Ian Hill от JUDAS PRIEST: "Аз съм обикновен човек, който има необикновена работа"

   50 години. Точно толкова лета делят първия и последния албум на JUDAS PRIEST. За тези години групата премина през какво ли не: смяна на вокалист; триумфалното му завръщане; процеси; напускане на ключови членове; болести; върхове и спадове... Но в процеса написаха законите на хеви метъла и установиха звучене, което винаги ще свързва неразривно името на бандата с въпросния стил. През 2024 г. Rob Halford (вокали), Richie Faulkner (китара), Glenn Tipton (китара, но на живо заместван от Andy Sneap), Ian Hill (бас) и Scott Travis (барабани) издадоха 19-ия си студиен албум "Invincible Shield". И вече шестват по световните сцени за актуалното си турне, което за щастие очакваме да ги доведе и в България за шестия им концерт у нас. Достатъчни поводи да се опитаме да потърсим контакт с групата. Открихме Ian Hill - един от двамата членове на бандата, които са участвали в записите на всички албуми на JUDAS PRIEST. И макар че първоначално графиците ни се разминаха, в крайна сметка (за компенсация) се получи пространният разговор, който можете да прочетете по-долу.

   Остават броени дни до новия концерт на JUDAS PRIEST в България. Той ще се състои на 19 юли в зала "Арена София" (бивша "Арена Армеец") по покана на "Fest Team".

Здравей, Ian! Нека първо да кажа, че JUDAS PRIEST бяха една от първите хеви метъл банди, които прослушах и винаги са били вдъхновение за мен. Така че е огромна чест да имам възможност да си говоря с теб.
О, благодаря ти много!

Основният повод за нашият разговор е предстоящият ви концерт в България на 19 юли. Какво може да очаква публиката този път? Ще можете ли да надскочите турнето по случай 50-годишнината, което гледахме преди две години?
Ще се опитаме. Продукцията е различна, но всички основни компоненти са си там: моторът, ефектите, светлините... Има и някои разлики, на които се надявам да са насладите дори повече от предния път.

Турнето е за представянето на новия ви албум "Invincible Shield". В наши дни какво ви мотивира да влезете в студиото и да записвате нов материал?
Предполагам, че силата на навика, хахаха. Това правим вече от над 50 години и продължаваме просто защото ни доставя удоволствие. Любовта към музиката беше нещото, с което започнахме навремето и сме страхотни късметлии, че за нас това се превърна в начин на живот. Освен това обичаме да свирим на живо, а издаването на нов албум е повод за турне и дава причина на организаторите да търсят възможност да те поканят. Когато се случи дълъг период без концерти, това несъмнено ни липсва.

За групата това е 19-и албум. Сигурен съм, че в началото сте се вълнували много, когато сте влизали в студио, но има ли я все още тръпката, когато записвате нови песни?
О, да, разбира се - особено когато материалът е нов и свеж. Имаш вътрешното желание да го запишеш и да дадеш най-доброто от себе си. Което, в интерес на истината, е по-лесно в наши дни, отколкото навремето. Тогава всички свирехме заедно на живо и непрекъснато имаше някакви неточности в изпълнението на някой инструмент. И трябваше да избереш едно от всички изсвирвания, в което средно има най-малко грешки, и да се примириш с него. Това налагаше доста повече работа, особено с вокалите, защото те са най-чуваемото нещо в музиката. Когато започвахме, разполагахме само с 16 трака, сравнено с пълната липса на ограничения днес. Сега можеш да записваш и да наслагваш абсолютно всички идеи, които ти дойдат на ум. Но като цяло сме превърнали процеса в своеобразна философия: да направим новия албум и новото турне по-добри от предходните. Както и да се учим междувременно. А дори ние не спираме да се учим. Аз съм на 72 години и всеки ден продължавам да научавам нови неща, които вкарвам и в музиката, и в живите ни изпълнения и се надявам хората да ги харесат.

Процесът на създаване на песни измени ли се през годините, или общо взето си остана идентичен?
Процесът, както винаги сме работили, си остава като цяло един и същ. По традиция Ken (K. K. Downing, бел. ред.) или Glenn предлагат идеи и рифове и на базата на това се измислят акордовите прогресии, които дават основата на новите песни. По настоящем главните двигатели са Glenn и Richie. Да, Glenn не е в достатъчно добро физическо състояние да пътува с нас (през 2018 Tipton беше диагностициран с Паркинсон, бел. ред.), но в главата му всичко си е наред и продължава да създава нова музика. От другата страна е Rob, който e изключително продуктивен - пише постоянно и винаги има вдъхновение за текстове. Когато вече е създаден фундаментът на нова песен, го пращат на мен и на Scott. В наши дни всеки си има някакво малко домашно студио, в което разработва своите партии. Така че сме напълно наясно къде какво се случва и не губим излишно време когото влезем да записваме - концентрираме се само върху самия запис и върху фините корекции на всички елементи. Технологиите, разбира се, са се развили много през годините, но като цяло това си остава нашата методика на работа.

Разгледах под лупа каталога на JUDAS PRIEST и открих само три песни - две от "Rocka Rolla" и една от "Stained Class" - в чието писане си участвал ти. Не си ли бил изкушен да вкарваш повече свои идеи?
Доволен съм от своята роля. Творческият процес при нас винаги е бил на ниво, така че защо да се опитвам да се меся? Момчетата вършат страхотна работа и това, в което аз и барабанистите през годините сме се съсредоточавали, е да създадем перфектните партии, които да прилягат на песните.

Нека се върнем малко назад. Понякога, когато се говори за албумите на JUDAS PRIEST, мненията на феновете се поляризират по отношение на "Nostradamus". Това не е типичен представител за дискографията на групата - хората по принцип не очакват от вас двоен концептуален албум. Но вие го направихте. Как гледаш на този запис от дистанцията на изминалите 16 години?
Определено това си беше експеримент, но беше идея, обсъждана в миналото, която така и не бяхме реализирали до тогава. В онзи период се появи възможността нещата да се случат. Отне ни доста време - работихме върху "Nostradamus" около две години. Беше абсолютно ясно, че няма да е стандартният JUDAS PRIEST албум - искаш слушателят да го чуе от начало до край, а не да си харесва само отделни песни. Така че смесените реакции бяха очаквани - едни го одобряват, други го ненавиждат. Но беше запис, който имахме нуждата да направим и когато приключихме, го оставихме настрана, казахме: "Ето, това е - създадохме нашият концептуален албум!" и продължихме напред. Все още смятам, че "Nostradamus" е страхотен - не е типичен метъл албум, но никога и не е бил планиран да бъде такъв.

Искам да те попитам два въпроса, свързани с бивши членове на бандата. Когато беше обявено, че Glenn няма да бъде в кондиция да концертира активно с групата, много хора започнаха отново да спрягат името на K. K. Downing. Обсъждахте ли въобще възможността да го върнете обратно? Реюниънът възможен ли е?
Не го виждам като вариант. Ken така и не се свърза с нас, за да обсъдим възможността, докато не беше вече прекалено късно и бяхме намерили постоянен заместник. От там насетне вече ние го бяхме приели и продължихме напред въпреки различни коментари, подхвърляни тук-там. Едва ли ще се случи в бъдеще. Въпреки, че е жалко, наистина, но такова е положението.

През 2012-а се появи бокс-сет, кръстен "Judas Priest: The Complete Albums Collection", който въпреки името си не включваше албумите, записани с Tim "Ripper" Owens. Освен това, вие никога не изпълнявате песни от тези дискове и това оставя усещането, че тотално сте неглижирали "Jugulator" и "Demolition". Каква е причината за всичко това? От сегашна гледна точка какво мислиш за този период на бандата?
Беше различно от ерата с Rob. Основното е, че не смятам, че би било честно да карамe Rob да пее песни, които вече са били изпети от някой друг. Възприемам го малко все едно Rob да се върне и да иска от нас да свирим песни на FIGHT, например. Тези албуми звучат много различно точно заради отсъствието на Halford. Не че искам да кажа нещо срещу Tim, напротив - той е страхотен вокалист, с огромен глас и много широк диапазон. Но не беше Rob Halford. И ако се пробваме да изсвирим сега песни от онзи период, то те със сигурност не биха прозвучали по същия начин. Така че взехме решението просто да ги оставим настрана и да се концентрираме върху материала, който Rob изпълнява най-добре.

Имаш ли си любим албум на бандата? Ако да, кой и защо?
Любимият ми може би е... Освен последният ни, де, хахаха. Нали знаеш, винаги е актуалният ти запис, защото той е този, над който си се трудил най-скоро и ти е най-пресен. Но ако трябва да избера един, то вероятно би бил "Defenders of the Faith". Просто в него можеш да видиш крайната форма на развитие, започнала още от "Rocka Rolla". След това вече продължихме по-експериментално с "Turbo", а после втвърдихме звука с "Ram it Down" и "Painkiller". Но "Defenders…" си остава любимият ми албум. А ако питаш за любима песен, то това е "Dissident Aggressor" от "Sin After Sin". Обожавам я, защото е много сурово, чистокръвно метъл парче. Две китари, бас, барабани и вокали - това е всичко, от което се нуждаеш - и звучи вълнуващо и свежо! Създавали сме по-сложни песни; по-прости; по-комерсиални и по-трудни композиции и т.н., но точно това парче за мен винаги се е откроявало. А беше написано само за няколко часа.

Това е интересно, тъй като и други банди понякога са споделяли, че някои от най-популярните им песни всъщност са създадени за много кратко време. Така че предполагам сте уловили момента.
Да, може би е така. Групите навремето правеха подобни неща - влизаш в студиото и имаш нужда от допълнителна песен, така че композираш на момента. Сериозен дял там има и Simon Phillips, който по това време ни беше сесиен барабанист. Alan Moore напусна след "Sad Wings of Destiny" и някой предложи Simon, който дори към този момент вече имаше успешна кариера и беше невероятен музикант. Мисля, че голяма част от въздействието на песента идва от неговия усет за ритъм - една от причините да харесвам "Dissident Aggressor" толкова много.

Ако някой те попита: "Какво е хеви метъл?", кой албум би му посочил? Независимо дали ваш или на друга група.
Трудно е да дефинираш хеви метъла, защото е много разнообразен като стил. Вземи тежки банди като PANTERA или METALLICA, които обаче също имат своята по-лежерна страна. Ние в JUDAS PRIEST сме правили през годините парчета, които могат да те натъжат или разплачат. Или пък да те стреснат. Както и целият диапазон между тези две крайности. Трудно е да дефинираш стила, тъй като през годините етикетът "хеви метъл" е бил слаган на групи като MOTORHEAD, DEEP PURPLE, BLACK SABBATH, дори съм го чувал и за LED ZEPPELIN. Но пък после имаш и RATT, и POISON, и цялото хеър метъл движение през 80-те; освен това трашът на SLAYER и АНТХРАX… По-късно, през 90-те, нещата се фрагментираха дори повече с грънджа, дет метъла, готик метъла и какво ли още не... Много ограничаващо е да избереш един албум, който да обхваща всичко това. Не бих казал, че слушам много нова музика, но нещата, които чувам, всъщност показват, че бандите в момента се ориентират към корените си, към това, което хеви метълът беше навремето.
И все пак ако трябва да избера поне група, то бих казал, че това бихa били или JUDAS PRIEST или BLACK SABBATH. Особено SABBATH - те имат толкова много стилове, заложени в генотипа на музиката си.
Но нека да ти кажа нещо: не можеш да се отървеш от хеви метъла, защото силата му идва до голяма степен от феновете. Не просто мелодии, които да си пеят, докато са на работа, както са повечето от поп парчетата. Тя е за хора, които искат да я слушат и да навлязат по-дълбоко в нея, да извлекат нещо допълнително. И такива хора винаги ще има - любопитството е част от човешката природа. Дори да не се обръщат към хеви метъла, те пак ще си намерят нещо подобно, което да ги поглъща по същия начин.

Понеже спомена доста групи, има ли такава, която е революционизирала личните ти музикални възгледи?
Моето най-голямо вдъхновение винаги са били CREAM - Jack Bruce, Eric Clapton и Ginger Baker. За първи път обаче нещо в мен сякаш се пробуди, когато чух JOHN MAYALL & THE BLUESBREAKERS с Eric Clapton - "The Beano Album". До тогава бях слушал ROLLING STONES, THE BEATLES, THE KINKS и т.н., когато някой ме посъветва да чуя JOHN MAYALL & THE BLUESBREAKERS. И това беше - от там насетне вече се отправих на своето музикално пътешествие. Но CREAM символизират онази ера - трима от най-добрите музиканти за времето си, събрани на една място. Не ме "хванаха" чак толкова студийните им албуми, а концертните записи. Там вземаха триминутна песен и я развиваха в 15-минутна епика - направо ме отвяха, когато ги слушах за пръв път. Ако ме заточат на самотен остров, това е музиката, която бих си взел.

Когато чуеш нещо ново, какво е първото, което впримчва вниманието ти? Вокалните мелодии, китарите или...?
Цялостното звучене, предполагам - музика, която идва от сърце и душа. А не като поп парчетата (сякаш направени на конвейер), които единствено търсят мелодия за припев, която да те "закачи". Тези песни днес са тук, а утре вече никой не ги помни. Като цяло вкусът ми е доста еклектичен и разнообразен - слушам дори фънк и класика. Но вниманието ми може да бъде привлечено и от вокална мелодия, и от бас линия, и от барабанна партия дори, но музиката трябва да има съдържание и интегритет.

Да се върнем на темата за JUDAS PRIEST. Вече толкова години поддържате цикъла албум-турне и машината работи. Замисляли ли сте се вече да спрете?
Имало е няколко случая в историята на групата, когато подобно решение би било удачно. Първият беше, когато Rob напусна - тогава лесно можехме да си кажем, че това е краят. Вторият случай беше, когато Ken си тръгна. Но и тогава не спряхме, въпреки че "Epitaph" трябваше да е последната ни голяма обиколка, която да разчупи цикъла албум-турне. По това време към нас се присъедини Richie - тогава беше едва на 30-ина години и донесе със себе си толкова много енергия и ентусиазъм, че ние прихванахме от него. И докато се усетим, вече бяхме в студиото и работехме по "Redeemer of Souls".
Виж, не сме глупави - ясно ни е, че аз и Rob не ставаме по-млади и в някакъв момент изпълненията на живо ще започнат да страдат. Все някога идва време, когато не можеш да даваш 100% от себе си. Не защото не искаш, разбира се, а просто защото не можеш. Така че, да - имаме едно наум, но все още нямаме конкретни планове за пенсиониране.

За тези 50 години музикалната индустрия премина през много промени. Кои са някои от най-съществените разлики (в положителен и отрицателен аспект), които ти виждаш между днес и 70-те и 80-те години на миналия век?
Промените са най-вече в технологичен аспект. Стрийминг услугите ме притесняват и то много. Хората, които се възползват от тях, на практика не притежават музиката, за която плащат - просто я вземат под наем. Ако си си вкъщи и разполагаш с wi-fi, си ок, но ако си някъде насред полето без покритие, няма как да слушаш своите песни. И хората сякаш не го осъзнават. Поне ако можеш да си свалиш музиката на таблет или компютър, реално ще я притежаваш и ще можеш да правиш с нея, каквото искаш - да си я копираш, да си я слушаш в колата и т.н.
Другото нещо, което ме притеснява, е, че не можеш да поддържаш адекватна общодостъпна статистика за това кой какво точно слуша.
Технологичният прогрес отвори вратите за абсолютно всеки. И това е проблем, когато си говорим за нови групи и изпълнители. Да, можеш да запишеш албум много лесно и евтино в наши дни. Композираш партиите, изпипваш албума си, той звучи добре, всичко е чудесно... И после го пускаш в стрийминг платформите, където записът ти е заедно с буквално милиони други албуми и песни. И как хората ще изберат да слушат точно твоята музика? Да кажем, че някой иска да слуша метъл. На фона на обичайните заподозрени като METALLICA, BLACK SABBATH и много други качествени банди, които вече са натрупали някаква известност, защо някой би избрал да слуша песните на прохождащ изпълнител? Много е трудно да преминеш този праг, без да имаш хора зад себе си, които са готови да инвестират пари в реклама, да те промотират по някакъв начин.
А и как въобще някой печели средства от стрийминг услугите? Звукозаписните компании не изкарват кой знае какви пари от тях, а преди време те бяха традиционният източник на приходи за новите изпълнители. Те ти даваха пари, за да влезеш в студиото и да запишеш албум не защото те харесват, а защото смятат, че от теб могат да получат възвръщаемост. Затова са създадени - това им е работата. И ако звукозаписните компании правят пари от музиката ти, то пари печелиш и ти. Но със стрийминг услугите никой не печели нищо.
Ще трябва да настъпи някаква промяна, защото в последните години хората навикнаха да получават музиката почти безплатно, а това никога не е било така. Ако нещо ти харесва поне посети някоя от платформите, които ти предлагат да си купиш албума или песента, и си го купи. Това е причината аз лично да не ползвам никакви стрийминг услуги на моите устройства.
Разбира се, вече го има и проблемът с изкуствения интелект, който подава уродливата си глава зад рамото ти. Там пък някой просто създава новият ти албум вместо теб. Предполагам, че ще трябва да се направи нещо, за да не може да се краде идентичност по този начин.
Позитивът е, че стана изключително лесно да записваш. Ако искаш да направиш нова песен, можеш дори да не се срещаш с останалите музиканти от групата. Да, в JUDAS PRIEST винаги го правим, но имам много добри приятели в музикалния бизнес, които създават композиции, докато са в Англия, а басистът им е, примерно, в Калифорния. В това отношение технологиите определено ни помагат, но винаги я има и тъмната им страна.

За завършек: след всичките тези години има ли нещо, което хората да не знаят за теб?
Като изключим някакви много лични подробности, хахаха, не мисля! Вече 50 години съм публична личност, така че феновете вероятно знаят всичко за мен. Когато не работя, съм си съвсем нормален, средностатистически мъж. Аз съм баща, който коси ливадата пред дома си, сее си разни неща в градината, имам си конструктор на влакова композиция, хахаха... Аз съм обикновен човек, които има необикновена работа.

Чудесно - благодаря ти много за това интервю, Ian. Пожелавам успех с турнето и ви очакваме с нетърпение в София!

Автор: Андон Донев
Снимки: Станимир Сребър