Инвазия, блицкриг, асимилация: LAIBACH в София

Come to us.
Do not fight against us.
Resistance is futile.
We are Laibach
And you will be assimilated with...
Blitzkrieg!

   Странно е текст на песен да описва толкова точно случващото се на сцената по време на концерт на дадена група, но е факт - в продължение на два часа от вечерта на 21 май няколкостотин души се оказаха напълно неспособни (и нежелаещи) да се съпротивяват и бяха тотално покорени от "монументалното ретро-авангардно" изкуство на LAIBACH.

   Странно е и че това се случи не в някоя неумолимо рушаща се соц-зала, индустриално хале или изоставен завод, а в излъскано-разчупената атмосфера на "Sofia Live Club". И въпреки първоначалните ни опасения трябва да признаем, че изборът на организаторите "DS Music" се оказа повече от удачен - от гл. т. и на капацитет, и на звук, и на моментния интериорен дизайн... Защото не по-малко странно е усещането да гледаш Milan Fras в очите от метър и половина разстояние, настанен на дървен стол пред сцената. Факт е и че чието и да бе решението за превръщането на пространството пред музикантите в ложа, то също имаше своя чар.

   В тази връзка е странно и че клубът не се напълни до краен предел, най-вече предвид значително по-добре посетените предишни два концерта на словенците в София (през 2004 и 2007 г. в зала "Христо Ботев"), но явно пресищането в "концертния живот", доста спорното обогатяване на "фестивалната ни култура" и същевременното безспорно олекване на багажа в джобовете ни през последните години си каза думата и в случая. Да, странно и донякъде тъжно...

   Но не и за присъствалите. Далеч не странна, а по-скоро вълшебна и дълго чакана бе възможността най-сетне да се насладиш на живо на класики като "Leben - Tod" от меко казано култовия "Opus Dei" или на 30-годишни индъстриъл-евъргрийни като "Brat moj" и "Ti, ki izzivas" в осъвременения им, по-смилаем вариант - такива, каквито ще ги чуем и в задаващия се в (евентуално) обозримо бъдеще ретроспективен албум "Laibach Revisited", или на... Всъщност всичко бе вълшебно, колкото и повърхностно да звучи. Цялата тази двучасова разходка из дебрите на музиката от последния (буквално) цял един век - от отнасящото се до настоящето пророчество "Europe is falling apart..." от актуалната "Eurovision" ("Spectre", 2014) до интерпретации на музика от младините на бащите (Daniel Miller - създателят на The Normal и Mute Records), дядовците (Bob Dylan) и прадядовците ни (Blind Lemon Jefferson - вж. пълен сетлист по-долу).

   Не бе странно и че контакт с публиката от страна на петимата на сцената (Milan Fras - вокали, Mina Spiler - вокали и синтезатор, Luka Jamnik и Saso Vollmaier - синтезатори, Janez Gabric - ударни) липсваше - все пак говорим за LAIBACH, не за... който и да било друг. Единствените "приказки" от страна на групата към публиката идваха от скрития от погледите ни пулт на "двигателя" в сянка Ivan Novak, откъдето механичен глас периодически бълваше призиви от типа на "No sieg-heiling, please!" (преди началото на двойката "B Mashina" и "Under the Iron Sky", включени в саундтрака към черната наци-комедия "Iron Sky"), "Now everybody dance!", възвестил началото на края с "Tanz mit Laibach" и "Das Spiel ist aus", или втрещилия всички присъстващи поздрав: "Здравей, Европа! Здравей, Атина!" - един лапсус (или може би грешно [или пък не?] избран аудиофайл от компютъра), последван не от очакваното при други обстоятелства масово освиркване, а от гробна тишина и пълно вцепенение, вероятно в очакване на някоя от обичайните за Laibach провокации.

   Провокация обаче нямаше. Точно обратното, целият концерт се движеше като по часовник - ударно, стегнато, без излишни речи, сола и пр. импровизации, следвайки предварително известната схема "целият нов албум + 10-минутен антракт + още час хитове", колкото и странно и нелепо да звучи последната дума в конкретния контекст. Защото рядко се намира толкова странно, екстравагантно, ексцентрично формирование като LAIBACH... Между другото, казахме ли "странно"?




   В галериите ни може да разгледате и около 40 снимки от концерта на LAIBACH.

Сетлист на LAIBACH, София, 21 май 2014 г.:

Spectre set:
01. Еurovision
02. Walk with Me
03. Americana
04. We Are Millions and Millions Are One
05. Eat Liver!
06. Bossanova
07. Koran
08. The Whistlеblowers
09. No History
10. Resistance Is Futile

The something-completely-different set:
11. Brat moj ("Laibach", 1985)
12. Ti, ki izzivas ("Rekapitulacija 1980–1984")
13. B Mashina (Siddharta, 2001)
14. Under the Iron Sky (Kaiti Kink Ensemble, 2012)
15. Leben - Tod ("Opus Dei", 1987)
16. Warme Lederhaut (The Normal, 1978)
17. Bаllad of a Thin Man (Bob Dylan, 1965)
18. See That My Grave Is Kept Clean (Blind Lеmon Jefferson, 1927)

Encore:
19. Love on the Beat (Serge Gainsbourg, 1984)
20. Tanz mit Laibach ("WАT", 2003)
21. Das Spiel ist аus ("WAT", 2003)