До ада и обратно с Chris Rea на 5 март в София

Има изпълнители, които в по-голямата част от времето седят настрана от прожекторите. От големите телевизии, списания, радиостанции… От супер известността, от "MTV", от милионите истерични фенове. И въпреки това всеки е чувал за тях. Изпълнители, които могат когато си пожелаят да те разплачат. Или пък да те накарат да се смееш. Да докоснат душата ти. Ей така, за миг...
   Един от тях е той. Точно 30 години след издаването на първия си албум "Whatever Happened To Benny Santini", Chris Rea успя да дойде и в София. При това, българските му фенове не могат да се оплакват, че е дошъл едва сега, защото вероятността никога да не го видят, до преди няколко години изглеждаше съвсем реална. Тогава именитият британец беше сериозно болен и шанса за неговото оцеляване според лекарите е бил не повече от 50 процента. Chris Rea дава обещание, че ако успее да се пребори с болестта, ще продължи кариерата си, завръщайки се към корените на блуса. След продължителното лечение и тежка животоспасяваща операция, той оцелява. И изпълнява обещанието си... "Само когато си наистина сериозно болен, на смъртно легло си и седиш в продължение на 6 месеца затворен в къщи, само тогава можеш да осъзнаеш, че това, което си правил напоследък, не отговаря на очакванията ти за твоята работа, които си имал в началото, преди много години. Всичко, което си правил, сякаш започва да пропада и ти започваш да се чудиш защо изобщо си се занимавал с нещата, свързани с рок музиката и рок бизнеса." Така от 2002-а година насам, всичко с което се занимава Chris Rea (записи на албуми, турнета) е в огромната си част свързано с блуса и неговите корени. Това видяха и българските му почитатели, препълнили Зала 1 на НДК - блусарят Chris Rea, който доби световната си популярност с рок хитовете си в края на 80-те и началото на 90-те. За никого не бе изненада, че билетите за шоуто бяха разпродадени две седмици преди датата на концерта, а скоро след това бяха пуснати и допълнителни билети за правостоящи.
   Самият концерт беше тематично разделен на две части, изпълнени от две различни групи - THE DELMONTS и FABULOUS HOFNER BLUE NOTES. Различни, но само като имена, защото членовете на двете групи бяха едни и същи. Странна приумица, хрумнала на Chris Rea, за да може стилово да раздели нещата на две - композиции, които жанрово са свързани с блуса и рокендрола от 50-те и 60-те години на миналия век от една страна и блус парчета от соловия репертоар на Chris Rea от друга. Самото турне, част от което беше и концерта в София, бе в подкрепа на новия албум на Chris Rea - уникално издание, включващо в себе си три диска (един на THE DELMONTS и два на FABULOUS HOFNER BLUE NOTES - всичките с напълно нови и неиздавани досега песни), две EP-та и една книга. Албумът е на пазара под името "The Return of the Fabulous Hofner Bluenotes".
   Концертът, организиран от "Joker Media", започна само с 20-минутно закъснение и с едноминутно мълчание в памет на трагично загиналите българи в изгорелия влак от края на февруари.
   THE DELMONTS се появиха на сцената в състав: Robert Ahwai (китара), Neil Drinkwater (клавишни), Colin Hodgkinson (бас китара), Martin Ditcham (барабани) и разбира се Chris Rea. В продължение на около 25 минути групата изпълни шест композиции, като всичките бяха инструментални. По-голямата част от китарните сола в тази част от концерта бяха изсвирени от Robert Ahwai. Chris Rea пък бе водещия китарист в парчето "BB Was A Comanche". На монитор поставен на сцената се изписваха имената на изпълняваните композиции, тъй като те бяха съвсем нови и непознати за публиката. Част от зрителите, които не знаеха сценария, по който ще протече концерта, дори останаха с впечатление, че до края на шоуто ще бъдат изпълнявани само инструментали, непознати за тях.
   Това се промени в мига в който на сцената вече бяха FABULOUS HOFNER BLUE NOTES. Паузата между двете групи бе почти минимална и не се наложи дори музикантите да слизат от сцената. С китарното интро на Chris Rea и чудесната "I Can't Wait For Love" изпята с изключителна страст, бе дадено началото на втората част от концерта, а със солото си в средата на песента британеца подсказа на зрителите, че оттук до края на концерта те ще видят и чуят това, за което са дошли. Последва "Legacy Blues" с което изненадите (и двете песни са от новия албум) приключиха. Третата песен започна с приглушена мелодия на пиано в акомпанимент с китарата на Chris Rea и всички в залата разбраха откъде всъщност тръгва блуса ("Where The Blues Comes From"). Тази песен по великолепен начин "преля" в първия голям хит за вечерта - "Josephine". Още на първия куплет на песента публиката се оживи и започна да аплодира изпълнителите. Приятна изненада беше по-бавния и блус вариант в който песента бе изпълнена - звученето и се различаваше от поп-рок оригинала, който сме свикнали да чуваме.
   Меланхоличната "Easy Rider" с дългото си китарно соло беше предвестник на следващата класика - баладата "Julia". Да - балада, защото и тази песен беше видоизменена. От познатото ни жизнерадостно поп парче, благодарение на вещите умения на своя създател, тя бе превърната в прекрасна баладична песен, а за чудесното и звучене допринесе и пианото на Neil Drinkwater. Тук е момента да кажем, че въпреки сериозните здравословни проблеми до преди няколко години, Chris Rea бе в чудесна форма - и като певец и като китарист. Почти нямаше песен в която да не присъстват китарните сола със запазената марка "Chris Rea", а за перфектното звучене на мелодиите своя принос дадоха и всички от бенда - музиканти, които са доказани професионалисти и свирят вече няколко години с Rea.
   Следващата песен беше продължилата близо 10 минути "Stony Road" с поредното запомнящо се китарно соло, а след нейния край дойде време и за "перлата" на вечерта - "Looking For The Summer". Chris Rea не е изпълнявал тази песен от години, но на това турне тя присъства в сетлиста на всеки концерт. Българските му фенове имаха щастието да чуят една от най-хубавите му песни, при това изпълнена в оригинал - така както винаги са я слушали от студийните записи. След нея бяха изпълнени и блус парчето "The Shadow Of A Fool" - третата и последна за вечерта нова песен, както и доста продължителната "Stainsby Girls".
   19 години чакане са предостатъчно време за всеки фен, за да чуе и види най-накрая някоя своя любима песен на живо. Точно толкова години минаха от издаването на най-известното парче на Chris Rea и една от най-известните рок песни от края на 80-те години изобщо - "The Road To Hell". Песен, превърнала се в една от емблемите на рока от тези години. Е, дойде време и българските фенове да я чуят и то в истинския и, дълъг вариант. Това беше и единственото рок парче тази вечер, което беше с непроменено звучене. И съвсем логично това беше и последната песен от втората част на концерта.
   Под бурните аплодисменти на препълнената Зала 1 на НДК и станалата на крака публика музикантите се поклониха и слязоха от сцената, за да могат само няколко минути по-късно да се върнат на нея под същите тези нестихващи аплодисменти. Първата песен от биса беше хита "On The Beach". По време на нейното изпълнение Chris Rea се заигра с публиката, като я оставаше на моменти да пее без акомпанимента на инструментите, а краят на концерта дойде с "Let's Dance". Концерт, който феновете на Chris Rea със сигурност ще помнят винаги.
   Ще го видим ли пак? Съдейки по факта, че за 30 години той дойде един път у нас - едва ли. Но поне има една успокоителна новина. В огромната си част феновете на Chris Rea винаги са били и фенове на Dire Straits. А както знаем, Mark Knopfler също ще посети родината ни тази година - на 11 юни. Също в Зала 1 на НДК. Също за пръв път. И също - вероятно за последен.

THE DELMONTS
1. Dirty New Towm
2. 008 Jimmy Bond
3. Indie Arab
4. Russian Roulette
5. BB Was A Commanche
6. It's Behind You

FABULOUS HOFNER BLUE NOTES
1. I Can't Wait For Love
2. Legacy Blue
3. Where The Blues Comes From
4. Josephine
5. Easy Rider
6. Julia
7. Stony Road
8. Looking For The Summer
9. The Shadow Of A Fool
10. Stainsby Girls
11. The Road To Hell (part 1 & 2)
Бис:
12. On The Beach
13. Let's Dance