Adrian Vandenberg (MOONKINGS, екс-WHITESNAKE): "Coverdale не е толкова лош характер, просто знае какво иска"

   "Някакъв висок, рус, дългокос мъж". Така на шега описва себе си холандецът Adrian Vandenberg - бивш китарист на WHITESNAKE, MANIC EDEN, VANDENBERG и настоящ създател на MOONKINGS.

   Известен е като автор на едни от най-популярните рок балади. Присъединява се към Coverdale през 1986 г. и първото нещо, което прави е да "пипне" солото към "Here I Go Again". Впоследствие тази песен изстрелва групата по върховете на класациите. Когато Coverdale разпуска WHITESNAKE през 1998 г., Adrian изчезва от музикалната сцена за почти 15 години. Отдава се на другата си голяма страст - рисуването. (Завършил е Академия по изкуствата. Към днешна дата към музиката и рисуването е прибавил трета страст - готвенето).

   През 2014 г. се завръща с нова група - MOONKINGS. Създава я с абсолютно непопулярни холандски музиканти. На бас китариста Sem Christoffel и барабаниста Mart Nijen-Es се натъква когато те са на по 13 години, а той е жури на риалити шоу за млади таланти. Избира певеца Jan Hoving, след като е впечатлен от гласа му, наподобяващ този на Coverdale.

  Adrian Vandenberg е като жива - и живописна, енциклопедия на рока. Не се страхува да говори за неща, които другите световни рокзвезди обикновено премълчават. Дни преди концерта на WHITESNAKE в Пловдив, ексклузивно за WeRock.bg, Adrian с охота си припомни лудото време на 80-те години, гостуването с Coverdale и компания в София през 1997 г., срещата с футболния национал Ники Михайлов и сподели кога ще го видим с MOONKINGS в България.

Adrian, почти 15 години беше встрани от музикалния бизнес. Смяташ ли, че завръщането ти с MOONKINGS през 2014-а бе "правилен ход, в правилното време"?
Adrian Vandenberg: Когато създавах MOONKINGS, не мислех за това. Исках просто да направя отново няколко записа. Не съм очаквал, че реакцията на публиката и на критиката ще бъде толкова позитивна и съм благодарен за фантастичното посрещане! Много хора сравняват музиката ни със стила на LED ZEPPELIN, AC/DC. Това не ме дразни. Напротив - винаги съм бил горд с групите, които са оказали влияние над мен и са ме вдъхновявали. Говорим за BEATLES, LED ZEPPELIN, FREE, BAD COMPANY, AC/DC, VAN HALEN, CREAM.
Това, което наистина дразни са коментарите, че вокалистът ми Jan Hoving се опитва да имитира гласа на David Coverdale. Coverdale е един от любимите изпълнители на Jan. Двамата имат много сходен тембър на гласа. Но това не значи, че единият имитира другия. Бях много щастлив, когато открих певец като Jan в Холандия. Точно този тип вокалисти - като David Coverdale, Jan, Robert Plant, Paul Rodgers, са любимите ми. Те са просто страхотни.

Какво прави през тези 15 години от разпускането на WHITESNAKE през 1998 г. до създаването на MOONKINGS през 2013?
През 1999 г. станах баща и това бе основаната причина да взема решението да зарежа музикалния бизнес за известно време. И аз не очаквах, че ще минат толкова много години. Бях зает с отглеждането на дъщеря ми, особено след като аз и майка ѝ се разделихме, когато тя бе на 3 годинки. Не исках да съм от тези бащи-рок музиканти, които виждат децата си два пъти в месеца, докато са на турне. Имам само една дъщеря и не исках да изпусна нищо. Чак когато тя стана на 12 години, реших, че вече може да започне да разбира какво правя и защо го правя. Вземах я с мен на рок концерти и тя много се забавляваше. Когато бе малка, вървеше по холандската телевизия детско шоу "Баща ми е рок звезда". На нея много ѝ харесваше, когато ѝ показвах мои неща в "YouTube", беше много горда с мен. Това беше най-важното.
Също така, исках отново да започна да рисувам, защото докато пътувах по турнета с WHITESNAKE, нямах време за това. Направих няколко изложби през тези 15 години. Любимите ми художници, чийто творби са оказвали влияние върху мен през годините, са Ван Гог, Вермеер, Рембрант. За съжаление, в момента също нямам чак толкова много време за рисуване.
(Автор е на логото и на всички корици на албумите на MANIC EDEN и VANDENBERG навремето, както и на логото на MOONKINGS, б.авт.)

Вече имате три издадени албума с MOONKINGS. С кои песни се гордееш най-много?
"Lust and Lies", "Close to You", "Tightrope", "What Doesn't Kill You", "Out of Reach"са сред любимите ми песни. "Out of Reach" посветих на дъщеря си. Когато ние с майка ѝ се разделихме, тя вече не беше постоянно с мен и много ми липсваше. Чувството е добре познато на всеки човек, който не може винаги да бъде до децата си. Затова тази песен ми е много специална.

Написал си едни от най-обичаните рок балади - "Burning Heart" (VANDENBERG), "Too Many Tears" и "Sailing Ships" (WHITESNAKE). Много млади музиканти смятат, че рок балада може да се създаде, само ако си нещастен, съсипан, дрогиран. Какво би им казал?
Не споделям това. Вярвам, че ако водиш пълноценен живот - с добри приятели, с хубаво семейство, забавляваш се, преживееш няколко любовни драми, на практика ще минеш през това, което изживява всеки човек. Така че, когато аз пиша рок балади, знам каква емоция върви с тях и ми е лесно да се поставя в тази ситуация, без да съм нещастен, пиян, съсипан в този момент. Опитвам се да намеря вдъхновение в позитивната страна на живота.
Разбира се, в писането на рок балади много често има и личен момент. Както казах, "Out of Reach" посветих на дъщеря си, а инструментала на "Sailing Ships" написах за майка ми.

Все още не правите турнета MOONKINGS в Източна Европа. Ще ви видим ли и в България скоро?
Имам голяма увереност, че догодина това ще се случи! От няколко месеца работим с топ агент в Англия. (представляващ Joe Bonamassa, UB40, Elaine Paige, б.авт.) Настина много искам да свиря отново в Източна Европа и да видя всички приятели в България!

Как намираш музикалния бизнес днес, сравнен с 80-те и 90-те? Може ли да оцелее финансово човек, ако прави само рок музика?
Винаги съм гледа на 80-те като на бароковия период на рок музиката. Днес е различно. Но вярвам, че ако правиш добра музика и най-вече ако свириш добре на живо, усилията се изплащат.

"Meet and Greet" пакетите станаха много популярни. KISS и Ozzy Ozbourne предлагат VIP пакети на цени от $5000, а миналата година ROLLING STONES промотираха техния "No Filter face-to-face meeting with the band" за $35 000. Какво е това: начин за оцеляване или свръх алчност?
Има някаква логика в "Meet and Greet" пакетите, защото е много трудно да организираш турне днес, ако не си много популярна група. Хората идея си нямат колко скъпо излизат тези концерти - плащаш хотели, пътни разходи, техника, технически екип. Аз никога не бих го направил, но разбирам изкушението на по-малките групи да предлагат "Meet and Greet". Цени от 10-20 евро биха ми звучали логично за такива пакети. Но за групи като KISS, Ozzy и прочее - предлагането на пакети на огромни цени е просто алчност! И липса на самоуважение! Когато свириш пред 60 хил. души, да искаш такива суми е пародия.

При теб популярността идва с баладата "Burning Heart", която пишеш като част от репертоара на групата ти VANDENBERG. Кой беше най-изненадан, когато тази балада стана световен хит?
Аз май бях най-изненадан. Ха-ха-ха! Семейството ми също, но те бяха много горди с мен. Не стигнах просто случайно до този успех, защото още от 14-годишен свирех в различни банди. Честно казано, никога не съм планирал да стана рок звезда, създадох VANDENBERG по-скоро като хоби група. Очаквах, че ще стана преподавател по изкуства и за известно време работех като такъв. Разчитах основно на картините си и дизайнерските лога, който правех за различни рекламни агенции. Изведнъж обаче "Burning Heart" стана световен хит и музикалните списания почнаха да ме наричат "новият бог на китарата".

Трудно ли беше да си такъв бог, като се има предвид колко пренаселено е на музикалния Олимп? Бившият ти колега в WHITESNAKE Vivian Campbell твърди, че трябвало да напусне групата, защото ти не си го искал там?
Никога не съм гледал сериозно на това - знаех, че е просто щоу бизнес. А Vivian определено не е откровен, когато говори така. Не аз бях човекът, който определяше състава на групата. Всъщност, David го уволни, защото тогавашната жена на Vivian беше просто непоносима. Беше нападнала осветителя, саунд-инженера... Накрая Coverdale уволни Vivian и аз нямах нищо общо с това. Всъщност, дори си мислех, че с Vivian се разбираме доста добре... Е, явно той има други спомени за това време. Както и да е. Аз все още го уважавам, той е чудесен китарист. По онова време си мислех, че е и чудесен човек.

Спомняш ли си кой от твоите идоли - "богове на китарата", ти направи първи комплимент?
Моите идоли бяха Jimmy Hendrix, Eric Clapton, Jeff Back, Bryan May, Michael Schenker. Първият, който се изказа със суперлативи за мен, беше Rick Parfitt от STATUS QUO. Бях на 18 години и записвах първия си солов албум. STATUS QUO записваха в същото студио. Един ден просто загрявах, без да знам, че Rick стои в дъното на стаята и ме слуша. После той дойде при мен и каза буквално: "Ти си страхотен китарист! Продължавай да свириш, ще имаш успех!" И аз онемях, защото изобщо не очаквах такова нещо.

През 1983 г. най-успешната в днешно време метал група - METALLICA, е била подгряваща на твоята група VANDENBERG в САЩ. Тогава въобще допускал ли си, че тези "оръфани" момчета ще станат най-могъщата хеви метъл група само след няколко години?
По това време те бяха пънк-спийд метъл група. Когато се срещнахме пред 1983 година, това определено не беше любимия ми музикален стил. Днес също не е. Но изпитвам голям респект към METALLICA. Те се промениха музикално много през годините, израснаха. И успехът не закъсня.

Пак по това време VANDENBERG е подгряваща група на едно от турнета на KISS в САЩ, но няколко години по-късно KISS се оказват подгряващи на турне на WHITESNAKE? Какво беше отношението на Paul Stanley и компания?
KISS никак не направиха нещата лесни за VANDENBERG. По онова време ние набирахме популярност в Щатите заради хита "Burning Heart". Скъсвахме си задниците от работа. Първата вечер от съвместното турне с KISS стана ясно, че публиката оценява това и ни харесва. Втората вечер разбрахме, че не можем да използваме цялото озвучаване и звукът беше намален драстично за нашето изпълнение. Хората обаче продължаваха да ни аплодират. След това KISS казаха, че вече не може да използваме и цялата сцена. После - и цялото осветление. Бяхме пренебрегвани и изолирани. Но продължавахме да мислим за успеха си и да се борим за него.
Когато KISS се оказаха подгряващи за WHITESNAKE, това очевидно никак не беше приятно за тях. Не съм ставал лично свидетел на тези случки, но чух от тур-мениджъра ни и от техническия екип, че нещата доста са загрубявали на моменти зад кулисите. Но такъв е животът - играта се обръща. Случва се в кариерата на всеки. Боже, та METALLICA бяха подгряващи на моята хоби група! А сега аз с удоволствие бих бил подгряваща група за тяхно турне.

От гледна точна на днешната "политическа коректност" 80-те изглеждат много несправедливо време. Възможно ли е било някой да стане рок звезда, ако не е красив и не изглежда секси?
Не съм съгласен с това. Имаше много популярни, талантливи музиканти през 80-те. Но имаше и много неталантливи музиканти, които също станаха много популярни, защото бяха подкрепяни от продуценти, студиа и т.н. Също така, имаше много музиканти, които не бяха красавци, но бяха много известни - като Ozzy, Motorhead. В крайна сметка, нещата далеч не опираха само до външност, имаше много фактори за популярността.

Присъединяването към WHITESNAKE е ключов момент в кариерата ти. Солото ти към хита "Here I Go Again" е определяно като "Песен в песента". Докато работеше върху него, имаше ли усещането, че нещо изключително ще произлезе от това?
Не, нищо подобно не очаквах. Не знах, че с WHITESNAKE ще имаме такъв успех. Когато се присъединих към David, не го направих за пари, слава или нещо подобно. Просто бях сигурен, че ще създадем наистина добра музика. А и бях голям почитател на Coverdale. Преди това на три пъти му отказвах да се присъединя към WHITESNAKE, защото не можех да изоставя VANDENBERG точно когато почнаха да ни забелязват. Но през 1986-а разпуснах моята група и реших, че е дошло времето да приема офертата на Coverdale.

Клипът към "Here I Go Again" е сред най-емблематичните за 80-те и в историята на рок музиката въобще. Стана популярен моментално дори в бившите соц страни. Чия идея бяха двата ягуара и премятащата се върху тях Tawny Keaten, в която почти всеки мъж се влюби?
Беше идея на David. Той беше много влюбен в Tawny по това време. Когато тя му каза, че иска да е във видеоклиповете към песните от "Whitesnake '87", той веднага прие.
(Ковърдейл и Tawny Keaten се женят малко след това, но бракът им трае около година. Причината - червенокосата красавица е постоянно пияна или надрусана. През последните години в американските медии непрекъснато пишат за поредните ѝ провинения и арести, б.авт.)

По това време Coverdale започва да те представя на концерти като "Летящият Холандец". Дотогава само футболните легенди Йохан Кройф и Марко ван Бастен са наричани така. Как се сдоби с този прякор?
David започна да ме нарича така, защото постоянно прелитах между САЩ и Европа. Всички останали членове на групата живееха в Щатите, а аз използвах всеки момент да се прибера за малко в Холандия, за да видя семейството си. Също така, докато свирех, постоянно се движех по сцената, подскачах натам-насам. И Coverdale реши, че съм точно "Летящият Холандец". Не съм чувал Кройф и Ван Бастен да са се засегнали, ха-ха-ха!

Турнето към албума "Restless Hearts" отвежда WHITESNAKE зад Желязната завеса, в страните от бившия социалистически блок. Знаеше ли нещо за тази част от Европа и какво си спомняш от концерта в София през 1997 г.?
Разбира се, знаех много за Източна Европа по времето на Студената война. Смея да твърдя, че съм доста образован човек - и в училище, и в университета, винаги съм се интересувал от история и от различни култури. Така, че бях достатъчно наясно какво се е случвало в тези страни преди демократичните промени там.
Спомням си, че концертът в София беше доста хаотичен, каквито бяха и повечето концерти в бившите соц страни. Имаше огромна пиратска дейност в музикалния бизнес в тези държави. Нашият промоутър така и не можа да се ориентира правилно колко човека се очаква да дойдат на концерта. Обикновено промоутърите правеха преценка по броя на продадените албуми. Но тъй като повечето продажби на наши албуми в България по това време бяха пиратски, те не влизаха в официалната статистика. Така промоутърът запази зала, която впоследствие се оказа прекалено малка за всички хора, които искаха да посетят концерта ни. Наистина настана хаос. Но аз определено искам отново да свиря в Източна Европа, защото хората там са много спонтанни. Били са лишавани десетилетия наред от правото да слушат свободно рок музика и да посещават рок концерти. Знам, че сега нещата са много по-добре и се надявам скоро да дойдем в България с MOONKINGS.

Все още сте добри приятели с David Coverdale, който определено не е известен с благ нрав - и сред музикантите, и сред промоутърите. Как успя да намериш пък към него?
Уважавам много David. Навремето бях неговата "дясна ръка" и никога не съм имал проблеми. Обсъждахме всичко заедно. Не мисля, че има "ужасен характер", както смятат много други. Той просто знае много добре какво иска. В крайна сметка това си е неговата група и той е в правото си да взема решения. Да не забравяме, че Coverdale е бил на 22 години, когато се е присъединил към DEEP PURPLE. Така, че той е свикнал през всичките тези години да прави нещата по свой си начин. Що се отнася до мен, аз се разбирам лесно с всички - с групата, с феновете, с промоутърите. Забавлявам се с нашата музика и съм благодарен, че хората я харесват.

Промоутърите обикновено наричат David "голям проблем" и го слагат сред звездите с най-странни изисквания. Когато преди две години WHITESNAKE свириха в София, промоутърите трябваше да осигурят за него вода от Фиджи. И ти ли пиеш само вода от Фиджи?
Ха-ха-ха, не! Не знам за David, но аз имам доста семпли изисквания - вода, която просто става за пиене, йогурт, мюсли, плодове. Бутилка вино...Наистина съвсем обикновени неща. Аз и музикнатите ми просто искаме да се храним здравословно. Всеки промоутър в България може да е спокоен, ако пожелае да работи с нас - нашите изисквания са толкова обикновени, че хората много често се учудват от това.

Въпреки че си един от най-известните музиканти на 80-те, името ти никога не е било забърквано в секс скандали, пиянски оргии? При толкова жени и купони по онова време беше ли възможно рок звезда да има сериозна връзка?
Никога не съм бил от рок музикантите, които си падат по големите купони и партита. Затова не ми беше трудно да имам дългогодишна връзка с майката на дъщеря ми. Аз съм сериозен човек във връзките си и не обичам да изневерявам. Не пиех алкохол, докато бях в WHITESNAKE. Затова мой приятел ми лепна прякора Adje Fantaberg, свързвайки го с популярната безалкохолна напитка. (Adje е умалителният вариант на Адриан в Холандия, нещо като "Адрианчо", б.авт.)
Разбира се, срещах много момичета тогава. През 80-те всичко беше "момичета, момичета, момичета". Навсякъде! Но те не бяха в моята хотелска стая, защото съм лоялен човек. WHIETSNAKE също не беше купонясваща група. David и останалите бяха оставили тези времена зад гърба си, а и всички имаха сериозни приятелки.
Преди да приема предложението на Coverdale обаче, вокалистът ми във VANDENBERG (Bert Heerink, б.авт.) определено си падаше по купоните. Затова в някои дни пееше много лошо, закъсняваше за концерти. Беше много дразнещо.

Кампанията "MeToo" започна от известната през 80-те като "baby groupies" Lorry Maddox, която на 13-14 вече е била секс-кукличка на наближаващите 30-те Jimmy Page и David Bowie. Какво мислиш за това като баща на момиче? Много момичета днес въздишат по бас китариста на MOONKINGS Sam Christoffel. Как ще реагираш, ако видиш 13-годишни деца да се въртят около него?
Групита винаги ще има. И в рок музиката, и в спорта... Винаги ще има момичета, които са привлечени от популярни мъже. Това е част от човешката природа. Още в праисторически времена най-силната горила, най-силният мъж са били най-привлекателни. За жените успелият мъж е гаранция за по-добър живот, за спокойно място за отглеждане на деца и прочее. Но нашата аудитория днес е от 16-годишни нагоре. Да, имаме красив бас китарист и момичетата се заглеждат по него. Но той си има сериозна приятелка, а и не е от купонджийския тип.
Що се отнася до моята дъщеря - тя вече е на 20 години. Има си нейните музикални идоли и любими групи. За щастие, въобще не е от типа "групи". Много сериозно момиче е. Тя е точно като мен, всъщност. Което е много добре.

Как се чувстваше като баща с етикет "секс символ"?
Не ми е известно да съм бил секс символ, ха-ха-ха! Това ми звучи забавно. Другите родители и учителите нямаха никакъв проблем с мен, защото те ме познаваха отдавна. Знаеха, че не съм откачен тип, който е постоянно пиян, налита на жените. Никой никога не ме е наричал "задник".

Все още си доста привлекателен за женския пол. Имаш ли проблеми с откачени фенки?
Жените, така да се каже, все още чаровно ме преследват, но нямам проблем с това. Не съм някакъв откачен тип, стоя далеч от наркотиците. Това не значи, че не обичам да се забавлявам и да се наслаждавам на живота. Харесвам хубавото вино и нямам нищо против да общувам с красиви жени. Имам си и моите големи страсти: музиката, рисуването, готварството. Искам да свиря колкото е възможно по-дълго и не искам откачени хора и скандали в живота си.

Ако те помоля да пресъздадеш най-често използваната дума в рок баладите - "любов", кое ще избереш: да напишеш песен, да нарисуваш картина или да приготвиш вечеря?
За мен рисуването, готвенето и музиката са нещо много сходно. Когато рисувам, композирам с цветове. Когато готвя - композицията е с аромати. Писането на песни, рисуването и готвенето ми се отдават лесно и съм благодарен, че е така. Това е любов.

Като един от най-популярните и успешни рок музиканти в Холандия, сблъсквал ли си се човешката завист, с предателства?
Аз не съм завистлив изобщо, но ми се наложи да изпитам голяма доза от човешка завист. Моите бивши колеги във VANDENBERG се опитаха да откраднат името ми. Искаха да правят концерти под моето име, използвайки репутацията, която съм градил работейки упорито като музикант още от времето, когато бях на 14 години. А те искаха да минат по лесния начин. В крайна сметка, загубиха шест дела в съда. Но това наистина беше тъжна и грозна история. Беше толкова абсурдно, че аз трябваше няколко години да се боря за собственото си име. Знам, че винаги ще има остарели и озлобели хора като тези. Знаеш ли, пред други хора те винаги са казвали колко са щастливи, че съм ги измъкнал от фабриките, в които работеха, когато създадох VANDENBERG. Защото ако не го бях направил, те все още щяха да работят там. И изведнъж, 30 години по-късно, се опитаха да ми откраднат името.

Въпреки, че 15 години бе в "радио сянка", в България стана много популярен през тази пауза, когато записа песента "A Number One" - по повод спечелената шампионска титла от ФК "Твенте" през 2011-а. Титулярният вратар на отбора бе Ники Михайлов, вратар на националния отбор на България. Какво си спомняш от това време?
O, наистина е чудесно да чуя, че съм получил внимание в България заради тази песен. Това ме кара още повече да искам скоро да направим концерт при вас! Разбира се, знам много добре кой е Ники Махайлов. Той беше впечатляващ вратар по това време и национален герой на България, доколкото си спомням (тук Adrian вероятно бърка Ники Михайлов с неговия баща и също бивш вратар на националния отбор Борислав Михайлов, б.ред.). Докато записвахме видеото към песента се срещнах с него, здрависахме се. Любимият ми футболист от онзи отбор на Твенте бе Тео Янсен и се радвам, че наскоро успяхме пак да се срещнем. Може би и с Николай ще се засечем пак, по време на мой концерт в България.

Автор: Бисерка Борисова
Снимки: adrian.vandenberg-art, "Lenn Photography", Stefan Schiper, FC "Twente"