По-силни заедно: Tarja Turunen и Marco Hietala сбъднаха една мечта
Откакто бе отлъчена от редиците на законодателите на симфоничния метъл NIGHTWISH през 2005 г., оригиналната им вокалистка Tarja Turunen упорито и търпеливо захвана да гради завидно успешна солова кариера. Наскоро обаче миналото ѝ я застигна и с 20-годишно закъснение феновете у нас получиха шанса за първи път да гледат на една сцена двама от най-колоритните и обичани, но вече бивши членове на финландската банда. Това беше най-близкото преживяване до концерт на "стария" NIGHTWISH, на което можехме да се насладим, затова за мнозина то бе очаквано с трепет. Турнето "Living the Dream Together", събрало Tarja Turunen и бившия ѝ колега, басиста и вокалист Marko "Marco" Hietala, започна още през миналата година с концерти в Южна Америка, но разпродадените зали и нестихващата любов на публиката накараха двамата музиканти да го продължат и в Европа през 2025 г.
Тази седмица България посрещна за тринайсети път финландската рок дива Tarja, като посещенията ѝ във Варна на 2 април и в София на 4 април 2025 г. бяха съответно тринайсетият и четиринайсетият ѝ концерт у нас от 2008 г. насам. За разлика от предишните пъти обаче, Tarja не представи актуален албум и единственото ѝ относително ново парче бе сингълът от издадената през декември 2022 г. "Best of" компилация. Затова пък Marco свири песни от соловото си творчество, които дебютираха на живо пред родната публика.
Малко преди 19:00 ч. на 4 април пред (и зад) софийската зала "Asics Arena" се виеха две солидни опашки от нетърпеливи фенове. Организаторите от "Sofia Music Enterprises" като че ли не изненадаха никого с почти едночасовото закъснение спрямо първоначално обявения час за отваряне на вратите, а впоследствие графикът на изпълнителите изоставаше с около половин час и тази разлика не бе наваксана до края на концерта. Когато в 19:25 ч. първата банда излезе на сцената, по-малко от половината публика беше заела местата си.
В рамките на трийсетина минути чешката симфоник метъл формация SYMPHONITY поднесе на българската публика своята смес от неокласически рифове и сола, гарнирана с пауър метъл вокали. Музиката им напомня на творчеството на STRATOVARIUS и някогашните RHAPSODY. Групата съществува от 2006 г., оттогава е издала три студийни албума и е претърпяла доста кадрови промени, а сегашният вокалист David Akesson е с тях от около две години и дори не е вписан като официален член. Може би на това се дължаха някои от компромисите в пеенето му (най-вече в "Dreaming of Home"), а може би причината бе в проблеми с озвучаването, които често сполетяват подгряващите банди. Така или иначе, SYMPHONITY раздвижиха тълпата, създадоха настроение и оставиха преобладаващо приятно впечатление.
Сетлист на SYMPHONITY:
01. Evening Star
02. In the Name of God
03. Gates of Fantasy
04. Marco Polo Part 6: Dreaming of Home
05. Give Me Your Helping Hand
В началото на изпълнението на SYMPHONITY в залата имаше близо 1000 души, но до края му бройката им се бе увеличила поне двойно. През последвалата пауза редиците продължиха да се сгъстяват в очакване на големите звезди Tarja и Marco. Може би тук е мястото да споменем, че сред публиката сигурно е имало разочаровани, мечтали за съвместен концерт на двамата музиканти, в който те цяла вечер нижат кавър след кавър на NIGHTWISH. Реалността обаче им сервира два отделни сета на двама доста различни изпълнители, които представиха соловото си творчество и се обединиха само за няколко дълго чакани песни.
Настъпи часът на бившия басист на NIGHTWISH, който през януари 2021 г. се оттегли от светлините на прожекторите по собствено желание, за да рестартира живота си след години психическо претоварване и депресия. Скандирания "Марко! Марко!" посрещнаха снажния 59-годишен "хеви метъл Гандалф" (както по-късно го представи един от членовете на групата му) и той с усмивка засвири и запя парчетата от новия си, втори самостоятелен албум "Roses from the Deep", пуснат на пазара само преди два месеца. Синглите "Frankenstein's Wife" и "Impatient Zero" се въртят в музикалното пространство от миналата година и затова сякаш бяха най-познати на феновете.
Вокалистът избра да изпълни на родния си език една от емблематичните песни от първия си солов албум "Mustan sydamen rovio" (англоезичната версия се казва "Pyre of the Black Heart"), отдаваща почит на бащите и наследството, което те предават на синовете си, било то "любовта към научната фантастика или алкохолизма", коментира Marco. "Isani aani" (или "The Voice of My Father") потопи залата в задушевна и прочувствена атмосфера. По-късно чухме още едно парче на фински - "Juoksen rautateita" (или "Runner of the Railways") - което създаде много по-раздвижено и дори танцувално настроение, но според автора му имало доста мръснишка история и било по-добре, че не сме го чули на английски.
Един час отлетя като миг и шоуто на Marco Hietala достигна кулминацията си, когато той поспря за момент и обяви: "Ще ни трябва още един вокалист за следващата песен. Не е ли голям късмет, че наблизо има някого? Посрещнете с "добре дошла" моята сестра по дух!" Tarja Turunen се появи под съпровода на шумни аплодисменти и подкрепи някогашния си колега в дуетното изпълнение на "Left on Mars". Малко по-късно Marco изнесе кратка реч, предизвикала одобрителни ръкопляскания, и сложи край на своето продължило час и 15 минути шоу със своеобразен коментар на актуалната световна обстановка под формата на кавър на BLACK SABBATH класиката "War Pigs". От публиката се подадоха няколко червени рози и закратко една от тях цъфна на главата на Marco. За сбогуване той свали белите слушалки, които иначе не мръднаха от ушите му през целия концерт, и обяви, че брат му бил прав, когато казвал, че "да се предпазваш е хубаво, но няма нищо по-добро от живия човешки контакт". Несъмнено и българската публика беше благодарна за тази жива среща.
Сетлист на Marco Hietala:
01. Frankenstein's Wife
02. Rebel of the North
03. Isani aani
04. Impatient Zero
05. The Dragon Must Die
06. Juoksen rautateita
07. Roses from the Deep
08. Left on Mars
09. Stones
10. War Pigs (BLACK SABBATH cover)
В 22:00 ч. осветлението отново притъмня и оркестралният мотив от арията "Хабанера", част от операта "Кармен" на Бизе, доведе на сцената бурята Tarja и най-актуалното ѝ за момента парче "Eye of the Storm". Пременена като черен лебед със сребърни акценти в тоалета, примата даде старт на поредното музикално пътешествие под съпровода на неповторимите ѝ трели.
Още в първата част на концерта публиката бе разтърсена от спойката на емоция и сурова енергия в парчета като "Demons in You" и "Falling Awake", като във второто китаристът Alex Scholpp безупречно изпълни мелодичните сола, които в студийния запис са дело на маестрото Joe Satriani. Tarja пък демонстрираше вокална прецизност и радваше с характерното си приповдигнато сценично присъствие, пълно с усмивки, изразителни жестове и многобройни фрази, изречени на български език.
С мелодията на нежната "I Feel Immortal" финландският славей накара тълпата да притихне в съзерцание и призова: "Трябва да продължим да изживяваме мечтите си без страх". "Oasis" преплете емоционалните нишки на пиано и глас със светлините на стотици телефони в мрака. "Не мога да изразя с думи благодарността, която изпитвам, заради любовта, която сте ми давали през цялата ми кариера. Това е първата ми песен, написана преди много, много години. Обичам ви, София!" - сподели певицата.
Наближаваше чаканият от всички момент. Припомняме, че Tarja бе с NIGHTWISH през първите 9 години от тяхното (и своето) музикално пътешествие, а Marco се присъедини по-късно и прекара в групата 19 години, от които почти 4 в компанията на Tarja. С издадените през периода 2002-2005 г. студийни албуми "Century Child" и "Once" двамата вокалисти популяризираха така характерните за симфоничния метъл дуети в стил "Красавицата и Звяра", които играят определяща роля за класическия звук на NIGHTWISH. Снощи чухме два образеца на споменатия стил от албума "Century Child" и в тези скъпоценни мигове публиката блажено се потопи в носталгията по "стария" NIGHTWISH, докато "Dead to the World" и "The Phantom of the Opera" от едноименния мюзикъл на композитора Андрю Лойд Уебър се изливаха на талази от сцената, а двамата музиканти се държаха за ръце.
Tarja имаше до себе си доверено мъжко вокално присъствие и затова бе логично да продължи с дуети от соловото си творчество. "Dark Star" (в оригинал с Phil Labonte от ALL THAT REMAINS) и "Dead Promises" (изпълнена в студиото с Bjorn "Speed" Strid от SOILWORK) звучаха завладяващо в изпълнение на тези два гласа, които си партнираха в перфектна хармония.
След като изпрати Marco "за кратка почивка", рок дивата се завърна на сцената с първия си солов сингъл "I Walk Alone" (вдъхновен от "Реквием" на Моцарт), увенчан в края с благодарност, събрана в сложно изпятата простичка фраза I walk with you. Епичната "Victim of Ritual" започна с познатия мотив от "Болеро" на Равел и се разгърна в буря от рифове, ритъм и дръзки вокали.
Но това не бе всичко от съвместното приключение на Tarja и Marco - в биса ни подариха непреходния 21-годишен химн на NIGHTWISH "Wish I Had an Angel" и той понесе на крилете си стотици сбъднати мечти. Цялата зала пееше с пълно гърло, а двамата финландци изглеждаха повече от щастливи, че отново са рамо до рамо на сцената.
Последва кратко представяне на бандата на Tarja, което мина сякаш между другото, но си струва да отбележим новите лица, непознати за повечето фенове: клавириста Guillermo de Medio, втория китарист Marco Sirac и барабаниста Alex Menichini. Ветеранът Doug Wimbish на баса съпътства Tarja на турнетата ѝ от години.
Финалът на тази продължила над час и половина музикална приказка бе "Until My Last Breath" - песен, символизираща несломимата връзка между Tarja и нейните фенове. В края на вечерта певицата призна: "Обичам ви! Вече ми липсвате, София!" И ти на нас, Tarja, и ти на нас. До скоро!
Сетлист на Tarja Turunen:
01. Eye of the Storm
02. Demons in You
03. Falling Awake
04. Undertaker
05. I Feel Immortal
06. Oasis
07. Shadow Play
08. Dead to the World (with Marco Hietala)
09. Dark Star (with Marco Hietala)
10. Dead Promises (with Marco Hietala)
11. The Phantom of the Opera (with Marco Hietala)
12. I Walk Alone
13. Victim of Ritual
Бис:
14. Wish I Had an Angel (with Marco Hietala)
15. Until My Last Breath
Текст: Florimel
Снимки: Иво Канин
Над 90 снимки от концерта на Tarja Turunen и Marco Hietala може да разгледате в нашите галерии.
Баба Яга
6.04.2025 20:22:38
отговори
+ 2 – 3
Тези юнаци ако направят повече съвместни песни са за зала 1 на НДК.
Dude
6.04.2025 18:05:00
отговори
+ 3 – 5
Моите 50 ст - Отидох, за да чуя Таря на живо най-после и аз. Организацията - трагедия. Старите рокаджии и рокаджийки във вехти кожени панталони и елеци, които се бутаха, само и само да са две стъпки напред на опашката на влизане - смях. Подгряващата група - AI generated power metal. Марко - страхотен вокалист, през 2016 не успях да го усетя, но този път го оцених. Сета на Таря със солови песни - mid, гласът на Таря - перфектен, дуетите с Марко, също. Имах притеснения за звука в залата - докато пееше Таря осъзнах, че май за пръв път чувам толкова добър звук в спортна зала, чувах я кристално. Дали ще повторя - надали. Ultimate мечта - концерт на NW с всички вокалистки 
Феникс на грил
6.04.2025 14:32:42
отговори
+ 17 – 0
Хайде да копирам и тук коментара, дето го изплющях под фоторепортажа от другия концерт:
В София ни изпяха Фантома. Беше яко.
Като цяло - концертът беше много силен и направо съжалих, че не познавам соловата дискография на Таря по-добре.
Организацията обаче беше откровено зле. За щастие залата не беше пълна до пръсване, обаче пак стана бая задушно в един момент - бях в зоната за правостоящи с евтините билети, на ограждението, и в началото беше нереален студ, а после - жега и задух, и като излязох навън след концерта, ми се замая главата от внезапния хлад и въздух.
Закъснението с близо час за отварянето на вратите, както и последвалото 40-минутно закъснение на групите няма да ги коментирам. (Опа, изкоментирах ги, сори.) Имаше скандали между охранителите на входа, защото някой пуснал някого си в грешната зона, дал гривна на неправилния човек и прочие. Накараха ме да си изхвърля дезинфектанта (което не ми е чак такъв проблем принципно), а пускаха хора с чадъри в залата, а вътре, както обикновено, продаваха минерална вода с безумна надценка. Сто милилитра дезинфектант явно са по-опасни от половинлитрова бутилка вода или кенче кока-кола. За пореден път никой не правеше забележки на малоумните олигофрени с цигарите. Седем миризливи химически кенефа пред залата за няколко хиляди души... Аре моля.
А и със стопроцентова сигурност щяха да продадат повече билети, ако концертът не беше изчезнал от сайта на Ивентим. Докъм началото на миналата седмица изобщо не бях сигурен дали ще мога да отида. Като отворих Ивентим и видях, че има билети само за варненското събитие, реших, че софийското е било разпродадено, и се отказах. Ако не бях случайно цъкнал на рекламата в УиРок, нямаше и да разбера, че за тукашния концерт има билети в друг сайт.
Стига мрънках сега.
За щастие и Таря, и Марко, и музикантите около тях, и подгряващите, бяха железни. Symphonity бяха готини. Китаристът им май настъпи грешния педал в един момент и китарата му направо гръмна, обаче като цяло - страхотно свирене. Трябва да се запозная по-добре с тях.
Марко е хеви метъл Гандалф. Определено беше в по-добро настроение, отколкото като го гледах с Nightwish в Армееца две и шестнайсета. Свири страхотно, пее страхотно, музикантите му са убийствени. Като цяло - неговият сет май ми допадна най-много. Кавърът на Black Sabbath накрая беше готин, дуетът с Таря - също.
Таря си беше чудесна. На няколко момента я усетих да пее фалшиво, ако трябва да съм честен, но не дотолкова, че да ми пречи. А и тя има страхотно сценично присъствие. На Фантома експлодирах. Знам целия мюзикъл наизуст, гледал съм го два пъти на сцена и бих го гледал и пак, обаче сега за първи път ми се падна възможност да припявам както си трябва с изпълнителите, та се възползвах. Разните мотиви от класически произведения ме зарадваха - Бизе в началото, "Токата и фуга в ре минор" преди Фантома, Равел в края. Моментът, когато Таря свири на клавира, докато говори нормално, беше едно могъщо демонстриране на умения, което не знам дали много хора успяха да усетят. (Не съм добър клавирист, обаче съм доста читав китарист и басист - и все пак, да свиря, докато говоря така, е абсурд.) "I Walk Alone" ми дойде много по-емоционално, отколкото очаквах. Бях решил да не викам, обаче на тая песен нямаше как, та сега съм леко прегракнал. И после - "Wish I Had an Angel". Още съм бесен на Nightwish, че не я изсвириха в София, когато дойдоха, та вчера си покрещях на воля и на това.
Не бях гледал Таря на живо досега. Дано имам възможност да я видя пак.
Феята На Смъртта.
6.04.2025 13:44:27
отговори
+ 9 – 1
Концерта беше повече от много добър! Звукът - един от най-добрите които съм чувал в зала. Изкефих се максимално. Останах приятно изненадан от залата. Организацията беше отвратителна... Типично по български.
mioist
6.04.2025 12:38:17
отговори
+ 2 – 6
Страхотен концерт, но отвратителвн звук. Как никой нищо не споменава за това? Това е подигравка с публиката от години.
Хейт
6.04.2025 10:48:34
отговори
+ 13 – 1
Въпрос: кога SME ще се научат как се организират концерти? Обикновено, когато правиш нещо повече от 10 години обикновено се научаваш как се прави (освен ако не си много тъп). За 27 години обаче, SME не отбелязват никакъв напредък. Иначе от самия концерт съм доволен. Знаех предварително Таря и Марко в каква форма са в момента и не очаквах много от тях. Но двамата наистина вложиха цялата си енергия. За момент усетихме истинския Найтуиш от преди 20 години.
Дъртия
6.04.2025 10:43:22
отговори
+ 6 – 1
Не знам успешна ли е кариерата на Таря обаче яко си е повервала - 40 евро тениска?… Важното е че най - накрая чух Фантома на живо, от първия й концерт в същата зала го чаках 
хикс
6.04.2025 10:00:52
отговори
+ 10 – 8
@Виктория - напълно си объркала понятията. Ще ти обясня -
Фанатизирани фенове са такива като теб. Както например фанатизираните фенове на Металика - каквато и боза да направят те я хвалят до небесата.
И ти така - Найтуиш били велики винаги всякога и по всякакъв начин.
А пък истинските фенове ценят оригиналното и хубавото.
И да - Металика са най-обичани с албумите си в първите си 10 години. Останалите 30 спокойно можем да ги задраскаме
Keeper of the seven keys
6.04.2025 09:48:15
отговори
+ 11 – 0
Страхотен концерт, въпреки, че организацията беше бая зле. Аз бързах адски много, защото си мислих, че закъснявам, а когато дойдох пред залата в 18:30, още не пускаха вътре. Забавянето на групите след това беше много изнервящо.
Симфонити ми харесаха много. Като ги обявиха в началото, малко послушах студийните им неща и много не ме убедиха, че стават, но на концерта ме разбиха. Супер музика, готин стил и яко звучене. Малко ми приличат на Стратовариъс, само че без лудите неща на клавишните, просто защото нямат такъв човек.
Марко и Таря бяха блестящи. Признавам, че съм леко незапознат в детайли с дискографията на Таря и за мен нейните неща (повечето от това, което съм слушал до сега) ми идват леко скучни, но не мога да не се зарадвам като ги видях в колко готино настроение бяха с Марко. Признавам си също, че отидох основно за да чуя колкото се може повече парчета на Найтуиш (албумът на Марко го бях слушал като излезе и много не ми хареса, и той ми дойде леко скучен) и получих почти изцяло това, което исках. На Wish I Had An Angel буквално за мен времето в залата спря! Върнах се буквално в 2004-2005 година и не исках да свършва това чувство. Марко е с фантастичен глас до ден-днешен и грам не е мръднал, уникален! Искам да похваля и озвучителите за страхотното звучене на всички банди. Всичко се чуваше перфектно, нямаше набит до безобразие бас или вокал, на който не му се чува никоя дума. Нито ушите ми след това пищяха, нито главата ме боли днес. Браво. След тази прекрасна вечер снощи в мен още повече се зароди желанието и надеждата някак си, тези двамата, да ги видим у дома с другите по повод 30-годишнината догодина. Дори и да е само за един концерт. Някак си, под някаква форма, да се разберат. Идея си нямат какво ще ни "причинят" на толкова много хора по света ако го направят.
Виктория
6.04.2025 09:21:17
отговори
+ 11 – 16
Авторът на статията е от тези фанатизирани фенове на Таря, които обиждаха и нападаха Анет и които 20 год след напускането на Таря продължават да твърдят, че тя е групата! И 20 год вече няма група, а тя има блестяща кариера! Ами не е така, защото хората ги гледат сега заради Найтуиш! И не, Таря няма завидно успешна кариера, а те двамата в комплект се доближаваха до усещането за Найтуш, но преди 20 години.Догодина групата става на 30 години и само за 3 от тях Марко и Таря се засичат! Да се твърди, че са най - обичани, значи да се задраскат 25 години от песните и концертите на групата!
Феникс на грил
6.04.2025 16:55:57
+ 5 – 3
Ух, хайде стига, една лоша дума няма за Анет в статията.
А това на Таря дали се брои за завидно успешна кариера не знам, обаче тя от близо двайсет години прави солови концерти - не в огромни зали и по стадиони като Nightwish, ама пак - има фенове на собственото й творчество, при това немалко. Това твоето е все едно да заявиш, че на концертите на Дио хората са ходили заради песните на Black Sabbath и на Rainbow. Айде моля.
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
