Една година по-късно - Welcome Home, TUXEDOMOON

Всеки ред по-долу е, честно казано, излишен. Излишен, защото вече е написан тук. И все пак дори и само да бъде повторено, "възкръсването" на концерта на TUXEDOMOON в България е заслужаващо си всяка дума, всяка отделена секунда концептуално преживяване от звук и картина, идея и образ в камерна обстановка. С дозирана мрачна интровертност, арт подход и концентрация на еклектна стилистика, на 4 ноември TUXEDOMOON свириха за втори път пред българската публика в рамките на турнето си, отбелязващо 35-годишнината от създаването им в Сан Франсиско през 1977 г.

   Непосредствено преди това, появата на TRENDAFIL & CHUGRA, още едно "възкръсване" на легендарни за българския пост-пънк/уейв ъндърграунд имена, на сцената създаде накъсаното, мозаично и френетично усещане, което придават и самите TUXEDOMOON със стърженето на цигулка, с трион по бас, скоростен ритъм и насечените речетативи.

   Учените до момента така и не са открили начин за създаване на машина на времето. Учените – не, но може би ... TUXEDOMOON са го направили. Защото и втората им проява на българска земя прикова вниманието, съсредоточи сетивата, концентрира съзнанието по същия начин като първата. На същото място ("Модерен театър" в София), по покана на същите организатори - "DerCircle", малко повече от година по-късно, TUXEDOMOON представиха сходен сетлист и сценография. Този 4 ноември беше не по-различен от онзи 25 септември, когато TUXEDOMOON се качиха на сцена пред българска публика за пръв път. Френетичната, шизофренна мозайка от дроун, уейв, електроника, джаз и класически елементи, гарнирана от също толкова накъсани, нервни изображения, прожектирани на екран на сцената, пронизаха за втори път залата на "Модерен театър". Заключен на сцената Mr Niles – Boxman от албума "You" – човекът, чийто живот бива обсебен от кашон, изигран от актьора Bruce Geduldig, отново се луташе сред фигурите на музикантите и се включваше с налудничавата си история в паузите на песните, за да разказе как прибирането му у дома всъщност не е завръщане в дом, а сблъсък с очакващия го диаболичен глас "Welcome Home, Mr Niles". TUXEDOMOON представиха наниз от бисери от различните кътчета на творчеството си – "Hugging the Earth" и "Some Guys" от "Holy Wars", през "Atlantis" от "Ship of Fools" и "Tritone", съчетан с прожектиране на апокалиптичните картини на холандския майстор Йеронимус Бош. "Desire", "Muchos Colores", "Dark Companion", "Time to Lose" преминаха с ръкопляскане при разпознаване от публиката. И самата зала на "Театъра" се изпълни, макар от начало по-скоро да изглеждаше, че втория концерт на TUXEDOMOON не би могъл да привлече толкова публика, както предходния. Но напротив, от двете страни на залата все повече се събираха правостоящи с втренчени в сцената очи, а някои в самия край на концерта – и танцуващи.

   Почти два часа четирима възрастни господа в костюми и един актьор, предвождани от мултиинструменталиста Steven Brown, сменяха кларинет, тромпет и саксофон, със синтезатори и стържещи китари за фон; музиката им танцуваше между абстрактното и гротескното, импресията на прожектираните картини и крясъкът на иначе сякаш разпрънстаите, несвързани в естествената си среда, но учудващо как напаснати, сголобени от TUXEDOMOON тонове, мелодии, а защо не и ...антимелодии... И ако първия концерт на TUXEDOMOON у нас говореше за триумфа на авангардното, концептуално изкуство, както малцина са правили пред българска публика, то вторият просто последва вече заложения стандарт. За щастие на сетивата. Може би излезлите от "Модерен театър" след концерта спокойно могат да въздъхнат като в една стара поговорка – и аз бях там, и аз бях щастлив.