"Midalidare Rock 2024", Ден 3: Скок в дълбокото

  Оставили вече зад гърба си 11 от 16-те чуждестранни групи, близо 18 от 25-те часа здрава рок музика, обещана от организаторите, и десетки хиляди литри бира, вино и вода, време беше да се впуснем в третата и последна вечер на фестивала “Midalidare Rock 2024” - 14 юли.

  Програмата и този път, както в петък, тръгна с известно закъснение, което се дължеше на забавяне при преминаването на границите на една от пътуващите към България банди. До края на вечерта обаче времето бе компенсирано и дългоочакваните хедлайнери DEEP PURPLE излязоха едва петнайсет минути по-късно от първоначално обявения час. А че бяха дългоочаквани се разбираше по прииждащите и заемащи места по поляната фенове, които дори в 18:00 бяха осезаемо много повече в сравнение с първите два дни.

  Като споменахме местата по поляната, посетителите сякаш невидимо се разделиха на два лагера. От една страна бяха любителите на комфорта с техните одеяла, рогозки, рибарски и къмпинг столчета, а от друга – по-закоравелите или свикнали с фестивалната атмосфера (включително и в чужбина) фенове, разчитащи само на двата си крака и държащи на свободното придвижване, без да се спъват в неочаквани препятствия. Напрежението между тези два лагера е фактор, с който организаторите ще трябва да се преборят през следващата година, вероятно като забранят, ограничат или регламентират внасянето и използването на постелки и градинска мебел.

  Но да се върнем на важната тема, която обединяваше всички, събрали се във винарната “Мидалидаре” вечерта на 14 юли – музиката. Две групи от южната ни съседка Гърция имаха честта да открият рок и метъл празненството, кулминиращо по-късно със сета на ветераните DEEP PURPLE. Първи бяха SOUNDTRUCK, чийто топъл южняшки рок, повлиян от ZZ TOP, LYNYRD SKYNYRD и AC/DC, бе също топло посрещнат от сгъстяващата се публика. Музикантите имаха и подкрепата на свои сънародници, тъй като близо до сцената се развяваше гръцки флаг. Сформираният през 2008 г. в Атина квинтет представи 30-минутен сет от изцяло авторска музика, която включваше парчета от двата им албума “Soundtruck” (2012) и “Voodoo” (2019), като от втория можем да посочим “The Calling” и “The Wind is Blowing”.

  След тях бе ред на THE SILENT WEDDING, които също идват от гръцката столица. Стилът им може да бъде описан като хеви метъл с амбиции за пауър и прог звучене, но дали амбициите се покриват с възможностите ще оставим на посетителите да преценят. THE SILENT WEDDING съществуват от 2006 г., за тези 18 години са издали три студийни албума, като са работили с продуцента на KAMELOT, EDGUY, RHAPSODY и др. и са били на турне из Европа с THRESHOLD. От изпълнените на живо песни се открои “Caught in the Web” от “Ego Path” (2022). След около половин час на сцената гърците я освободиха за нашествието на една нетипична пънк банда.

  В 19:50, часът за “Лека нощ, деца” по някогашната Първа програма, се вдигнаха и развяха ирландски флагове. Зазвъняха будилници и се появиха THE O’REILLYS AND THE PADDYHATS – шестима момци и една девойка от малкото германско градче Гефелсберг. Въоръжени с китари, банджо, мандолина, цигулка и много бодро настроение, те се заеха да покажат на българската публика как да се забавлява по ирландски. Свежарският им пънк с фолк елементи бе като глътката ледена бира в горещ летен ден, от която всички се нуждаеха. А скоро разбрахме, че никак не се шегуват, като заявяват във визитката си, че “има 99% вероятност в наше присъствие да не остане суха тениска”.

  Всеки от шестте им студийни албума, издадени през последните 13 години, бе представен от песен или две, като чухме и чисто ново парче, изпълнявано за първи път на живо: “Raise Your Glasses High”. По лицата в тълпата грееха усмивки, а краката сякаш по собствена воля се включваха в подскоците, танците и всенародното веселие.

  След “Coming Home for St. Patrick’s Day” фронтменът Paddy Maguire вдигна питие, пожела на всички “Slainte” (“наздраве” на ирландски) и внезапно прикани членовете на групата да позират за снимка на фона на хилядите вдигнати ръце на публиката. Може би решението да го направят преди края на сета си бе мъдро, защото знаеха какво предстои. “The Ballad of Big Bad Billy” завихри съркъл пит с размерите на гарсониера в кв. Люлин, а буйните танци в кръга не стихнаха до края на последната нота на “Barrels of Whisky”.

  След продължилото 45 минути празненство Paddy радушно покани всеки желаещ за лична среща с групата да се яви в голямата бяла тента зад пулта. Няма да преувеличим, ако кажем, че за много от дошлите на “Midalidare Rock 2024” фенове THE O’REILLYS AND THE PADDYHATS бяха приятната изненада на фестивала и се превърнаха в новата им любима банда.

Сетлист на THE O’REILLYS AND THE PADDYHATS:
01. Wake the Rebels
02. Dogs on the Leash
03. Irish Way
04. Green Blood
05. Yesterday’s Rebel
06. Irish Summer Nights
07. Raise Your Glasses Hig
08. Coming Home for St. Patrick’s Day
09. Barroom Lady
10. The Ballad of Big Bad Billy
11. Barrels of Whiskey

  Без да ни оставя много време да се отпускаме и да губим форма, скоро ни връхлетя следващият танцувален ураган, този път пропит със супер евробийт (терминът идва от Япония!). Това бе второ посещение на BEAST IN BLACK у нас, след гостуването им в София на 20 март 2023 г. за съвместен концерт с FIREWIND. Тогава музикантите представиха третия си диск “Dark Connection” (2021), като след него нямат издаден нов албум.

  В 20:55 Долината на виното се превърна във футуристичен декор с извисяващи се небостъргачи и неонови светлини, когато финландските пауър метъли превзеха сцената на “Midalidare Rock 2024” на фона на мотиви от обложката на “Dark Connection”. Сформираната около китариста Anton Kabanen (екс-BATTLE BEAST) дружина подложи публиката на обстрел със скоростните рифове и ритми на парчета като “Blade Runner”, “Die By the Blade” и “Beast in Black”. Вокалистът от Гърция Yannis Papadopoulos с лекота достигаше обичайните си висоти, докато навърташе завиден километраж из сцената. През това време Anton, колегата му китарист Kasperi Heikkinen и басистът Mate Molnar не спряха да чупят стойки и да се движат в синхронизирани хореографии с широки усмивки на уста.

  В средата на сетлиста се криеше специалният подарък за нас: премиерата на живо на прясно излязлата нова песен на BEAST IN BLACK “Power of the Beast”. Интрото в стил “It’s Raining Men” на THE WEATHER GIRLS избухна в скоростен ритъм, който накара всичко живо да подскача, куфее и танцува. Към края на изпълнението си Yannis отправи благодарности, като не пропусна да спомене хедлайнерите на вечерта DEEP PURPLE, а Kasperi озвучи словото му с рифа на “Smoke on the Water”. За да приключат концерта си с “нещо позитивно”, BEAST IN BLACK се бяха спрели на жизнеутвърждаващото заглавие “End of the World”. Скандиранията “Beast in Black! Beast in Black!” дълго отшумяваха след този “край на света”. За феновете остана надеждата, че все пак краят е ново начало и при първа удала се възможност пауър героите от Финландия пак ще дойдат да ни пораздвижат.

Сетлист на BEAST IN BLACK:
01. Blade Runner
02. Hardcore
03. The Fifth Angel
04. Born Again
05. Sweet True Lies
06. Power of the Beast
07. Die By the Blade
08. Beast in Black
09. Blind and Frozen
10. One Night in Tokyo
11. End of the World

  Бърза справка в концертния архив на WeRock.bg ще ви покаже, че участието на DEEP PURPLE в Могилово се явява техният 10-и концерт на родна земя. Ако се разровите из страниците на сайта ни пък ще видите, че за повечето от тези участия имаме подробни репортажи и в тях сме споделяли констатациите си за ефекта “Purple” в България. Ще се опитаме да не се повтаряме, но няма как да не кажем, че тук групата е, на практика, религия без аналог. Не беше въобще изненадващо, че за юбилейното им посещение на поклонение дойдоха най-голям брой фенове, сравнени с предните две вечери – кулминацията на “Midalidare Rock 2024”. И то въпреки случващия се по същото време финал на Европейското първенство по футбол между Англия и Испания.

  Докато течеше епичното интро “Mars, the Bringer of War”, Ian Paice зае мястото си зад барабаните; до него, на издигнат подиум, на клавишните застана Don Airey; от лявата страна на сцената се появи с бодра крачка басистът Roger Glover, а отдясно се подаде Simon McBride със закачливо рошавата си прическа. Мелодията, която четиримата подеха, постепенно ескалира до онези два акорда в “Highway Star”, които подават началото на вокалната линия на петия елемент в конструкцията – Ian Gillan.

  Предвид стажа, който ветераните на хард рока имат на сцената, качеството на един концерт на DEEP PURPLE винаги зависи от това в каква точно форма e 78-годишният вокалист. За 14 юли 2024 г. отговорът трябва да бъде по-скоро уклончив. Проблемът, разбира се, идва от факта, че гласът е физическа даденост и, колкото и добре да се поддържа, с годините вече не е възможно един певец да пее по същия начин, както е пял, когато е бил първа младост. На Gillan му личеше, че се измъчва с най-високите тонове на класиката от “Machine Head” и неглижира някои от по-агресивните моменти в песента, но все пак даде всичко от себе си, за да ни пренесе скоростно назад във времето, когато британската троица (PURPLE/SABBATH/ZEPPELIN) е владеела музикалния свят. И магията се получаваше, особено когато говорим за инструменталния аспект на звуковата картина.

  Естествено, че основният дял от фенската маса на концерта беше дошла за класиките на групата и тук получиха достатъчно от тях – имаше и “Into the Fire”, и “Hard Lovin’ Man”, и “Lazy”. Но турнето на DEEP PURPLE е за представяне на новия им албум “=1”, който излиза този петък, на 19 юли 2024 г. Именно в песните от него можеше да се усети разликата в изпълнението на Gillan – просто парчета като “A Bit on the Side”, “Bleeding Others” и особено “Portable Door” са писани за текущото състояние на гласа на вокалиста и там той се чувстваше най-комфортно.

  Колегите му му даваха и малко повече време за почивка със солови изпълнения и инструментални интерлюдии. В края на “Lazy Sod” Don Airey направи удължено аутро, докато пиеше вино, без обаче и за момент да спира да свири подетата мелодия. Когато по-късно остана сам под светлината на прожекторите, психеделичното му соло постепенно премина през закачки с класически произведения, за да достигне до интерпретация на “Ерген деда”, която беше посрещната с одобрителни възгласи и ръкопляскания.

  Някъде тук е редно да споменем и китариста Simon McBride. Когато DEEP PURPLE гостуваха за последно у нас, през 2022 г. в София, шестструнникът тъкмо се беше присъединил към квинтета и тогава статутът му беше на заместващ музикант. Сега, две години по-късно, той вече е постоянен член, има доста концертен стаж и един записан албум с групата. Вече ясно се вижда, че е значително по-уверен, държи се по-свободно на сцената и вкарва младежка енергия в изпълнението на DEEP PURPLE. По отношение на свирене не се опитва напълно да копира партиите на именитите си предшественици – отдава им нужното уважение, но вкарва и собствен почерк. В соловото си китарно изпълнение вмъкна дори и мотив от “Miserlou” на Dick Dale (позната в поп културата основно като музикалната тема от “Pulp Fiction”).

  Когато на сцената имаме група с толкова богата дискография като DEEP PURPLE е неизбежно да чуем едни определени парчета, без които концерт на бандата не може да мине. Но пък е и много радващо, когато музикантите решат да ни дарят и с някой и друг скрит диамант от богатия си каталог. В тази вечер британците заковаха зашеметяващо изпълнение на “Anya” от “The Battle Rages On…” (1993). “Uncommon Man” пък беше посветена на напусналия ни преди 12 години Jon Lord. След поредното пътуване назад във времето “Space Truckin’”, най-после дойде моментът, който всички чакаха. Simon McBride излезе по ръкава на сцената, подаде знак и влезе в онзи риф, който е едно от първите неща, което всеки начинаещ китарист научава, когато реши да се занимава с инструмента. Група и публика заедно възпяха събитията от пожара в казиното в Монтрьо през 1971 г. Банда и фенове бяха едно в “Smoke on the Water”.

  След като последните акорди утихнаха, петимата музиканти се скриха зад кулисите, но никой не вярваше, че това ще бъде краят. Не се наложи дълго скандиране и групата отново се появи за още две класики – тяхната емблематична интерпретация на “Hush” (в която McBride и Airey си спретнаха клавирно-китарен дуел в най-добрите Blackmore-Lord традиции) и, естествено, задължителния финал с “Black Night”.

  На изпроводяк квинтетът разхвърли перца и палки за сувенири на феновете в предните редици, а Ian Gillan ни пожела лека нощ с две строфи от джаз стандарта “Goodnight Irene”. С това бе поставен и официалният край на тазгодишното издание на фестивала “Midalidare Rock”. Феновете се запътиха щастливи и доволни към изходите, а из групичките вече се чуваха разговори за завръщане догодина.

Сетлист на DEEP PURPLE:
Intro: Mars, the Bringer of War (Gustav Holst song)
01. Highway Star
02. A Bit on the Side
03. Hard Lovin’ Man
04. Into the Fire
05. Guitar Solo
06. Uncommon Man
07. Lazy Sod
Keyboard interlude
08. Lazy
09. Portable Door
10. Anya
11. Keyboard Solo
12. Bleeding Obvious
13. Space Truckin’
14. Smoke on the Water
Бис:
15. Hush (Joe South cover)
16. Black Night

Във фотогалериите ни може да разгледате:
Снимки на SOUNDTRUCK
Снимки на THE SILENT WEDDING
Снимки на THE O'REILLYS AND THE PADDYHATS
Снимки на BEAST IN BLACK
Снимки на DEEP PURPLE

Текст: Florimel, Whiplash
Снимки: Иво Канин