трябва да живеят с това, което имат.

   А в момента имаха един ACCEPT с трима китариста и вокалист, чийто глас започна да пада към края на изпълнението им, но дотогава беше на практика безгрешен. Десетият им, юбилеен, концерт в България започна почти навреме и то със светкавичен ураган от тевтонски хеви метъл. Хуманоидът от обложката на актуалния албум на немската машина ни гледаше с безизразен поглед от декора в дъното на сцената, а на нея шестимата музиканти изобщо не губеха време и директно започнаха да коват своята звукова стомана, използвайки публикaта за наковалня.

   Тази година като временен заместник в турнетата на ACCEPT се явява Joel Hoekstra, познат най-вече от работата си с WHITESNAKE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA. Той заема мястото на отсъстващия Philip Shouse, но ролята му на сцената изобщо не беше като на неглижиран трети китарист. Напротив - имаше свои сола, дуели и хармонии заедно с вездесъщия Wolf Hoffmann (който демонстрираше завидна физическа форма за своите 64 години) и Uwe Lulis.

   Всичко в шоуто вървеше по конец, за което, разбира се "вина" носи и екипа на групата. ACCEPT специално им благодариха, защото предната вечер, заради концерта им в Унгария, по-голямата част от техниците им въобще не са спали, за да може да се случи шоуто в Могилово.

   След две песни от тазгодишния "Humanoid" групата заби първата класика за вечерта с "Restless and Wild" и веднага демонстрира синхронното поклащане и позите, познати още от 80-арските им видеоклипове. За разлика от SAXON, които разчитаха предимно на стари хитове, ACCEPT имат и нови такива. Или поне песни, които са се утвърдили като постоянна част от сетлистовете им и са издадени през това хилядолетие. Тук говорим за парчета като "Shadow Soldiers", "Overnight Sensation", "Pandemic" (с разкошните тройни китарни сола) и най-вече разтърсващата "Teutonic Terror". Върховите моменти в сета обаче бяха свързани, естествено, основно с химните. Първият пик беше с "Breaker", но истинското разпяване мина през "Princess of the Dawn", за да достигне своята кулминация в любимата на феновете "Metal Heart", в която всички в един глас припяваха мелодията на "Fur Elise" на Бетовен. А след това, който имаше останали сили, можеше да ги източи на "Fast as a Shark". Финалът дойде със задължителната "Balls to the Wall" и затварящата "I'm a Rebel". Край на един концерт, който само може да ни увери, че ACCEPT определено са една от най-обичаните и тачени групи у нас и колкото и пъти да се връщат, винаги ще бъдат посрещнати радушно от родната публика.

Сетлист нa ACCEPT:
01. The Reckoning
02. Humanoid
03. Restless and Wild
04. Straight Up Jack
05. Midnight Mover
06. Zombie Apocalypse
07. Overnight Sensation
08. Demon's Night / Starlight / Losers and Winners / Flash Rockin' Man
09. Breaker
10. Shadow Soldiers
11. Princess of the Dawn
12. Metal Heart
13. Teutonic Terror
14. Fast as a Shark
15. Pandemic
16. Balls to the Wall
17. I'm a Rebel

   Изненадата, която трябваше да се случи след сета на ACCEPT, беше леко компрометирана от техническия гаф, който на практика я "обяви" малко по-рано през деня. Но видеото, излъчено на сценичния екран малко след 1:10 ч., поне потвърди това, което хората по-рано чуха и видяха: че през юли догодина първият хедлайнер на "Midalidare Rock 2025" ще бъдат "Кралете" MANOWAR!

   Тази вечер ни предстои наситена фестивална програма, която ще започне в 17:30 с JELUSICK, последвани от RHAPSODY OF FIRE, PRIMAL FEAR, STRATOVARIUS, AXEL RUDI PELL, MR. BIG и ще завърши към 3:00 на следващата сутрин с афтърпартито на посещаващите ни за първи път STEEL PANTHER.

   А колкото до коронованите особи от заглавието, предизвикателството на екипа на WeRock.bg към читателите е да ги открият в настоящия репортаж.

Текст: Whiplash, Florimel, Маруш "Луци" Денчев
Снимки: Иво Канин

   Чрез връзките по-долу може да разгледате фотогалериите от първия ден на фестивала:

Снимки на DELAIN
Снимки на HAMMERFALL
Снимки на SAXON
Снимки на ACCEPT