30 години по-късно - URIAH HEEP отпразнуваха половинвековен юбилей в София

   Веднъж прочетох краткото и ясно: "Няма нищо по-досадно от подгряваща група". Това мнение се споделя от мнозина, но подгряващите групи си имат своята положителна страна, дори това да е възможността да ги пропуснеш. Когато графикът е обявен предварително и организатор са "BGTSC", знаеш, че можеш да си сверяваш часовника по него, така че желаещите да се гмурнат директно в преживяването URIAH HEEP можаха да го сторят без излишно напрежение, а любопитните - да се запознаят или отново да се срещнат с групата JOHN STEEL.

   Съдейки по броя на публиката в залата, мнозинството не се отегчаваше от подгряващите и с удоволствие изслуша и си покуфя на сета на родната банда, която представи акценти от творчеството си (два албума и предстоящ трети). Младият фронтмен Руси Тенев се справи добре с вокалните предизвикателства на хеви метъл композициите и се нуждае от още малко опит в сценичното поведение, за да си дойде всичко на мястото, когато е на сцена с такива музиканти зад гърба и изпълнява парчета като "Nightmare" и "Behold the Night". Групата раздвижи събралите се пред сцената, подгря достойно публиката, остави добро впечатление и още по-добро настроение след около 40 минути категоричен метъл на високо ниво.

   Все по-чести стават концертите, които ни сблъскват с парадокса за кораба на Тезей. Идват TOTO, идват FOREIGNER, идват URIAH HEEP, и се питаш, ако с течение на времето всички части от кораба са подменени, защото са се счупили или изгнили, това същият кораб ли е, или не? Мачтата в кораба на URIAH HEEP обаче си е съвсем същата, с която не само е пуснат на вода, ами и от която е започнало самото му изграждане. Китаристът Mick Box не само е единственият, останал от първия състав (нарочно не казвам "класически", още по-малко пък "оригинален"), когато бандата за пръв път решава да се нарече на името на Дикенсовия герой от "Дейвид Копърфийлд", но и човекът, буквално положил основите през далечната 1967 г. с "прототипа" на групата. Не е за пренебрегване и фактът, че т.нар. "класически" състав на британците (Lee Kerslake, David Byron, Gary Thain, Mick Box, Ken Hensley) просъществува много по-кратко и от настоящия, и от устойчивото партньорство на Mick Box с Bernie Shaw, процъфтяващо вече повече от три десетилетия.

   Дълголетието има своя тежест върху везните, но често за феновете надделява тежестта на златните хитове и класическия стил, издигнал групата до върховете със своята оригиналност и революционност. "Wake the Sleeper" (2008) е чудесен албум, а най-новият, "Living the Dream" (2018) се радва на положителни оценки и въпреки че не ражда "вселенски хитове", заклетите почитатели на групата неизменно си имат свои любими песни и от по-новите дискове. Новите албуми имат и приятното свойство да предизвикват турнета и като част от обиколката за представяне на тази най-нова творба, както и своеобразно честване на впечатляващ юбилей - 50 години на сцена и 25 албума - URIAH HEEP пристигнаха за последния си към днешна дата концерт у нас.

Въпреки че често се отбиват насам, а тук сме свикнали да недоволстваме, когато някоя група "зачести" с концертите си, легендарният статут на групата и обичта на феновете са непроменени вече толкова години. Почти пълната по време на подгряващата група зала вече беше съвсем пълна, бандата сцепи секундата на две, излизайки точно в обявения час - 20:45 ч. - и без излишни прелюдии заби сингъла "Grazed by Heaven" от новата си творба. Още пет парчета от албума намериха мястото си в сетлиста, доминирайки първата му част, и бяха приети радушно от публиката. Едноименното "Living the Dream" се вписа естествено в тона, зададен от "Too Scared to Run" от чудовищния "Abominog" (1982), като цяло новите композиции изобщо не се усеща умората на времето, сякаш годините подмладяват музикантите и само белотата на косите напомня издайнически за тях - енергичността и страстта към музиката и живота са все така налице.

   Триото Mick Box, Bernie Shaw и Phil Lanzon е заедно от 1986 г. и химията между тях си личи. Докато Phil свещенодейства на клавирите, толкова значими за изковаването на неподражаемия стил на групата, и дирижира от време с широки жестове, Bernie снове неуморимо по сцената и владее цялата зала. Гласът му не е способен да достигне всички места, които му се ще да посети, и да извърши всички подвизи, към които предразполагат ранните парчета на URIAH HEEP, което личи особено в аранжиментите им. Някои са твърде радикални за вкуса ми ("Sunrise"), други все така объркват публиката, която се включва да пее, както си знае от десетилетия ("July Morning"), и се разминава с фразите на Bernie Shaw, а като цяло старите класики са представено една идея по-тежко. Нищо от това не пречи на феновете да се насладят максимално на разходката във времето, започнала още от зората с "Gypsy", парче от първия албум "...Very 'eavy... Very 'umble" (1970).

   В парчетата от "Look at Yourself" (1971) - едноименното и "July Morning" - Mick, който през цялото време стои в своята част на сцената като истински беловлас вълшебник, се впуска в шеметни омагьосващи сола, през които дори успява с едната ръка да рисува във въздуха, а с другата да препуска все така впечатляващо по струните.

   Най-младият член на групата, Davey Rimmer на баса, и барабанистът Russell Gillbrook, в групата от над десет години, също заслужават да бъдат споменати - Russell не жалеше барабаните, а Davey представи достойно знаковите мелодични басови линии на Gary Thain в "Rainbow Demon" и бисовите "Sunrise" и "Easy Livin'".

   Публиката пя почти през цялата втора половина на концерта с особено силно включване на любимата "Lady in Black". От старите хитове имаше още много, които не намериха мястото си в сетлиста, но докато, под звучащата на запис "Land of Hope and Glory", музикантите хвърляха перца, палки и кърпи на прощаване, гледах озарените, щастливи лица на хората в залата, си мислех, че това няма да е последна среща с англичаните (и канадеца Bernie). Има нещо в URIAH HEEP, нещо в музиката и музикантите, което задържа кораба на вода вече толкова години, някаква неуловима, но осезаема магия, едновременно трагична и величествена, начертала толкова интересната история на групата и поддържаща искрата жива дори в най-голямата безизходица. Насладихме се на чудесен концерт на велика група със свое място в историята и настоящето. Група, която за първи път премина Желязната завеса и осъществи мащабно национално турне в социалистическа България преди малко повече от 30 години. И която още е тук.

Селист на URIAH HEEP
6.02.2019 г. зала "Универсиада", София

01. Grazed by Heaven
02. Return to Fantasy
03. Living the Dream
04. Too Scаred to Run
05. Take Away My Soul
06. Knocking at My Door
07. Rainbow Demon
08. Watеrs Flowin'
09. Rocks in the Road
10. Gypsy
11. Look аt Yourself
12. July Mоrning
13. Lady in Black
Бис:
14. Sunrise
15. Eаsy Livin'

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Ивайло Хранов

  Над 100 снимки от концерта на URIAH HEEP и JOHN STEEL можете да разгледате в нашите галерии.