Буря от метъл в Каварна - Ден първи на фестивала "Kavarna Rock 2013"

Когато се появиха слухове, че през тази година фестивалът в Каварна ще се проведе в самото начало на месец юни, много хора на повярваха, тъй като никога досега събитието не бе протичало толкова рано. Е, това не попречи през 2013-а "Kavarna Rock" да бъде на 1-2 юни, на традицинното си място - стадион "Калиакра" в Морската ни рок столица.

   И така, в първите дни и първия уикенд на юни с осмото издание на "Kavarna Rock" бе открит фестивалният рок сезон в България. Във всеки от двата дни програмата включва по една родна, една руска и две западни банди. Честта да открият събитието се падна на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ. Въпреки че самият имидж, а и тематиката на песните на самобитната банда не предполагат те да бъдат приемани насериозно, неизменно има зрители, които изказват недоволство от изявите им, все едно се очаква от ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ да свирят претенциозен прогресив или техно-траш със социално ангажирани текстове. Групата обаче е и винаги е била свързана с рок битието у нас и има своето място на всеки по-голям форум. Певицата Наталия Василева - Ния, Малък и Голям Тошо, "сесийният" басист Фънки и Геша от "Fans" (барабани) се бяха пременили празнично. И, при прекрасно време и прииждаща публика, празникът в Каварна започна.

   
Малко след 19.30 ч музикантите от най-великата руска хеви метъл банда на всички времена излязоха на сцената. За шестте години, изминали от последния им концерт на българска земя - случил се на същия този стадион - в групата са настъпили някои промени. Зад микрофона вече не е вокалната турбина Артур Беркут, а младият и надъхан Михаил Житняков (записал превъзходни албуми с предишната си формация ГРАН-КУРАЖЬ). И, естествено, дискографията на "Арийците" е набъбнала с още един студиен диск - безупречният във всяко едно отношение "Феникс", документирал изумителните вокални възможности на новото попълнение. За разлика от Беркут, който наблягаше главно на емоцията, мощта и уникалния си драйв, Житняков демонстрира завидна техника, диапазон и размах, които го сродяват по-скоро с първия и най-велик фронтмен на АРИЯ - иконичния Валерий Кипелов. Братушките откриват с "Горящая стрела" - парче от "Химера" (2001), последният албум на Кипелов с бандата, последвана от пулсиращата "Волонтер" от "С кем ты?" (1986). Несравнимо е усещането отново да гледаш на живо респектиращите изпълнения на китариста-основател Владимир Холстинин, "пеещия басист" Виталий Дубинин, вечно младоликия барабанист Максим Удалов и втория китарист Сергей Попов… Дебютирали в праисторическата 1985-а, в сърцето и разгара на обществения строй, погубил (и продължаващ да погубва) милиони, АРИЯ не само устояват на чугунения натиск на цензурата, умъртвила стотици творци, но и се превръщат в еталон за качество, за каквото редица западни групи могат само да мечтаят. В паметната първоюнска вечер проехтяват още нахъсаната "Смотри!" от "Генератор зла" (1998), устремената "Король дороги" от "Ночь короче дня" (1995), "Дальний свет" и вдъхновената от "Парфюмът" на Патрик Зюскинд "История одного убийцы" от актуалния "Феникс" (2011), "Колизей" и "Крещение огнем" от "Крещение огнём" (2003), класическите "Улица Роз" и "На службе силы зла" от христоматийния "Герой асфальта" (1987) и атмосферичната, любима на германците "Штиль" (заслужава си да чуете интерпретацията на Udo Dirkschneider от дуета му с Кипелов и особено тази на RAMMSTEIN) от едноименната компилация (2001)… За финал, точно седемдесет и пет минути след появата си на сцената, АРИЯ ни даряват с вечния химн на индивидуализма, бунтарството и антиконформизма "Герой асфальта" от едноименния си албум, оставяйки подире си надеждата, че няма да се наложи да чакаме още шест години за следващото им гостуване.    Идва ред на британските хард рок ветерани THUNDER. Те са онази, придаваща изключителен вкус на всеки фестивал щипка сол, без която подобни събития не биха били същите. Гостуващи за първи път в България и почти без шанс да ги гледаме пак, с култова статус за малък брой запалени меломани. Danny Bowes - вокали, Luke Morley - китара, Gary "Harry" James - ударни, Ben Matthews - китара/клавишни и Chris Childs - бас имат щастието и проклятието да идват от мъгливия Албион с всички последствия от това. Щастие, защото рокът е в кръвта им, а идеалните условия да го развиват са им подръка и проклятие, защото Великобритания е островът на Титаните в Праведната Музика. От там идват от велики по-велики групи, на фона на които много, иначе прекрасни банди, нямат шанс да достигнат големи висини. Турнето на THUNDER започна в средата на миналия месец в родината им, където те са специални гости на обиколката на JOURNEY и WHITESNAKE (!) и включва песни като "Dirty Love", "River of Pain", "Higher Ground", "The Devil Made Me Do It" и "I Love You More Than Rock 'N' Roll" и др. По време на сета на THUNDER броят на публиката се доближи до максимума, който в първия ден от "Kavarna Rock" достигна около/над 5000 души.    Няколко минути след 23 ч. сцената бе разтресена от гръмовните откриващи акорди на "Hung, Drawn and Quartered" - ACCEPT вече бяха на сцената. За групата това беше трети концерт в Каварна (след прощалното шоу с Udo от 2005 г. и първото им идване у нас с Mark Tornillo през 2010 г.) и феновете перфектно знаеха какво да очакват - професионализъм от първата до последната нота и безкомпромисен тевтоснки хеви метъл. Звукът на хедлайнърите за вечерта беше забележимо по-силен в сравнение с този на предходните групи и китарите на Wolf Hoffmann и Herman Frank порязваха слуха като бръсначи. През голяма част от времето гологлавият шестструнник на ACCEPT използваше своята нова поръчкова китара "Framus", естествено в любимата на китариста форма "Flying V". Публиката не беше свръх активна, но с оглед на дългия ден и понатрупалата се умора това беше очаквано. Все пак редиците в непосредствена близост до сцената бяха най-дейни и в пеенето и във вдигането на оптимално количество шум, за да нахъсат още повече музикантите. Повечето почитатели на ACCEPT с по-отворено съзнание вече приемат напълно спокойно, че Mark Tornillo е фронтменът на групата към настоящия момент, но дори и на стадион "Калиакра" да е имало скептици то те трябваше чинно да приемат факта, че Mark се справи великолепно. Той изнесе тежестта както на песните от последните два диска ("Blood of the Nations" и "Stalingrad", които бяха силно застъпени в сетлиста за вечерта) така и на вече утвърдените класики. След кратка визита в началото на 80-те с "Restless and Wild" от съответния едноименен албум, се насладихме и на разказа за битката за Сталинград през погледа на ACCEPT. В един от най-запомнящите се моменти в концерта се превърна именно средната й част където беше вплетен химнът на Съветският съюз, а това кореспондираше много приятно с факта, че руската сцена също е замесена в тазгодишният формат на фестивала "Kavarna Rock". Отново от "Stalingrad" чухме и посветената на войниците, борещи се за и защитаващи свободата "Shadow Soldiers". Накъде по това време Mark Tornillo поглези самочувствието на публиката като сподели, че в момента счита Каварна за рок столицата на света, което естествено беше посрещнато с мощен рев и одобрително възгласи. Време за солови изяви получиха и двата основни стълба в ACCEPT басистът Peter Baltes и китаристът Wolf Hoffmann. Естествено по традиция Wolf вплете в своето разсвирване мотиви от класически композиции като "In the Hall of the Mountain King". Химновата и маршова "Princess of the Dawn" беше една от песните, които получиха най-силен отклик от публиката в рамките на основния сет на ACCEPT защото хиляди гърла повтаряха мантрата "Princess, Princess, Princess of the Dawn!". "No Shelter" и "Pandemic" минаха почти неусетно, за да се стигне до момента, в който от колоните се разнесе традиционната немска песничка "Ein Heller und ein Batzen" - недвусмислен знак, че следва шеметната резачка "Fast as a Shark" след, което групата побърза да се скрие, но никой не се подлъга от тази заучена игра. Само след минута четиримата немци и американският им вокалист вече създаваха звукова картина, туптяща в ритъма на металните сърца с химна "Metal Heart". Добилото най-сериозна популярност парче от новата история на ACCEPT "Teutonic Terror" се превърна във вторият бис за вечерта и за пореден път затвърди впечатлението, че на живо някои от новите песни могат съвсем спокойно да се изправят и да стоят рамо до рамо с утвърдените класики на групата. И вече дойде време за края. Естествено той дойде с неизменната "Balls to the Wall" за да затвори този двучасов празник на немски хеви метъл и тази първа вечер на фестивала. Ордите на феновете бавно тръгнаха да напускат стадиона, видимо доволни от поредната великолепна рок нощ прекарана в Каварна и стадионът бавно опустяваше. До утре вечер...