Блус и рокендрол от шест десетилетия с Paul Gilbert

След като Зала 1 на НДК бе изпълнена от заразителните мелодии на ветерана Chris Norman в ранната вечер на 5 декември, час по-късно подземията на соц-великана претърпяха китарно нашествие – по-агресивно, по-виртуозно и все пак подхранено от класическия блус и рокендрол – третата визита в България на майстора на шестте струни Paul Gilbert, свирил в групите RACER X и MR.BIG, излизал рамо до рамо с Joe Satriani и John Petrucci в легендарното турне G3 и класиран на челни позиции в не едно китарно списание заради бързината и виртуозността си.
   Около час преди началото на шоуто тълпата в “Sofia Live Club” вече се сгъстяваше забележимо, а когато наближи 21:30, поне 400 души нетърпеливо очакваха появата на Paul Gilbert. Този път не безлично панаирно хале като през 2008 г. в Пловдив, а барове и кожени седалки настаниха удобно публиката и създадоха по-уютна атмосфера за китарния спектакъл. Въпреки че клубът беше препълнен, вентилацията и климатизацията създаваха приличен комфорт, а скоро разбрахме, че ще чуем и звук на ниво, с което вече е известен “Sofia Live Club”.
   Точно в уречения час светлините угаснаха и на сцената грейна момчешката усмивка на Paul Gilbert. Около него бяха верните му другари от предишни турнета – барабанистът Jeff Bowders и басистът Craig Martini и новото попълнение в лицето на ритъм китариста Tony Spinner, който на моменти умело поемаше и ролята на вокалист. Веднага се забеляза отсъствието на ефирната съпруга на Paul – Emi Gilbert – като при липсата на нейния клавир групата сякаш звучеше някак по-твърда и по-рокендрол.
   “Хайде всички, елате тук пред сцената!”, прикани китаристът, а публиката само това чакаше – почти всеки, който беше във ВИП зоната, се втурна напред, останалата част от публиката скочи на крака и само намръщеното присъствие на някои охранители спря ентусиасти от по-задни редове да се приближат към идола си. С цялото уважение към спазването на реда на концерти, понякога звездите остават с впечатление, че публиката не е достатъчно надъхана, а просто организационни мерки и ценови категории на билети оставят пространството пред сцената полупразно.
Все пак поласкани от топлия прием, музикантите с усърдие се впуснаха в откриващата композиция “Silence Followed By a Deafening Roar” и неусетно я преляха в заглавното парче от актуалния солов албум на китариста, “Fuzz Universe”. Акцентът тази вечер разбираемо беше върху най-новата творба на Paul Gilbert, от която бяха представени още четири песни. Своето място в сетлиста намериха и класиките на RACER X “Scarified” и “Technical Difficulties” (втората представена с характерния маниер на Rob Halford като реверанс към една от групите, вдъхновили Paul най-много за създаването на RACER X – именно JUDAS PRIEST). А от репертоара на MR.BIG чухме “Green-Tinted Sixties Mind” – преди две години нямахме удоволствието да се насладим на нито един хит на тази група в концерта на китариста й. Чувството за хумор на Paul си пролича многократно – в един момент към средата на шоуто той каза: „Браво на всички на първия ред, страхотни сте! Бих искал да похваля и хората назад, но отново ще ви приканя да дойдете по-близо, тук е забавно!”, а минути след това със скръбен тон пропя: „Както може да се досетите, това е една много тъъъжна песеееен.... в сол диез минооооор....”, при което подхвана експлозивната и далеч от минорна “Paul vs. Godzilla”.
   Дружеската атмосфера в групата, спойката и умелото съчетаване на възможностите на музикантите блеснаха в кратките диалози – китара с китара и закачливи гласови импровизации въведоха блус класиката на B. B. King “Rock Me Baby”, а подаването на „реплики” между струните на Paul и палките на Jeff беше най-подходящото представяне на авторската композиция “Batter Up”, в която на ударните инструменти бе отредена централна роля.
   Множество интерпретации на рок и блус класики за пореден път доказаха виртуозността на китариста – сред тях бяха “Roundabout” на бащите на прогресива YES, “Light My Fire” на THE DOORS (където китарата наистина възпламеняваше с една още по-жива трактовка на клавирното соло на Ray Manzarek), омагьосващата “Little Wing” на Jimi Hendrix , “I Want to Be Loved” на Muddy Waters и за финал – едно много закачливо парче на AC/DC, макар и не намерило място сред най-големите им хитове – “Go Down” от 1977 г., където Tony Spinner с удивителна лекота влезе в кожата на покойния Bon Scott. Както ще забележите в сетлиста по-долу, не сме отделили песните от биса, защото такъв имаше само формално. След като час и половина забавляваше неуморно публиката си, Paul Gilbert сподели: „Тук е моментът да се престорим, че шоуто е свършило, да се скрием зад сцената и вие да вдигате много шум и да ни викнете обратно. Аз обаче искам да остана тук и да продължа да свиря, няма да ви пробутвам стандартните трикове на шоубизнеса.” И не спря още 35 минути да сипе ноти, да дърпа струни с перце, пръсти, език и зъби, да сменя рязко ритъма и да изненадва. При това положение не беше учудващо, че макар и част от зрителите да се раздвижваха на по-ритмичните парчета, повечето като хипнотизирани попиваха с широко отворени очи и дори зяпнали усти майсторството на този гений на китарата. На излизане от клуба дочух възклицания от рода на „Извънземен!” и „Това е отвъд човешките възможности!”. Нямам какво повече да допълня към тези реплики – освен, че съм доста сигурна, че България ще посрещне Paul Gilbert и следващия път с отворени обятия. Дай Боже, отново в компанията на колегите му от MR. BIG Eric Martin, Billy Sheehan и Pat Torpey, които през януари 2011 г. издават първи албум в оригинален състав след над 10-годишна пауза.

   Ето и пълен сетлист на организирания от “Sofia Music Enterprises” концерт на Paul Gilbert, състоял се на 5 декември 2010 г. в “Sofia Live Club”:

01. Silence Followed By A Deafening Roar
02. Fuzz Universe
03. Olympic
04. The Last Rock’n’Roll Star
05. Rock Me Baby (B. B. King cover)
06. Scarified (Racer X)
07. Norwegian Cowbell
08. Will My Screen Door Stop Neptune
09. Green-Tinted Sixties Mind (Mr. Big)
10. Technical Difficulties (Racer X)
11. Paul vs. Godzilla
12. Roundabout (Yes cover)
13. Batter Up
14. Light My Fire (The Doors cover)
15. Propeller
16. I Want to Be Loved (Muddy Waters cover)
17. Little Wing (Jimi Hendrix cover)
18. Down to Mexico
19. I’m Not Addicted
20. Go Down (AC/DC cover)