Daniel Winter-Bates (BURY TOMORROW): "Дано в последните две години хората да са осъзнали колко важна е музиката"

   Фестивалът "Hills of Rock 2022" отмина, но спомените, които дългоочакваното събитие ни даде, със сигурност ще останат трайно в съзнанието ни. Между 21 и 23 юли видяхме много групи на българска земя. Някои от тях са идвали и преди, а други осъществиха първото си гостуване у нас. Една от бандите, които стъпиха за пръв път в България, е британската метълкор група BURY TOMORROW.

   Както отбелязахме в репортажа ни, BURY TOMORROW са една от многото банди, които понесоха тежки последици от пандемията. Te така и не успяха пълноценно да промотират излезлия преди две години албум "Cannibal", а миналото лято се разделиха с Jason Cameron (ритъм китара/чисти вокали), който е един от основателите на групата.

   В началото на тази година BURY TOMORROW обявиха новите си попълнения - Ed Hartwell (китара) и Tom Prendergast (чисти вокали и клавишни). Не след дълго беше издадена и първата музика с новия състав - песните "Death (Ever Colder)" и "Life (Paradise Denied)". Най-често срещаната тематика в музиката на BURY TOMORROW е психичното здраве - кауза, за която не се говори достатъчно в съвременния свят. На страданията, свързани с психичното здраве, не се гледа като на болест, а като на лесни за разрешаване проблеми.

   В деня на първия им концерт у нас WeRock.bg се срещна с фронтмена на групата Daniel Winter-Bates. Говорихме си именно за последиците от пандемията, за психичното здраве и как то е взаимосвързано с музиката, която всички обичаме, както и на други теми. Какво точно си казахме с Dan, може да прочетете по-долу.

Привет, Dan. Добре дошъл в България! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю.
Здравей! Удоволствието е изцяло мое.

След всичко, което се случи през последните две години, летните фестивали, а и концертите като цяло, се завърнаха. Как ти се отразява тази дългоочаквана промяна?
Определено гледам на тази промяна като на нещо адски готино и позитивно. Силите ни са възстановени и гледаме на света с други очи. Преди пандемията, малко или много, на всеки един от нас може би му се е случвало да приема музиката за даденост. Може би не всеки един от нас, но повечето хора със сигурност поне веднъж са си казвали "Концертите се случват, мога да слушам доста банди, а и друга различна музика като цяло...", сякаш всичко това е нещо, което никога няма да загубят.

Този отрезвяващ момент вероятно се е оказал и катарзис за много хора...
До известна степен е така. Надявам се, че последните две години са помогнали на хората да осъзнаят колко важна е музиката и защо трябва да я ценим. Чувството да сме обратно в играта е страхотно. Именно заради това правим това, което правим - да свирим в различни държави, да се наслаждаваме на това да сме в банда, да протегнем ръка към други хора и да им предадем доброта.

Един от начините, по които пандемията удари музикалната индустрия, е невъзможността на бандите да промотират пълноценно новите си албуми. Което е и случая с актуалната ви творба "Cannibal"…
Това наистина си беше доста кофти преживяване... Когато свириш в банда, има две мерила, по които можеш да получиш реалистична оценка за своя успех. Това са изнасянето на концерти и издаването на нови албуми. Често те са взаимосвързани и хубавото в случая е, че можеш да видиш хората как се наслаждават на музиката, която току-що си издал. Именно заради това се радвам, че сме изградили фен база, която не само открито комуникира с нас, но и ни споделя както за нещата, които ѝ харесват, така и за тези, които не ѝ... Ние търсим именно този ефект и затова лишаването от концертите не беше приятно. Въпреки това, успяхме да извлечем позитиви от създалата се ситуация. Разполагахме с повече време, което ни даде възможност да поработим върху тази връзка с феновете, за да можем да се завърнем по-силни от всякога.

"Cannibal" е албум, в който основната тематика е психичното здраве. Какви според теб са най-големите проблеми в съвременния свят по отношение на начина, по който хората разглеждат тази истински важна тема?
Мисля, че съществуват доста позитиви и негативи, но най-важното е че все по-често се говори за психичното здраве. Не знам дали е защото този тип проблеми стават все по-широко разпространени, но в съвременния свят най-сетне се говори за тях, което мисля е нещо чудесно. По този начин се бори ефектът на стигматизирането на този тип дискусии. Все още имаме да извървим дълъг път пред себе си, особено при мъжете, говорещи за психичното здраве. При някои от тях често се наблюдават излишно перчене и токсична мъжественост. Изправени пред такова поведение, другите хора сякаш не могат да говорят за проблемите си, а именно говоренето е истински важно. Смятам, че пандемията може да бъде разгледана както от позитивна, така и от негативна гледна точка. Лошото е, че масово ни принуди да се самоизолираме, което от своя страна накара хората да се замислят по-задълбочено върху живота, който водят. Какви са целите им, в какво вярват, с какво се занимават и т.н. Хубавото е, че за пръв път, като едно цяло, хората осъзнаваме, че много от нас имат нужда от помощ. Друг основен проблем, свързан с психичното здраве, е финансирането на свързаните с него услуги. То е доста малко в някои части на света, по-голямо в други, но проблемът с финансирането е всеобщ. Друго нещо, върху което трябва да работим, е фундаменталното ни разбиране за това как да говорим с хора, които имат психични проблеми и как да ги подкрепяме. Мисля, че всеки трябва да бъде обучен как точно да го прави. Как всъщност можеш да водиш дискусии, които да помогнат на някого? Може да бъде доста плашещо когато попаднеш в ситуация, в която някой идва при теб за помощ, а ти не знаеш какво трябва да направиш. Затова смятам, че е изключително важно да придобием нужните умения, за да можем да деескалираме дадена ситуация или да знаем как да предложим подкрепа на човек, за да намери помощта, от която има нужда.

Напълно съм съгласен. Житейският ми опит ми е показал, че хората просто не говорят за тези неща. А когато иде реч за психичното здраве, именно неговото обсъждане е първата стъпка, която всеки един от нас трябва да предприеме, за да излезе от дупката, в която е попаднал.
Абсолютно си прав. Говоренето е важно. То, разбира се, няма да елиминира проблема. Разрешаването му не става само с говорене, освен когато не иде реч за подобен тип терапия, но ефектът, който говоренето постига, е именно споделянето на преживяванията ни един с друг. Помага да се почувстваш свързан с останалите.

Чувството, че не си сам на този свят е жизненоважно...
Именно! Психичното здраве е като бариера. При повечето психични проблеми, нещото което много хора си казваме докато страдаме е "Как може някой да се чувства толкова зле?". Това е доста кофти и изолиращ момент за всеки, който се озове в него. Та в тази връзка, мостът който говоренето създава, е възможността да споделиш преживяванията си с човека срещу теб. Това дава адски ценен опит, от който човек може да научи доста. Психичното здраве хич не е толкова лесно постижимо, колкото понякога звучи. Не можеш просто да кажеш "О, ти си тревожен. Ти си с депресия, а ти си с невро-разнообразие..." и да очакваш от хората да щракнат с пръсти и изведнъж всичко отново да е цветя и рози. Добре познавам това чувство, защото то е истински лично за мен. Моята тревожност може да е различна от твоята, депресията ми също да се различава от твоята, но говоренето е мостът, на който можем да се срещнем, за да научим нещо един от друг и да си помогнем взаимно.

Ти самият как успяваш да избягаш от тъмната хватка на проблемите, свързани с психичното здраве?
Себеосъзнаването е доста важно за мен. Старая се да не мисля за миналото или бъдещето, а по-скоро за настоящето. Върху какво имам контрол? Върху какво мога да повлияя? Съществуват много модели и теории за контрола и влиянието, които можем да имаме върху настоящето си. Когато имам проблем се обръщам към професионалисти, което е от съществено значение. Трябва да осъзнаем, че говоренето и споделянето на преживявания са ключови елементи от дискусията за психичното здраве, но имаме нужда и от професионална ръка. Намесата на професионалист, който разбира от химическия дисбаланс, който се случва в мозъка и динамиките на терапията е също толкова важна, колкото и това да споделяме преживяванията си. Имаме нужда от хора със съответните умения, които могат обективно да констатират защо чувстваме нещата, които чувстваме. Те може и да не са напълно ясно с личния аспект, но със сигурност има какво да кажат за физиологичната страна на нещата. Приемането на медикаменти не е нещо страшно. Самият аз взимам нужните медикаменти и се радвам за което. Взимаме лекарства когато имаме проблем с физическото си здраве, та защо да не правим същото и когато имаме психични проблеми? Няма нищо срамно в това.

Здравето е здраве, независимо дали е физическо или психично...
Абсолютно! Осъзнаването на този факт също помага за дестигматизирането на дискусиите, които обхващат психичното здраве.

Освен в музиката, отделяш време на психичното здраве и в работата си за Националната здравна служба в Обединеното кралство. Какво всъщност те вдъхнови да застанеш зад каузата за психичното здраве?
Работя в НЗС от доста време. С бандата започнахме когато бях на 16 г., а към НЗС се присъединих на 18 г., та откакто изнасям концерти професионално, се занимавам и със здравеопазване. Специализирам в културните промени. Отделям време не само на психичното здраве, но и на неща като равенство, разнообразие и приобщаване. Опитвам се да подкрепям хора, които по един или друг начин биват дискриминирани или маргинализирани. Тази ми дейност е истински важна за самия мен. Най-голямото ми вдъхновение е желанието да помагам на хората. Страхотна кариера е... Не е доброволческа, защото получавам пари за работата си, но въпреки това е невероятна. Трябва да се изгради силна инфраструктура, която да подпомага физическото и психичното здраве на хората. Обожавам факта, че самия аз съм част от тази инфраструктура. Това вероятно ми помага и психически, защото знам че оставям нещо от себе си в това пространство. Да помагаш на другите означава да помагаш и на себе си.

Как точно музиката и психичното здраве са взаимосвързани в твоя живот?
В известен смисъл те всъщност са едно цяло. Изразяват се във всичко, което те кара да изпитваш интерес, да чувстваш страст, радост... Всичко, което те прави щастлив или ти помага да не се чувстваш сам когато си тъжен. Емоционалната връзка с тежката музика и изпълняването ѝ на живо е истински катарзис.

Чувството да изкараш наяве нещата, които таиш в себе си, е освобождаващо...
Точно така! Като изпълнител, "Cannibal" е първият албум, в който толкова открито "говоря" за психичното си здраве. Това е една наистина лична творба. Всички текстове са написано изцяло от собствената ми перспектива, което се оказа истински катарзис за мен самия. Чувствам, че това е нещо от което имах нужда в този момент от собствената ми кариера. А и музиката поначало помага на хората да бъдат едно цяло, нали? Може и да имате различни възгледи и преживявания, да водите напълно различни начини на живот, но когато дойдете на концерт или слушате музика, имате възможността да се свържете един с друг по различен начин. Начин без стигма, без осъждане... Затова нашата общност е толкова ценна и важна, затова ни липсваше толкова много по време на пандемията.

Завръщането на концертите отвори нова страница в много сфери от живота ни. При вас това съвпадна и с едно ново начало за групата - нови членове, нови песни... "Death (Ever Colder)" и "Life (Paradise Denied)" самостоятелни сингли ли са или ще бъдат част от следващия ви албум?
Двете парчета са самостоятелни сингли, които записахме и издадохме именно с идеята да представим обновения си състав, защото знаехме, че хората искат да се запознаят с новото ни звучене. Напълно разбирам това - нуждата да усетиш новото преди да му се довериш напълно. Ние сме истински късметлии, защото феновете ни застанаха зад тази промяна още преди да чуят новите песни. Имаше и хора, които съвсем естествено бяха скептично настроени, но след като чуха "Life" и "Death", одобриха промените в състава и последвалата музика. И, да, това са самостоятелни сингли. Новият ни албум е готов и чака да бъде издаден. Без съмнение, хората може да очакват още нова музика от нас през тази година. Задава се изцяло нов албум, в чийто траклист "Life" и "Death" не отнемат от мястото за още повече нови неща. Идва доста нова музика, която смятам, че хората заслужават след всичко, което им се случи през последните две години.

Разговорът ни върви към своя край. Последните думи са твои!
Знам, че сигурно го чуваш от почти всеки музикант с когото разговаряш, но се чувствам истински щастлив, че съм тук. Ние сме за пръв път в България. Никога досега не съм идвал тук. Вълнуващо е, че правим това от 15 години и все още откриваме нови места и се срещаме с нови фенове. Чувстваме се не само добре дошли, но и обичани и подкрепяни. Грам не се притеснявам за публиката, защото знам, че ще бъде страхотна. Гледах снимки от снощи и знам, че е било доста лудо преживяване. Ние сме най-добри именно в създаването на подобни ситуации, хаха. Искрено се надявам, че изпълнението ни е едва началото на една красива и дълготрайна връзка с България.

Искрени благодарности за възможността, Dan. Желая ти приятно изкарване тук.
Благодаря ти за отделеното време, човече. До скоро!

Автор: Eino
Снимки: Станимир Сребър, Орлин Николов