Chris Norman потопи българската публика в море от хитове

Има рок групи, които с течение на времето са се сдобили със специално място в сърцата на българските фенове. Групи, които у нас са достигнали статус, с какъвто могат да се похвалят в малко други държави. DEEP PURPLE, URIAH HEEP и NAZARETH са типичен пример за това. Когато говорим за тъй наречения "софт рок", не може да не споменем и още едно име - SMOKIE. Да, сред по-младото поколение рок фенове в родината ни те не са много популярни, а доста от днешните меломани дори не са слушали музиката им. Попитайте обаче по-възрастните почитатели на рока в България за тях и тогава ще видите, че нещата придобиват съвсем различен облик. SMOKIE са изключително популярни у нас, особено сред хората от 40-годишна възраст нагоре, а причините за това са поне три. Първата е, че групата изпълнява песни в стилистиката на възможно най-лекия рок и благодарение на това музиката й не беше цензурирана (или поне не толкова, колкото при по-твърдите банди) от комунистическата власт преди 10 ноември. Трябва да прибавим и големия брой хитове, които SMOKIE направиха през годините. Вина за това носят Mike Chapman и Nicky Chinn - именно те са композиторите, които стоят зад почти всяка тяхна успешна песен. Третата причина, поради която SMOKIE се радват на завидна популярност у нас също не е никак маловажна - това е една от малкото рок групи (а може би дори е и първата), която в годините на Студената война бе допусната и дойде в комунистическа България, за да свири пред българските си фенове. Това става в далечната 1981-ва година на стадион "Академик", когато 8000 свободомислещи хора стават свидетели на нещо изключително за времето си. А такива случки не се забравят, както ще се убедите сами в края на този репортаж.

   След всичко казано дотук, едва ли има здравомислещ човек, който да се изненада от факта, че Chris Norman (вокалист на SMOKIE в периода 1965-1986) разпродаде цялата Зала 1 на НДК за по-малко от 20 дена - нещо, с което доста световноизвестни изпълнители свирили на същото място трудно могат да се похвалят. Организатор на този концерт беше екипът на "Радио 1", който се бе постарал всеки желаещ да присъства на събитието, да може да си го позволи. Цените на билетите започваха от 15 лева, а това не се е случвало у нас на концерт на чужд изпълнител поне от около 5 години. Разбира се, беше помислено и за заможните фенове, които доведоха половинките си в оркестрината срещу сумата от 100 лева за билет. Така или иначе залата бе пълна с хора, дошли да се забавляват, да потанцуват и да попеят любими свои песни заедно с Chris Norman. И трябва да кажем, че те получиха точно това, което очакваха. Всичко започна в 19:15 ч., когато след кратко интро британският изпълнител стъпи на сцената заедно с групата си и веднага започна да "изстрелва" хит след хит. Началото бе дадено със SMOKIE-класиката "I'll Meet You at Midnight", а от тук до края на вечерта публиката чу голяма част от бисерите на тази група, някои от най-добрите соло песни на Norman, както и няколко кавъра. Хората припяваха, част от тях танцуваха, а други просто слушаха музиката, с която навремето са отъждествявали един по-хубав и по-свободен свят. Разбираемо, парчетата на SMOKIE бяха най-чаканите - "Lay Back in the Arms of Someone", "For a Few Dollars More", "If You Think You Know How to Love Me" и "Mexican Girl" (последните две изпълнени акустично), получиха най-много аплодисменти, като на моменти голяма част от феновете ставаха на крака.

   Chris Norman бе в чудесна форма и показа, че знае как да докосне сърцата на хората и да накара публиката да се забавлява истински. Зрителите чуха и дуета "Stumblin' In", който певецът записва в оригинал със Suzi Quatro. Това, разбира се, не беше единствената композиция от соло кариерата му, която прозвуча. Чудесната балада "Midnight Lady", фантастично изпълнената "The Night Has Turned Cold", както и "Call On Me" представиха успешната самостоятелна кариера на Norman. Първият кавър за вечерта беше "The Boxer" на Simon & Garfunkel - стойностно изпълнение, което бе възнаградено с бурни овации от страна на зрителите. Самите те се включиха най-активно в "Living Next Door to Alice" - слава богу чухме песента в оригинал, а не както за жалост е по-известна напоследък, с онова досадно "Who the f*ck is Alice?" вмъкнато в текста. Музикантите, които Norman е привлякъл в групата си, се представиха на ниво. Axel Kowollik - бас, Teri Sullivan - акомпанираща китара, Dorino Goldbrunner - барабани, Martina Walbeck - клавир и особено Geoff Carline - соло китара, показаха висок професионализъм, но съвсем естествено публиката фокусираше вниманието си главно върху бившия вокалист на SMOKIE. Видимо в добро настроение, той продължаваше да подарява на почитателите си любимите им песни, да се шегува с тях и да се упражнява в говорене на български език. Насладихме се и на "Love Is a Battlefield" - композиция, която отново е написана от Mike Chapman и в оригинал е изпята от Pat Benatar през 1983-а. Записът й носи награда "Grammy" за най-добро рок изпълнение, а година по-късно Chris Norman прави свой вариант на парчето. Тук дойде и моментът, в който прозвуча китката от кавъри, която е неизменна част от концертите му. В нейното начало зрителите от по-задните сектори бяха призовани да дойдат в оркестрината и след като това се случи, те чуха Norman-овия прочит на безсмъртни песни като "Sledgehammer", "Nutbush City Limits", "Summer of 69" и "My Sharona", които преляха в поредния хит от богатото творчество на изпълнителя - "Needles and Pins".

   Това не беше всичко, защото на феновете им предстоеше да чуят още две от най-известните композиции на SMOKIE. "Don't Play Your Rock-n-roll To Me" се превърна в най-силното изпълнение от този концерт и даде край, на неговата основна част. В средата й Norman представи своята група и разпя публиката. Задължителният бис започна с обичаната от всички "Oh, Carol" (тук вече цялата зала бе на крака и припяваше), а финалът дойде с "If I Get Lucky" - песен от соло албума на британеца "Reflections", излязъл през 1995-а година.

   Ако след подобна вечер, изпъстрена с хитове и добро настроение можем да кажем, че все пак нещо е липсвало, то това безспорно е един от бисерите в творчеството на този изпълнител - "Some Hearts Are Diamonds". Но дори и без него, връстниците на Chris Norman преживяха една незабравима вечер, която ги върна в годините на тяхната младост. За финал на този репортаж ви предлагам и вие да се върнете назад във времето и да се опитате поне за малко да си представите, че сте на стадион "Академик", преди точно 29 години. За това телепортиране ще ни помогне Димитър Шумналиев, а откъсът е от неговия "Соцроман":

   Припявам си "Oh, Carol" на SMOKIE. Попаднаха в България през 1981 година. Незабравими! Божествени! Световни! Разнасяхме песните им от купон на купон, от магнетофон на магнетофон. Тогава България беше масово студио за презаписи.
   Пеехме, тананикахме и ги размножавахме. Размножавахме ги от терен на терен, от танц на танц, от ласка на ласка, от раменете до талията, от невинните целувки до среднощната похот на мечтите, когато - "Oh, Carol!" - изпращахме по улиците невинните си събеседнички, а уморените ни ръце боязливо посещаваха бюстовете им.
   Ега ти идеологическия пробив! На стадион "Академик" бяха Chris Norman, Alan Silson, Terry Uttley и Pete Spencer. Мениджърът им Mike Chapman им беше докарал албумите до сребърен, златен, платинен статус.
   Само осем хиляди билета. На терена опъната метална арка против дъжд. Осветена с прожектори на конзоли. Отгоре, отдолу, от дъното - отвсякъде светлини, бликове, цветни илюминации. Тръпнем.
   Около нас униформени и неуниформени. Момчета от школата на МВР по джудо, около трийсетина бойци с бели японски одежди. Сякаш след минути им почва турнирът. По уредбата десет пъти ни забраниха да ставаме. Само седнали!
   Изведнъж от тъмнината, от небето, от другия край на планетата, от Космоса, от по-хубавия свят, на сцената се изсипаха SMOKIE. Светлина, фойерверки. Дъхът ни спря! Забиха "If You Think You Know How To Love Me".
   Забиха в носоглътките ни, в тъпанчетата, в ушите, в очите, в коремите, в коленете. Всичко в нас напираше да стане, да изкуфее, да се разтресе, да избухне, ала всеки скочил беше повалян от джудистите. SMOKIE дънеха, спортистчетата тичаха по пътеките, вмъкваха се между редовете и с една хватка докарваха публиката до седнало положение.
   Седяхме, а щяхме да експлодираме.
   И изведнъж на "I'll Meet You At Midnight" осем хиляди социалистически изчадия се изправиха на крака. Осем хиляди тръпнещи, лудеещи копелета в екстаз. Стена от осем хиляди тела. Джудистите изгубиха турнира.

   Концертът на Chris Norman ще се запомни още с добрата организация и чудесния звук, а ето и пълен сетлист от събитието, състояло се на 5 декември, в Зала 1 на НДК:

--- Intro
01. I'll Meet You At Midnight
02. Lay Back In The Arms Of Someone
03. For A Few Dollars More
04. Stumblin' In
05. The Night Has Turned Cold
06. Call On Me
07. If You Think You Know How To Love Me
08. Mexican Girl
09. The Boxer (Simon & Garfunkel)
10. Living Next Door To Alice
11. Midnight Lady
12. Love Is A BattleField (Pat Benatar)
13. The Growing Years Medley:
--- Sledgehammer (Peter Gabriel)
--- Nutbush City Limits (Tina Turner)
--- Summer Of 69 (Bryan Adams)
--- My Sharona (The Knack)
14. Needles And Pins
15. Don't Play Your Rock-n-roll To Me
Бис:
16. Oh, Carol
17. If I Get Lucky

   Разгледайте и фотогалерия от шоуто.