Народните любимци HELLOWEEN закриха "Kavarna Rock 2014"

   Неделя, 29 юни - третият, последен ден на деветото издание на фестивала в Каварна. След загрявката с "Black Sea Battle of the Bands" и четирите чужди изпълнители в първия ден (Gus G., PRETTY MAIDS, KROKUS, EUROPE), дойде време за финала.

   Румънската банда AURA, която два дни по-рано бе излъчена като победител от гласуването на публиката на първото издание на "Битката на бандите" в Каварна, впечатли еднакво и със сценично поведение и реквизит, и с приятно изпълнение, макар и само на родния си език. Визията на русата фронтдама, чието име носи и групата, напомняше на Doro Pesch, а гласът й е бил описан от американски мениджъри като комбинация от Pink и Ann Wilson от HEART. На румънците беше отредено време само за три песни, тъй като в този ден програмата се движеше с известно закъснение.

   В 17:45 на сцената стъпи норвежкият вокален титан Jorn Lande, най-известен с работата си с MASTERPLAN, и под все още жаркото лятно слънце зареди удар след удар от соловите си албуми - включително актуалния "Traveller" от миналата година - а мощният му глас, дрезгава версия на Coverdale, кънтеше над цяла Каварна (която посрещна новата 2010 година именно с него). Парчета като "World Gone Mad" и мастърпланското "Time To Be King" раздвижиха и ръцете, и гласовете на публиката, а певецът беше видимо очарован и поласкан от реакцията на феновете.

   Със закачки и хумор норвежкият вокалист представи музикантите, които го придружаваха: вечно усмихнатия според него (и според нас) басист Thomas Bekkevold, който преди три месеца се бил научил на свири на бас, но вече бил доста добър; човекът-швейцарско ножче Christian Svendsen зад барабаните, който освен ударник от блек метъл сцената бил и много добър с пироефектите, а колегите му от "черните" кръгове го наричали Anti-Christian; и добре запазеният "след всички тези години" китарист Trond Holter, с когото Jorn бил от времето на топираните коси през 80-те години на миналия век.

   "War Of The World", с която Jorn закри представянето си, беше идеалното изпълнение на живо - вокални импровизации, китарно майсторство за пример, а от контакта между певеца и публиката сякаш прехвърчаха искри, като не само предните редове подеха мелодията от припева като рефрен и я пяха, докато музикантите не се скриха зад сцената. С такова посрещане и изпращане на гостите от Норвегия вярваме, че те ще се чувстват добре дошли отново, а защо не и на по-задушевен концерт в клуб в София. Дано!

Сетлист на JORN:
01. Carry The Black
02. Lеgеnd Man
03. Below
04. Traveller
05. World Gone Mad
06. Time To Be King
07. The Inner Road
08. War Of The Wоrld

 Експлозивното изпълнение на JORN постави наистина сериозно предизвикателство пред GOTTHARD. Дали швейцарските герои щяха да се представят достойно след гениалния норвежец и групата му? Очакванията на все по-сгъстяващата се с напредването на времето публика се бяха вдигнали до небето. Хората искаха първокласно рок шоу, искаха нещо, което да ги накара да подивеят, искаха… това, което GOTTHARD им дадоха. Шестимата музиканти излязоха на сцената малко след 19:00 ч. и в рамките на около един час показаха как се прави хард рок концерт. Стегнато, без излишни залитания, дори почти без приказки - като се изключат тук-там някое "Благодаря" или "Как сте?", понякога на български, вокалистът Nic Maeder не каза почти нищо. Сценичното му поведение и превъзходното му пеене говореха достатъчно. Атрактивен, със силно излъчване и страхотен глас, певецът се раздаде до последно и определено успя да вдигне настроението на насъбралите се пред сцената фенове. Справи се прекрасно и с парчетата, изпети в оригинал от покойния Steve Lee, а това, както знаем, далеч не е лесна задача. Другите петима не останаха по-назад, като соло китаристът и съосновател на групата, Leo Leoni, изпъкваше особено силно.

   Подборът на песните беше точно това, което можеше да се очаква. В момента групата промотира нов албум - "Bang!", чиято обложка беше декор за концерта - и, естествено, акцентът падна върху него. За щастие новите парчета са достатъчно надъхващи. На концерт могат единствено да накарат публиката да подивее. Което и стана - феновете крещяха и припяваха като за последно. Разбира се, не бяха пренебрегнати и старите класики, които също бяха посрещнати с бурно одобрение. За изпълнението на няколко песни Nic Maeder грабна китарата и демонстрира, че го бива и за ритъм китарист. Не беше подмината и класиката на Billy Joe Royal, известна на доста рок фенове като песен на DEEP PURPLE - "Hush", по време на която Nic разпя публиката. Разпяване имаше и две песни по-късно с "Lift U Up" и беше също толкова силно и надъхващо. След това дойде "Anytime Anywhere" и с нея изявата на групата приключи. Зарадвали старите си фенове в Каварна и спечелили нови, GOTTHARD се разделиха с публиката с пожелание за нови срещи.

Сетлист:
Intro: Let Mе in Katie
01. Bang!
02. Get Up ‘n’ Move On
03. Sister Moon
04. Remember It’s Me
05. What You Gеt
06. Starlight
07. Feel What I Feel
08. Hush (Billy Jоe Royal cover)
09. Mountain Mama
10. Lift U Up
11. Anytime Anywhеre

   След прекрасното представяне на GOTTHARD дойде редът на една от най-чаканите групи за фестивала - SABATON. Викове за излизането на шведите се чуваха от самото начало на фестивалния ден, а когато наближи времето на тяхната поява, пред сцената феновете се бяха събрали толкова нагъсто, че движението беше почти невъзможно. Около 20:40 ч. прозвуча запис на класиката на EUROPE "The Final Countdown", която чухме на живо предишния ден, и с това се постави началото на концерта на предвожданите от Joakim Broden герои. Последва вече традиционната за групата първа песен, "Ghost Division", и ураган от енергия помете публиката. SABATON са гостували нееднократно на българска земя, добре познати са на родните метъл фенове и никога не са разочаровали. Не разочароваха и сега - представиха се силно, енергично и разтърсващо - и, разбира се, публиката отвърна със същото. Емоциите не стихнаха дори за секунда, а често феновете пригласяха или направо заглушаваха групата. След всяка песен избухваха викове "SABATON! SABATON!", при това толкова силно, че Broden вместо да иска от хората да вдигнат повече шум, на моменти шеговито молеше за тишина. Всъщност голяма част от концерта мина в шеги - с познанията на членовете на групата по български език, с личния им живот, с инструменталните умения на певеца… С какво ли не.

   Естествено, имаше го атрактивното, диво сценично поведение, превърнало се в запазена марка на SABATON. Broden не спря да се движи и за секунда, не спря и да поддържа контакта с публиката. Басистът, Par Sundstrom, през цялото време свиреше и беснееше по сцената с усмивка на уста, а двамата китаристи, Chris Rorland и Thobbe Englund, и барабанистът, Hannes van Dahl, показаха стабилно присъствие, завидно инструментално майсторство и настроение. Преди да започне изпълнението на "Resist and Bite", песен от актуалния албум "Heroes", Joakim Broden обяви, че тя изисква три китари, затова и той ще засвири на такава. Каза и че това не е хубаво, защото не става за китарист. Подхвана "Smoke on the Water", но почти веднага Rorland, Englund и Van Dahl с кратки включвания показаха какво е истински майсторлък. Broden се заигра и с "Master of Puppets", а след това вече беше изпълнена и "Resist and Bite" - и бе посрещната както и останалите песни, изпълнени от SABATON на фестивала - с емоция и викове.

   Верни на обещанието, дадено по-рано в интервю, предоставено от организаторите на фестивала, SABATON изсвириха няколко песни от актуалния си албум, но наблегнаха на по-старите хитове. Песни като "Ghost Division", "The Art of War" и "Primo Victoria" докараха и без това емоционалната публика до екстаз, а в "Got Mit Uns" и "Metal Crue" двамата китаристи демонстрираха и съвсем прилични вокални качества. Все пак трябва да се спомене, че на моменти се усеща нужда от клавирист, особено като се вземе предвид колко клавирно ориентирана е музиката на групата принципно. Но това не беше проблем за публиката и не направи изявата на групата по-малко надъхваща. Преди "Metal Crue" Joakim Broden обяви, че това ще е последната изпълнена от SABATON песен за деня, но скоро ще имаме шанс да ги видим отново - през януари в София. Така изявата им в Каварна приключи. А феновете искаха още…

Сетлист:
Intro: The Final Countdown
01. Ghost Division
02. To Hell and Back
03. Carolus Rex
04. Screaming Eagles
05. Swedish Pagans
06. Resist and Bite (incl. "Smoke on the Water"/"Master of Puppets)
07. Soldier of Three Armies
08. The Lion from the North
09.White Death
10. Got Mit Uns
11. The Art of War
12. Primo Victoria
13. Metal Crue

 Седмото гостуване в България и второ в Каварна на немските пауър хеви любимци на българската публика HELLOWEEN не разочарова тълпата, която наброяваше поне толкова, колкото предишната вечер по същото време на стадион "Калиакра" - около 6000 и повече души. Раздвижени и разгорещени от могъщия и енергичен сет на SABATON, феновете бяха нетърпеливи за китарни дуели между Michael Weikath и Sascha Gerstner, забавление и настроение с Andi Deris и масирана ритъм-атака от гръмотевичния Dani Loeble и благо усмихнатия Markus Grosskopf. И получиха всичко това.

   Немската точност закова уводната мелодия на "Happy, Happy Helloween" в 22:30 ч. и гласовете на хиляди полетяха като орли, водени от Deris в "Eagle Fly Free". Темпото остана устремно със "Straight Out Of Hell" от едноименния последен албум на "Тиквите" и стана малко по-бавно, но все така разпалващо с "Where The Sinners Go", в която харизматичният вокалист за първи път официално протегна микрофон към неспирно пригласящата тълпа (не че децибелите откъм терена на стадиона имаха нужда от особено усилване). Малко по-късно дойде и "официалната" игра с публиката по време на "Live Now!", където левият и десният "лагер" се надпяваха, дирижирани от маестро Deris. А на него дори не му беше необходимо да се опитва да говори на български, за да получи внимание и обожание.

   "Ride The Sky", която би могла да се пребори за приза "любима песен на HELLOWEEN на българската публика" беше нова възможност за Andi Deris да "разкърши" глас във високите октави и да се пошегува ("това парче е написано през далечната 1985 г., когато аз още не съм бил роден"), а за публиката - да му приглася с цяло гърло. А какво да кажем за не по-малко обичаната баладична "If I Could Fly"? Невероятна атмосфера и синхрон между публика и банда!

   Трудно е да се посочи кулминационен момент в шоуто, защото всяко парче беше посрещано с еднакъв ентусиазъм и публиката не спря да пее и стари, и нови хитове на групата.

   Тук е моментът да споменем неприятно замазания звук по време на сета на HELLOWEEN, който обаче не попречи на ветераните от Германия да се представят професионално и на ниво, а на публиката - да се забавлява като за последно.

   Последното в менюто всъщност бяха неизменните класики "Future World" и "I Want Out", подобаващ финал на представянето на HELLOWEEN (отново с точност приключило в полунощ, след час и половина веселба), както и на успешно преминалото девето издание на фестивала "Kavarna Rock", чийто дебют през 2006 г. бе с участието на същите тези любими HELLOWEEN. И с тях, и с фестивала със сигурност ще имаме следващи срещи, които очакваме с интерес.

Сетлист на HELLOWEEN:
01. Еagle Fly Free
02. Straight Out Of Hell
03. Where The Sinners Go
04. Waiting For The Thunder
05. Hell Was Madе In Heaven
06. Ride The Sky
-- Drum Solo
07. Where The Rain Grows
08. Live Now!
09. If I Could Fly
10. Power
11. Are You Metal?
12. Dr. Stein
Бис:
13. Futurе World
14. I Want Оut

Текст: Florimel, Tigermaster
Снимки: Герасим Трифонов