Акустично и лично със Sully Erna в София

   По времето, когато надувахме до дупка новоизлезлия първи албум на GODSMACK, едва ли някой си е представял, че малко повече от 15 години по-късно ще имаме възможност да видим и чуем първо групата, а после, година по-късно, и фронтмена й със самостоятелния му проект. И то не веднъж, а два пъти. Освен това в рамките на един ден.

   Самият Sully Erna пък не си и представял, че ще продаде толкова билети за концерт на соловия си проект, както става ясно от интервюто му за WeRock.bg. Аз пък не съм си представяла, че Зала 1 на НДК може някога да бъде избрана като зала за лиричен и интимен концерт. Въпрос на мащаби и съпоставяния.

   Някога THE BEATLES изнасяли редовно по два концерта на ден - точни данни няма, но се смята, че се е случвало към 40 пъти. Правили са го и други групи, но сега решението за два последователни концерта смути мнозина (ала и зарадва мнозина). Опасенията бяха, че второто шоу ще пострада като атмосфера и качество на изпълнението.

   Нищо подобно не се случи, за всеобща радост, и притежателите на билети се насладиха на по един разкошен концерт (а най-големите ентусиасти - и на два).

   Че Sully е пич стана ясно за феновете на GODSMACK миналото лято, не само от сцената на фестивала "Summer Chaos", но и от своеобразното пред- и след-парти, на което "бат' Съли", както започнаха да го наричат, се снима, разговаря и пи с феновете си буквално в продължение на часове. Същият този земен човек, с напоително чувство за хумор, показа друга своя страна чрез соловото си творчество на 20 октомври в рамките на фестивала "Музиката на Америка" с концерт по повод 10-ия рожден ден на радио "Z-Rock". Акустична вечер с парчета от соловите му албуми "Avalon" (2010) и излезлия миналия месец "Hometown Life", няколко кавъра и едно ясно послание - музиката е чудо, вълшебство и дар, който ни обединява и свързва. Вечерта започна така - с кратко клипче, прожектирано на видеостената в дъното на сцената, говорещо за въздействието, което музиката има върху хората, продължи така, когато някъде по средата на сета Sully илюстрира тезата си с кавър на "Nothing Else Matters" и завърши така - с "Hey Jude" и думите на Erna "Усещате ли вълшебството на музиката в сърцето си? Отнесете го с вас у дома си."

   Не звучи много рокендрол? Нищо подобно. Да, концертът беше емоционален. И с атмосфера на удивително добро настроение, като се има предвид подборът от песни, които - по думите на Sully Erna - "са родени от болка, нещастие и най-мрачните моменти в живота, както, ако се замислите, повечето велики парчета в рок музиката". И да, концертът си беше истински рокендрол, но не гневната, сурова и дива емоция, захранваща песните на GODSMACK, a по-лиричното, по-вглъбено и съзерцателно преживяване на акустичния концерт. След началото с "Avalon" и "Sinner's Prayer" Sully побърза шеговито да обясни евентуален "провал" с недостатъчното време за репетиции. "Ако се представим зле, са виновни те - посочи той бенда си за вечерта. - Ако се представим добре, виновен съм аз". И въпреки че представянето беше великолепно и заслугата за това до голяма степен е негова, разбира се, не можем да подминем майсторството на Chris Lester на баса (и куп други инструменти) и Tim Theriault (китара и вокали), както и на цигуларките от оркестъра на радио "Класик ФМ" Галина Койчева и Звезделина Халтъкова и челистката Кристиана Генова-Михайлова.

   След "Falling to Black", посрещната с бурен възторг от залата, и прозвучала изключително красиво само в изпълнение на китара и чело (и глас, разбира се), Sully изсвири първия кавър за вечерта, "почит към всички велики музиканти, отишли си твърде рано от този свят, но оставили прекрасни песни след себе си". "Nutshell" на ALICE IN CHAINS пасна като ръкавичка на гласа му (известно е влиянието на знаковата сиатълска група над творчеството му), докато на видеоекрана се редяха образите на творци като Jimi Hendrix, Elvis Presley, Freddie Mercury, Janis Joplin, John Bonham, Sid Vicisous, Darrell "Dimebag" Abbott, John Lennon, Jim Morrison, Johny Cash, Bon Scott, Kurt Cobain, Michael Jackson, Cliff Burton и разбира се, Layne Staley.

   За "Blue Skies" Sully седна на рояла и обяви, че за песента се изпълнява за пръв път на живо (на втория концерт ще каже, че - по разбираеми причини - вече се изпълнява за втори път на живо), а концертът е първият му, като соло артист, извън САЩ и Канада.

   На по-късния концерт се сеща, че е забравил да попита - и моли, "ако срещнете хората от концерта в 17 ч., едни четири хиляди души случайно ако срещнете някъде навън, да им предадете", че имат огромното желание да се върнат догодина с пълнокръвния сет и цялата група. Дали ще дойдем да ги чуем и видим? Залата само дето не се събори от недвусмисления и единодушен отговор. Да, разбира се!

   "Broken Road", започнала само с пианото, с разкъсван от болката и прозиращия гняв вокал, се разгърна с включването на китарите като огромна тътнеща вълна и погълна публиката, която отговори с друга вълна - от аплодисменти. Ръкоплясканията продължиха във "Father of Time", но като отмерване на такта, а краткото соло на Chris и Tim преля в едно от най-емоционалните парчета за вечерта - "My Light" на фона на кадри на дъщеричката на Sully, изпято с неподравена емоция и дори някоя и друга сълза. Някъде по това време се настани усещането, че външният свят няма значение и ако може да останем завинаги в този свят, на концерта, на тези парчета, на тази магия, никак, никак няма да е зле. Рядко концертно преживяване създава толкова съвършена сфера, в която се чувстваш ама точно както трябва и не ти се иска това усещане никога да свършва.

   Само че всичко си има край и точно в края на този концерт се настаниха двата кавъра на GODSMACK - "Running Blind" и "Touche", които звучаха превъзходно в този акустично-симфоничен аранжимент и зарадваха немалкия брой почитатели на групата в залата. После бис с лирично соло на пиано и прекрасната "Until Then", последвана от "Dream On" на AEROSMITH, в изпяването на която с огромна охота се включи публиката, за да се завърши с вече споменатия рефрен от "Hey Jude", цялата зала на крака, пеене с цяло гърло, пляскане и - както възхитен отбеляза по-късно Chris Lester - никакви (е, почти никакви) мобилни телефони. Не че те са проблем, но тази публика - и двата пъти - беше съпреживяваща концерта с отворени сетива, реагираше изумително и на моменти човек се чувстваше като на многохиляден стадион, а друг път - като в съвсем уютен бар, и като цяло беше толкова отдадена и жадна за преживяването, че Sully възхитен отбеляза "публиката в Европа наистина знае как да слуша и оценява музиката".

   Което си е право, право си е. Оценяваме по достойнство таланта, искреността, професионализма и емоцията. След прекрасния звук в Зала 1 съм убедена, че от снощи звукът на музиката, с превъплъщението си в "Hometown Life", се лее от още много плейъри, а няколко хиляди души дебнат из интернет пространството обявяването на следващия концерт. Защото този с лекота се нареди сред най-добрите за годината.

Сетлист:

--- Intro
01. Аvаlon
02. Sinner's Prayer
03. Your Own Drum
04. Eyes of a Child
05. Don't Comfort Me
06. Falling To Black
07. Nutshеll (кавър на ALICE IN CHAINS)
08. Blue Skiеs
09. Broken Road
10. Father of Time
11. Китарно сoло на Chris Lеster и Tim Theriault
12. My Light
13. Nothing Else Mattеrs (кавър на METALLICA)
14. Different Kind of Tears
15 .Running Blind (кавър на GODSMACK)
16. Tоuche (кавър на GODSMACK)
Бис:
17. Соло на пиано
18. Until Then
19. Dream On (кавър на Aerosmith) / Hey Judе (кавър на THE BEATLES)

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Герасим Трифонов

   В галериите ни може да разгледате снимки от концерта на Sully Erna в София от 20 ч. на 20 октомври.