AEROSMITH забиха деветнайсет "пирона" насред Букурещ

Всеки почитател на твърдата музика е тръгнал отнякъде във фенстовото си. Започнал е с две-три-пет групи, за които винаги пази едно специално място в сърцето си и гледа на тях с известен сантимент, независимо накъде се е насочил в последствие. Първата любов се забравя трудно. Най-често тези групи са по-комерсиални, по-хващащи и именно това им дава един известен аванс пред останалите, но точно благодарение на тях се отваря една вратичка, през която да премине нескончаем поток от красива музика. За много фенове на твърдата музика AEROSMITH вероятно са една от тези групи, а дори и да не са, никой не може да отрече, че тази банда е сред последните спирки в строежа и развитието на хард рок магистралата, откак този стил се е оформил, та чак до наши дни. След много дрязги със скорошна давност мултиплатинените легенди все пак се обединиха за да направят лятното "Cocked, Locked, Ready to Rock Tour", което за щастие мина достатъчно близо до България, за да могат и нашенските почитатели най-после да ги видят на живо - в Букурещ, на 18 юни.

   Още при преминаването на границата на човек му става ясно, че на въпросната дата в румънската столица ще се чува много българска реч, а шегите, които пускат митничарите, когато на въпросът им "Накъде?" се отговаряше: "Букурещ" показваше, че и те са напълно наясно каква е причината за значително увеличения поток на български коли по Дунав мост. Краткият престой в румънската столица не оставя особено добри впечатления като най-големият кошмар са задръстванията и паркирането. Липсата на обособен паркинг около "Zone Arena" и вече ограниченото движение по булеварда в късния следобед допълнително задълбочават този проблем.

   Самото място се използва относително от скоро за концерти и точно там ще бъде предстоящото шоу на Ozzy Osbourne през октомври, за което много сънародници точат зъби. "Zone Arena" е заградена открита площадка, побираща около 12-13 000 души, а в единият й край е разположена куполовидна, покрита сцена с достатъчни размери, да побере средно голяма продукция. Тук вече са гостували изпълнители като Goran Bregovic и Bob Dylan, а се планират концерти на MASSIVE ATTACK, Faithless, Gary Moore и Ozzy, което идва да покаже, че Арената вече набира популярност. Влизането в зоната на концерта е бързо и безпроблемно, а пазаруването на храни и напитки става чрез специални жетони, които се купуват от пунктове на "Райфайзенбанк" и после се разменят по специален ценоразпис на няколкото бара разположени в ъглите на площадката. Щандовете за мърчандайз предлагаха единствено фланелки и суитчери на бандата, а цените им варираха между 100 и 200 леи (или около 50-100 лева).

   Около 19:15 ч. началото на концерта беше дадено от подгряващите REAMONN. Често пъти се е твърдяло, че когато има предгрупа тя трябва да е наистина класна, за да може да излезе преди подобни хедлайнъри, но този път организаторите си бяха направили чудесно преценката. А повечето българи се озоваха малко като в небрано лозе защото се оказа, че немската банда идва вече за четвърти път в Румъния и си има сериозна местна фен база. Хиляди гърла припяваха текстовете на хитовете на REAMONN като най-сериозната подкрепа музикантите получиха на финалната "Supergirl". Приятният им радиофоничен поп-рок забавляваше публиката около 45 минути, след което те се скриха сред одобрителните възгласи на феновете.

   Сцената беше преподредена и оставена само за AEROSMITH. На нея всъщност нямаше нищо бомбастично, което да измества фокуса от музиката. Барабанният сет на Joey Kramer беше максимално опростен, а фонът беше съставен от много усилватели и три видеостени - по една от двете страни на сцената и една зад музикантите. Естествено, група от такъв ранг има и някои по-ексцентрични изисквания и това може би бе една от причините сцената да бъде опушена предварително с димящи билки, вероятно носещи духа на рок енд рола :-). Всъщност дори и въпросният дух да не присъстваше Steven Tyler, Joe Perry, Brad Whitford, Tom Hamilton и Joey Kramer знаят чудесно как да го призоват. Малко след 21:00 ч. пред сцената е спуснато пано с гигантско лого на бандата, прозвучават началните звуци на "Love in an Elevator" и... шоуто започва.

   Steven Tyler е в блестящо връхно облекло с широкопола шапка и търчи напред-назад по сцената и по ръкава от нея, който влиза навътре в публиката. В същото време се върти, танцува и маниерничи както полага на един истински фронтмен, а микрофонът му е опасан с познатите от клиповете ленти. Другият основен двигател на групата - китаристът Joe Perry - акцентира предимно върху китарата, но и той често поема водещата роля по време на концерта. Останалите са по-изтеглени назад и са съсредоточават върху свиренето. И то какво свирене само... Съмненията по отношение на концерт на Aerosmith би трябвало да са свързани основно с текущите гласови способности на Steven Tyler, защото той все пак не е първа младост. Формата му обаче е перфектна, а от височините не се бяга с вокални хитрости.

   Липсата на нов албум, в чиято подкрепа да е турнето, обуславяше сетлист съставен от повечето от най-големите хитове на AEROSMITH, а когато имаш кариера продължаваща вече четиридесет години не е никак лесна задача да се избере сред толкова песни. След "Love in an Elevator" дойде "Back in the Saddle" от четирикратно платинения албум "Rocks" (1976). Мина се през ударната "Falling in Love (is Hard on the Knees)", за да се стигне до барабанна импровизация, която спонтанно се преля в рапиращо нареждане на мистър Tyler и в нерафинираната енергия на откриващия риф на "Eat the Rich". Публиката не млъкваше нито за секунда като не моменти беше трудно дори да се чуе гласът на вокалиста, който непрекъснато търсеше визуален контакт с публиката и се заиграваше с първите редове. Тук може би е редно да се спомене, че като цяло зрителите на този концерт бяха изключително разнородни като възраст и начин на обличане - от стриктни, оплешивяващи чичовци над средната възраст до млади фенове в глемаджийско или дори метълско облекло. Следващото парче сякаш беше написано и изсвирено специално за това разнолико множество - розови светлини, розови китари, розов цилиндър върху главата на Steven Tyler и естествено "Pink". На екрана зад сцената вървяха кадри от клипове, комбинирани с близки планове на случващото се на сцената. За "Livin’ on the Edge", от разкошния "Get a Grip" Joe Perry излезе на сцената с двугрифова китара, за да изографиса едно от най-добрите си сола тази вечер. Вокалистът и китаристът отново са прегърнати на сцената - нещо, което до преди половин година изглеждаше невъзможно. Тогава Steven Tyler ту обявяваше, че ще напуска, ту се връщаше, ту останалите му търсиха заместници. Тези неща обаче изглежда вече са в миналото. "What it Takes" започна с чудно акапелно изпълнение, което за пореден показва, че "човекът с голямата уста" (както е известен сред някои хора) все още може да върши работата си зад микрофона по перфектен начин. Имаше и "Crazy" и "Cryin’" - две песни, чийто клипове несъмнено са направили Alicia Silverstone част от мокрите сънища на не един и двама музикални почитатели, а вокалистът демонстрира и великолепното си свирене на хармоника. Беше отдадена и подобаваща почит към учители като FLEETWOOD MAC (със "Stop Messin' Around" изпята от Joe Perry и представена с думите "This is how we do it in Boston, Massachusetts") и BIG JOE WILLIAMS (с блус стандартът "Baby, Please Don't Go"). Видя се и как може да се нажежи една китара до червено с малко помощни технически средства (по време на "Sweet Emotion" когато беше и преотстъпено малко солово време на върлинестия басист ). Една от песните, на които публиката беше най-дейна, беше универсалното любовно обяснение на "I Don't Want To Miss a Thing" - песен спечелила допълнителна популярност покрай филма "Армагедон" и оказала се поредния бисер в тази прекрасна вечер. Основната част от концерта приключи 90 минути след неговото начало с купонджийската "Draw the Line". "Летящите ковачи" избягаха зад сцената за кратка почивка докато публиката нескончаемо крещеше името им и в крайна сметка получи своето - още три парчета и то от най-любимите. Датиращата от далечната 1973 г. "Dream On" по всяка вероятност е едно от най-красивите парчета, което петимата са записвали (и първото, което влиза в класациите) и в Букурещ прозвуча безукорно. За финал феновете чуха две парчета от най-продавания диск на Aerosmith - "Toys in the Attic" - "Walk This Way" и едноименната.

   И дойде краят на това шоу. Сякаш всичко свърши за секунди и не за над 100 минути. Многото наши сънародници, които искаха да видят живите легенди, успяха да го сторят, а за тези, които не можаха, остава само да съжаляват, защото предвид скорошните дрязги между музикантите, е възможно други турнета да не се и случат. Но важното е, че този концерт, за щастие, се проведе.

   Сетлист:

01. Love in an Elevator
02. Back in the Saddle
03. Falling in Love (is Hard on the Knees)
04. Eat The Rich
05. Pink
06. Livin' on the Edge
07. What It Takes
08. Rag Doll
09. Crazy
10. Cryin'
11. Jaded
12. Stop Messin' Around (FLEETWOOD MAC cover)
13. I Don't Want To Miss a Thing
14. Sweet Emotion
15. Baby, Please Don't Go (BIG JOE WILLIAMS cover)
16. Draw the Line
---------------
17. Dream On
18. Walk This Way
19. Toys in the Attic