"Дами канят" във втората фестивална вечер в Каварна на 27 юни

   След като в петък юбилейното 10-о издание на фестивала "Kavarna Rock" беше открито с "Jagermeister Battle Of The Bands", дойде събота, 27 юни - денят с първите големи хедлайнъри. А свързващото звено между двата дни бях DOWNER KILL.

   Около 16:30 ч., когато пловдивчаните откриха сета си, слънцето явно беше решило да заличи всички спомени на присъстващите от предната студена вечер.  DONWER KILL пък имаха задачата да вдигнат градуса още повече. И те за пореден път демонстрираха, че в България може да съществува модерна група, която е наясно как да прави нещата по правилния начин. За няколкото години на съществуването си групата успя да запише и издаде EP, да се изяви на няколко важни сцени (участваха и на миналогодишната "Битка" в Каварна) и да покажат, че спокойно могат да стоят адекватно на сцена преди големите имена, които тепърва предстояха. Ясно е, че групата има на къде да се развива, но фактът, че са на това ниво на такава възраст (средно около 20 г.) дава изключително оптимистични очаквания за бъдещето. 30-те си минути DONWER KILL запълниха плътно с изцяло авторски сет, белязан с много енергия и младежки хъс. Меълкорът им  звучеше стегнато  и ударно както полага на стила им. А вокалистката Ирина беше и първата дама стъпила на сцената в тази вечер – вечер, маркирана с изключително ярко женско присъствие.

   В последвалата пауза, около 500-те човека, които гледаха българската група, изведнъж започнаха да нарастват стремглаво. Причината бяха холандските симфометъли DELAIN. В последните години групата трупа все по-голяма популярност и почитателите им у нас очевидно също се множат. Тенденцията си пролича при предното посещение на групата (в София, като съпорт на SABATON) и се затвърди в съботния ден. Предното посещението на Charlotte Wessels и колегите ѝ не е много назад във времето, но за феновете този път имаше една съществена разлика – при миналата им визита DELAIN бяха заедно с тур-китаристката Merel Bechtold, докато сега имахме възможност да видим бандата в пълния ѝ блясък заедно с титуляра Timo Somers. Холандците откриха с "Mother Machine" и "Get the Devil Out of Me" и за 45 минути организираха панорамна обиколка из най-важните моменти от дискографията си. Очаквано, най-яркото присъствие на сцената беше това на Charlotte Wessels – червенокосата красавица показа, че чарът и чудесното ѝ сценично поведение не са без музикално покритие. На "The Tragedy of the Commons" вокалистката излезе за малко от ангелогласната си комфортна зона, за да спретне харш вокален  дуел с басиста Otto Schimmelpenninck. В оригинала на въпросната песен гост зад микрофона е Alissa White-Gluz (ARCH ENEMY) – любопитна информация предвид изненадата, която предстоеше малко по-късно вечерта. По време на стабилното представяне на DELAIN обаче направиха впечатление и проблемите със звука – качеството на саунда много зависеше от мястото спрямо сцената. Имаше позиции, на които музиката се чуваше добре, но в други зони отделните инструменти се замазваха и дори песните се различаваха по-трудно. Дали причината е била силния страничен вятър или техническа, не е сигурно, но това беше факт, който щеше да повлияе и на някои от следващите групи. 45-те минути на DELAIN обаче минаха бързо и след тройния удар на "Stay Forever", "Not Enough" и "We Are the Others" групата ни пожела "До скоро!" и се скри зад кулисите.

   През 2012 г. KAMELOT гостуваха отново в Каварна и тогава това беше един от първите им концерти с Tommy Karevik зад микрофона. Сега три лета и два албума по-късно групата ни дари с шоу, което спокойно може да засенчи както предното им участие на феста, така и онзи единствен концерт на групата на родна земя с Roy Khan. Защото Tommy Karevik вече се е превърнал от новака в групата във Воклистът на KAMELOT. Това си личеше както в поведението и отношението на шведа, така и в чисто певчески аспект. Така че не – главното "В" в по-предното изречение не е грешка. Повечето хора, запознати с бандата, са наясно, че KAMELOT водят по турнетата си все страхотни беквокалистки. Но настоящото шоу на KAMELOT всъщност беше първият концерт от лятната им европейска обиколка и никой не предполагаше, че изненадата в това отношение ще е изключително приятна. А именно Alissa White-Gluz – синекосата певица, която по настоящем е зад микрофона на ARCH ENEMY. Все неща, които отведнъж вдигнаха градуса на настроението в пъти.

   Още с появата си на сцената KAMELOT хвърлиха публиката бързо сред водовъртеж от пауър/прог метъл със симфонични елементи с "Rule the World". Някъде измежду "Veil of Elysium", "Karma" и "Center of the Universe" Tommy се поспря, за да си припомни онзи концерт отпреди три години и да благодари на публиката. Вокалистът често се закачаше с атрактивния басист Sean Tibbetts, като ту се заиграваше с плитките му, ту "свиреше" на китарата му като я налагаше с юмруци. Характерният артистизъм на KAMELOT не стои по най-добрия начин под ярките лъчи на слънцето, но залезът дойде някак тематично около "When the Lights are Down" – единствената песен, в която шведският вокалист на групата показа каквато и да е вокална нестабилност, но тя беше толкова мимолетна, че спокойно може да се игнорира. Споменатите по-рано проблеми със звука бяха по-осезаеми при KAMELOT заради по-сложните им аранжименти, но емоцията, която идваше на талази и от група и от публика лесно увличаше в ритъма на шоуто. Клавиристът Oliver Palotai имаше дадено малко поле за соло изява, в която вплете мотиви от основната тема на "Pirates of the Caribbean", а последвалата "Forever" маркира стабилна разпявка. Alissa White-Gluz украсяваше с присъствие с беквокалите си някои от песните, но най-силният ѝ момент дойде в самия край на шоуто когато ѝ беше отредено да замести Shagrat в "March of Mephisto". Така (след час и 15 минути) бе затворено второто гостуване в Каварна на шайката на Thomas Youngblood – с очакване за следващо и (надяваме се) хедлайнинг шоу.

   Едва ли ще е далече от истината ако кажем, че основната част от присъстващите в този ден бяха тук, за да видят Michael Kiske, Kai Hansen и UNISONIC. Твърдение, което напълно се подкрепяше от факта, че около 20:50 ч. присъстващите на стадиона бяха най-многобройни за цялата вечер. Докато течеше интрото "Venite 2.0" над 7000 човека тръпнеха в очакване да чуят емблематичния певец  оставил гласа си в класическите две части на "Keeper of the Seven Keys". Но, уви, когато започна "For My Kingdom" и групата щурмува сцената, публиката чу всичко останало , но не и Michael Kiske. Още на втората "Exceptional" нещата си дойдоха на мястото. Въпреки, че тенденцията за подобряване на звука с напредване на вечерта се запазваше, то тук групата явно имаше повечко технически проблеми. От една страна с бас китарата на Dennis Ward и от друга с мониторната система на Kiske. Michael няколкократно спомена, че не чува собствения си глас, а единствено човек, който е бил на сцена е наясно колко неприятно може да е това. Малко по-късно проблемът беше решен, но любопитното в случая е, че въпреки тези пречки певецът изнесе великолепно вокално изпълнение при това на тежки песни като вече споменатата "Exceptional", "My Sanctuary" и "King for a Day". В средата на "Star Rider" Kai Hansen взе за малко микрофона, за да поразпее публиката. Ритъм секцията в лицето на Dennis Ward (бас) и Kosta Zafiriou (барабани) павираше пътя за разгръщане на китарните двугалси и диалози между Kai и Mandy Meyer. Двата албума на квинтета бяха по равно представени от по 5 песни и групата рядко губеше време в излишни приказки между песните. Kiske все пак не пропусна да спомене, че за първи път е в България и да благодари за радушния прием, който феновете му оказваха. Хеви/пауър метъла с рокендрол закваска раздвижваше публиката, която ту размахваше ръце или пляскаше в ритъм, ту скандираше името на Kiske или това на Kai, което неизменно предизвикваше усмивки по лицата на музикантите. Кулминацията дойде малко по-късно когато Michael реши да ни припомни, че  преди около 27 години с Hansen са били в една друга група - HELLOWEEN… Да, това беше моментът когато българските фенове най-после чуха "March of Time" и "I Want Out" по начина, по който са предназначени да звучат. Е, дългото чакане си заслужаваше, а в средата на химна на свободомислието ("I Want Out"), при разпявките, групата отдаде и кратка почит на учителите си с вметки към "Breaking the Law" (JUDAS PRIEST) и "Running Free" (IRON MAIDEN). Измежду двата "тиквени" откоса получихме и разкошната "Souls Alive" от дебюта на UNISONIC. Всичко приключи след малко повече от час с торпедната визитна картичка на групата "Unisonic". На изпроводяк Kiske направи и едно важно съобщение от сцената, а именно, че концертът в Каварна е последното шоу на един от основателите Kosta Zafiriou зад барабаните и от тук насетне той ще се занимава само с мениджмънта на групата.

Сетлист на UNISONIC:

01. Venite 2.0 (Intro)
02. Fоr the Kingdom
03. Exceptional
04. My Sanctuary
05. Your Time Has Come
06. When the Deed Is Done
07. Star Rider
08. King for a Day
09. Kai Hansen solo
10. Throne of the Dawn
11. March of Time (HELLOWEEN cover)
12. Souls Alive
13. I Wаnt Out (HELLOWEEN cover)
14. Unisonic

   Паузата преди WITHIN TEMPTATION се проточи и в крайна сметка холандците се качиха на сцената с половин час по-късно от обявения график. Чакането обаче си заслужаваше. Още с първите звуци на интрото се разбра, че това ще е изпълнението в тази вечер с най-качествен звук. Видеостената в дъното на сцената влезе в активна употреба и природните картини подготвиха публиката за симфо/готик пътешествието, на което ѝ предстоеше да се отправи заедно с Sharon den Adel  (вокали), Ruud Jolie (китари), Stefan Helleblad (китари), Jeroen van Veen (бас), Martijn Spierenburg (клавишни) и Mike Coolen(барабани).

   Преди няколко години имахме възможност да гледаме WITHIN TEMPTATION като част от фестивала "Sofia Rock 2012", но тогава те имаха ранен слот и ограничено време за представяне докато сега бяха основна група във втория ден на "Kavarna Rock 2015", със значително повече време да ни представят едно пълнокръвно шоу. И нещата на 27 юни наистина стояха по съвсем различен начин. По-горе споменахме за звука, но почти непрестанно зад групата се прожектираха визуализации към песните, като на места те бяха и интегрална част от самото изпълнение. Още в откриващата "Paradise (What About Us?)", гост вокалистката Tarja Turunen, освен на запис, беше показана в красиво стилизирано видео. Sharon den Adel беше в чудесна форма и дирижираше публиката за местата, в които да се включва в пеенето, докато Ruud Jolie и Stefan Helleblad непрекъснато шетаха напред-назад из сцената. "Faster" и "In the Middle of the Night" подеха инерцията от старта на шоуто, за да стигнем малко по-късно до една от най-обичаните песни на бандата – "Stand My Ground" от творбата им "The Silent Force" (2004). Всъщност групата отбеляза всеки един от албумите си (с изключение на дебюта "Enter") с поне едно парче, като акцентът беше поставен върху по-скорошните  издания. Това, което направи много приятно впечатление, бе страхотният усет към темпо на шоуто, което WITHIN TEMPTATION демонстрираха. Точно, когато изглеждаше, че концерта влиза в коловози, групата изстреля два други дуета – "Dangerous" (с огромния и като глас и като телосложение Howard Jones) и "And We Run" (където рапирането на Xzibit прозвуча като глътка свеж въздух в точния момент). Кавърът на хита на Lana Del Rey "Summertime Sadness" раздвижи и разпя вече поуморените фенове. В един от най-силните моменти на вечерта се превърна двойката "What Have You Done" (със задочен гост Keith Caputo, известен вече и като Mina Caputo) и една от емблемите на WITHIN TEMPTATION "Ice Queen". Естествено, нямаше как да се мине без дежурната игра с биса. За него холандците ни бяха оставили прекрасно акустично-ефирно изпълнение на "Sinead", "Covered By Roses" и станалия вече класически финал за концертите на групата - "Mother Earth". С това денят приключи шеметно и със замах, както се полага на един истински празник на рок музиката, в какъвто вече се е превърнал десетилетният фестивал "Kavarna Rock".

Сетлист на WITHIN TEMPTATION:

01. Paradise (What About Us?)
02. Faster
03. In the Middle of the Night
04. Fire and Ice
05. Our Solеmn Hour
06. Stand My Ground
07. The Cross
08. Dangerous
09. And We Run
10. Summertime Sadness (Lana Del Rey cover)
11. Iron
12. The Heаrt of Еverything
13. What Have You Done
14. Ice Queen
Бис:
15. Sinead
16. Covered By Roses
17. Mother Earth

Текст: Whiplash
Снимки: Герасим Трифонов 

   В галериите ни може да разгледате и над 150 снимки от втория ден на фестивала "Kavarna Rock 2015":

WITHIN TEMPTATION
UNISONIC
KAMELOT
DELAIN
DOWNER KILL