Духовно извисяване с музиката на DEAD CAN DANCE в София

   През лятото на 2019-а, когато DEAD CAN DANCE най-накрая направиха първия си концерт у нас, Античният театър в Пловдив беше напълно разпродаден, а 3500 зрители станаха свидетели на изключително музикално събитие. И това при положение, че в същия момент на Гребната база в Града на тепетата се провеждаше един от големите фестивали в България - "Hills of Rock". Можем само да си пожелаем тези времена по-скоро да се върнат. След многото отменени и пренасочени концерти в последните две години заради COVID-19 пандемията, част от публиката все още като че ли не смее да купува билети за музикални събития. Към това трябва да добавим и непрекъснато влошаващата се икономическа ситуация не само у нас, но и в цяла Европа. Не бива да се изненадваме от факта, че броят на феновете на немалка част от концертите в близко бъдеще вероятно няма да е този, който всички се надяваме да бъде. Очаквано, подобна беше и ситуацията със снощния, втори концерт на DEAD CAN DANCE в България. Също очаквано обаче, неокласическото, дарк уейв, готик, пост-пънк, арт-рок и какво ли още не дуо, не направи никакви компромиси с представянето си и близо 2000 човека се насладиха на един висококачествен концерт.

   Точно в 20:00 ч. за да открие събитието на сцената в зала 1 на НДК излезе Astrid Williamson. Освен че е избрана за подгряващ изпълнител на турнето, музикантката с шотландски произход е и част от самите DEAD CAN DANCE, свирейки на клавир. В рамките на около 30 минути Astrid представи няколко композиции от соловата си кариера, която до момента включва цели осем студийни албума. Пускайки различни семпли и акомпанирайки си сама на пиано или китара, Williamson привлече вниманието на публиката, която я окуражаваше с аплодисментите си между песните. Добро впечатление направиха меланхоличните "Vermillion", "Underwater" и новата "Jun Bug". Като цяло може да се каже, че изпълнението на Astrid Williamson бе в приятно съсзвучие с онова, за което зрителите бяха дошли - музиката на Lisa Gerrard и Brendan Perry.

   Половин час след като Williamson изпя последната си песен, осветлението в залата бе сведено до минимум, музикантите се подредиха на сцената и второто пътешествие, на което DEAD CAN DANCE ни поканиха, започна. А какво по подходящо начало затова може да има от мистичната "Yulunga (Spirit Dance)"? Гласът на Lisa Gerrard изпълва цялата зала, понася се някак съвсем естествено много на високо и кара всички да притихнат, за да не развалят магията. Трима перкусионисти, сред които самият Brendan Perry и брат му Robert, допринасят моментът да стане наистина специален. И докато още не сме успели да се опомним от това хипнотично преживяване, Brendan приковава вниманието ни с още един шедьовър - "Amnesia", в който пианото се смесва по прелестен начин с познатия ни и така характерен негов глас, оставяйки усещането за нирвана. Astrid Williamson бе подпомагана от втори клавирист - Jules Maxwell, а групата допълваха бас китарист и барабанист, като музикантите не се ограничаваха само до основните си инструменти и когато се налагаше посягаха още към тимпани, чинели за пръсти, тарамбуки, клавесин, гонг и рейнстик.

   С "Mesmerism" и "In Power We Entrust the Love Advocated" DEAD CAN DANCE ни върнаха в самото началото на своята вече над 40-годишна кариера, като в това турне групата наистина се е постарала да представи една доста широка палитра от цялото си творчество. Публиката в София като че ли не чу песен само от периода около албума "Spiritchaser" от 1996-а година, но за сметка на това бяха изпълнени две композиции от соловото творчество на Lisa Gerrard - "Persian Love Song" (изпята акапелно) и "Sanvean", с които тя демонстрира (почти) безкрайните възможности на гласа си. Не липсваха и изненади, като в "The Host of Seraphim" зрителите се насладиха и на хорово пеене, в което взеха участие почти всички музиканти на сцената. Както и при първия концерт на групата у нас излишни приказки между песните липсваха. Те не бяха и необходими, защото музиката на DEAD CAN DANCE сама по себе си има магическата способност да разкзва загадъчни истории и да отвежда на тайнствени места. Комбинирайки звуците на старинни инструменти със зашеметяващи вокали, Lisa и Brendan сътворяват опияняваща смес от влияния, черпейки от музикалните традиции на най-различни култури по целия свят. И именно това ги прави уникални и неповторими.

   "The Carnival Is Over", "Black Sun" и най-вече "Opium", която се превърна в един от върховите моменти на концерта (ако изобщо можем да отделим нещо от цялото това пиршество за сетивата) потопиха зрителите във вокални дълбини, които може да достигне само Brendan Perry. Неговия мек баритонен глас, в който сякаш се долавя капчица тъга, има способността хем да те успокоява от една страна, хем да те държи в напрежение от друга. Отгоре на всичко, това нещо се постига от Perry с една завидна лекота, сякаш го прави хей така, между другото. Точка на второто гостуване на DEAD CAN DANCE у нас сложиха "Children of the Sun" (поклон, Brendan!), "The Wind That Shakes the Barley" (изключителна Lisa!) и "Severance", а добрият звук, чудесното осветление, както и голямото платно в дъното на сцената, на което се прожектираше тематична мултимедия, допринесоха за превръщането на концерта в една незабравима вечер. Вечер, в която всяка една песен представляваше своеобразен портал към някакво различно измерение. Или казано по-простичко, пътешествието, на което ни заведоха Lisa Gerrard и Brendan Perry, беше точно такова, каквото се очакваше да бъде - красиво и вдъхновяващо.

   Ето и пълен сетлист от концерта на DEAD CAN DANCE, организиран от "Eventease" и състоял се на 14.05.2022 г., в Зала 1 на НДК в София:

Astrid Williamson:
01. Vеrmillion
02. Dance
03. Underwаter
04. Scattered
05. June Bug
06. There Are Wоrds

DEAD CAN DANCE:
01. Yulungа (Spirit Dance) (Into the Labyrinth '93)
02. Amnesia (Anastasis '13)
03. Mesmerism (Spleen and Ideal '85)
04. The Ubiquitous Mr. Lovegrove (Into the Labyrinth '93)
05. Persian Love Song (The Silver Gun) (The Mirror Pool '95 - Lisa Gerrard solo)
06. In Power We Entrust the Love Advocated (Garden of the Arcane Delights - EP '84)
07. Avatar (Spleen and Ideal '85)
08. The Carnival Is Over (Into the Labyrinth '93)
09. Cantara (Within the Realm of a Dying Sun '87)
10. Opium (Anastasis '13)
11. Sanvean (The Mirror Pool '95 - Lisa Gerrard solo)
12. Dance of the Bacchantes (Dionysus '18)
13. Bylar (The Echoes Living Room Concerts - Volume 2'96 - Lisa Gerrard & Robert Perry song)
14. Black Sun (Aion '90)
15. The Host of Serаphim (The Serpent's Egg '88)
Бис:
16. Children of the Sun (Anastasis '13)
17. The Wind That Shakes the Barley (Into the Labyrinth '93)
18. Severancе (The Serpent's Egg '88)

 

Текст: Ози
Снимки: Виктория Вучева