Jeff Waters от ANNIHILATOR: "За мен Европа е като втори дом"

   През ноември 2018-а канадските ветерани ANNIHILATOR трябваше да изнесат концерт в София. Тогава цялата обиколка беше отменена и бе пренасрочена за тази година. И ето че на 17 ноември рифовата машина Jeff Waters ще доведе колегите си отново в България по покана на "Loud Concerts" (поръчай билет онлайн). Сетлистът за турнето е вече ясен, като в него присъстват и две нови композиции, които ще станат част от предстоящия албум на ANNIHILATOR "Ballistic, Sadistic". Дискът ще излезе в края на януари 2020 г. и европейската публика, в това число и българската, ще има възможността първа да чуе нова продукция от бандата. Иначе Jeff Waters е един от най-позитивните метъл музиканти, който си знае мястото, не се изхвърля и отново е вокалист на ANNIHILATOR. Нещо, което не му се случва за първи път...

   Интервюто с Jeff Waters е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 14 октомври.

Здравейте, мистър Waters, завръщате се в Европа, какво сте подготвили за това турне?
Нещата са доста налудничави, защото това ще е едно от най-продължителните турнета, които някога сме правили. Ще продължи около два месеца. Ще бъдем доста заети и се надява много да се забавляваме. Готино е, че отново имаме възможност да свирим в България. Концертите ни при вас са винаги страхотни. Знам, защото вече съм свирил на един прекрасен фестивал преди години в България. SLAYER също участваха. Феновете са страхотни и се вълнуваме, че можем да се върнем. Не знам точно в коя зала ще свирим, защото датите са страшно много и вие трябва да кажете на хората къде ще бъде концертът. На това турне ще бъдем с тур бус, ще свирим всяка вечер, ще пътуваме и ще се забавляваме.

Имате ли възможност да разгледате градовете, в които правите концерти?
Не, особено на обиколка като тази. Понякога имаме възможност, защото организирам турнета, в които имаме по четири или пет концерта всяка седмица. Този път предприех друг подход. Казах си, че трябва да го направим по-истинско, да се качим в буса за няколко месеца и да поработим здраво. Единственото, което ще можем да видим, е вътрешността на превозното средство, пътя и залите, изпълнявайки метъл. Така трябва да се получи - без излежаване, без почивки, само работа и забавления.

Не се ли натрупа умора от подобен график?
След пет-шест седмици всеки един от нас попада в състояние, от което трябва да се побутваме, за да излезем. Постоянно трябва да си повтаряме, че е необходимо да свирим на ниво и да даваме още повече, да свирим по-бързо, по-добре и по-яко, да ставаме по-рано, да се разхождаме. Понякога сутрините разглеждаме градовете. Но се провокираме да не губим форма и да сме все така енергични, както в началото на турнето. Разбира се, че в края на една продължителна обиколка единствената ни мисъл е да се приберем вкъщи за няколко дни и да не виждаме никого. Но сме наясно, че това е реалността, когато се занимаваш с музика и особено метъл, който си приел за работа. И няма защо да се оплакваме, защото това е най-хубавата работа в света.

Как усещаш Европа като концертна дестинация?
За мен Европа отдавна се е превърнала в място, където ANNIHILATOR се приемат добре още от самото начало и имат стабилни позиции. В екипа ми винаги е имало хора от Европа - музиканти, звукозаписни компании, техници. За мен тя е като втори дом. А за метъла е супер, защото имате всички тези съвсем различни региони на континента. Вземи Великобритания, която през десетилетията е дала невероятни хеви метъл банди, Югът - с Италия, Португалия, Гърция, които предлагат друг поглед върху метъла, Централна Европа с Холандия, Германия и Белгия, вземи Испания - има толкова яки дестинации. Също така можеш да свириш на изток - Полша, където публиката е невероятна, Русия, Сърбия, България, навсякъде има страхотни условия за метъла. Много е хубаво да си пътуваш с буса и да посещаваш различни страни, да излизаш пред различна публика, да опитваш различна храна. Всичко е различно. В Европа има невероятни неща, заради които си струва да обикаляш и в същото време да свириш и в група. Комбинацията е страхотна.

След 35 години ANNIHILATOR получиха ли онова, което заслужават?
В отделни страни групата се представя много добре, в други - свирим в малки клубове, пред малобройна публика и продаваме по-малко албуми. За щастие през всички тези години като банда сме издали много дискове. Правим го вече три десетилетия. Винаги има фенове от достатъчно страни, които харесват последния ни албум, което ни провокира да продължаваме напред. Виж, наистина не съм създал бандата и не изпълнявам тази музика, за да бъда номер едно, да бъдем по кориците на списанията, да сме най-добрата група на света и да продаваме най-много албуми. В началото просто исках да съм част от тази велика хеви метъл и траш метъл сцена. Исках да сме поредната банда, която намира мястото с в нея. Никога не съм си поставял за цел да сме най-големите и най-добрите. Щастлив съм, че ANNIHILATOR се превърнаха в моя кариера и не ми се налага да си търся постоянна работа. Във финансово отношение всичко се получава добре - и за мен, и за останалите. Така че никога не съм си поставял за цел да бъда номер едно.

За пореден албум си зад микрофона, трудно ли превключи за тази позиция?
Определено беше трудно. Този път обаче е различно, защото съм го правил вече два пъти преди. По-трудно ми беше през 1994-1995 г., когато изпях "King of the Kill", "Refresh the Demon" и "Remains", но смятам, че последните ни няколко албума, сега през януари издаваме следващия ANNIHILATOR, така че отново ще станат три с мои вокали - "Suicide Society", "For the Demented" и новия, нещата бяха по-добре. За последния, "Ballistic, Sadistic", се чувствах на мястото си зад микрофона, защото усвоих няколко трика, които ми позволяваха да си почивам и да не насилвам гласа си, да прави неща, които не може на живо. За "Ballistic, Sadistic" се опитах да запиша вокалите много бързо. Няма обработване с компютърни програми. Също така по време на записите накарах групата да стои в студиото и да ме гледа, все едно съм пред публика. По този начин адреналинът от пеенето беше много висок, а останалите ме провокираха да се постарая повече и да изпея всичко наведнъж. Някои от вокалите в новия ни албум са записани само по веднъж, без допълнително подобряване с програми. Заради опита при работата ми по песните за албума по време на репетициите за европейското турне изпяването им ми беше много по-лесно, защото вече ги бях направил при записите за диска.

Новият албум на ANNIHILATOR излиза в края на януари следващата година...
Започнахме с анонсите за него. Има и текстово видео към една от песните. Приключихме със снимките за видеоклипове към други композиции от диска. Правим за промоцията всичко онова, което всеки прави. Знам, че всеки музикант винаги казва, че новият му албум е най-добрият от много време, и това е така, защото се гордеем с музиката, която сме създали. Но в случая име нещо много интересно. За да го обясня по-бързо, ще кажа само, че ако вземеш първите три диска на ANNIHILATOR и ги направиш по-гневни, ще получиш "Ballistic, Sadistic", но с олдскуул продукция. Върнах се към начина, по който създадох първите няколко записа на бандата. Опитахме се да възродим онези емоции, затова и сме нетърпеливи да чуем мнението на хората.

Чувстваш ли се свързан със стария материал на ANNIHILATOR?
Да, първият албум, който издадохме, "Alice in Hell", беше много успешен. Работата по него отне три-четири години - от началото на композиционния процес, до завършването на диска. Това беше образователен процес. След което създадохме "Never, Neverland", който е още по-силен от първия и е любимият албум, който съм направил. През годините животът ми се промени, композиторските ми способности също, направил съм промени около себе си, научил съм повече неща, поостарях. Всичко това ми носи нови преживявания, които вдъхновяват нови идеи. Но също така всичко това ме накара да изляза от коловоза и да се отдалеча от онова, което наистина е било най-доброто в моята по-ранна музика. Към тези моменти се опитах да се върна в новия ни албум. Помолих останалите от бандата да ми кажат трите неща, които трябва да изпълня, за да се завърна към онова, което бях изгубил и имах в миналото. Те ми изсипаха купища идеи. Предложиха ми поне десет, които трябваше да изпълня. Най-важното от тях беше да привлека барабаниста в композирането на материала. Така че Fabio участва с идеи в музиката ми, за да постигнем олдскуул продукция и да го направим така, че да е изсвирено на живо, все едно сме на сцената - стремяхме се към свирене и пеене на живо. Навремето в музикалната индустрия имаше много правила. В един момент дори опитите ни да сме олдскуул не бяха позволени.

Тогава ANNIHILATOR са вече банда, а не солов проект на Jeff Waters?
Бандата винаги е била и двете. В началото беше моят проект, но след това почувствах нуждата от барабанист и вокалист, затова си наех, както и китаристи, и басисти за турнетата. Издадохме албум и започнах да търся музиканти за турне. Звукозаписните компании искаха да изглеждаме като група, но истината е, че всеки беше наясно, че ANNIHILATOR е солов проект. Обаче всички членове са много важни за успеха на групата. В това въобще няма съмнение. Без определени барабанисти и вокалисти никога нямаше да ги има някои от класическите ни албуми като "Never, Neverland", "King of the Kill" или "Alice in Hell". Така че, когато сме на турне, сме повече група, зад сцената - ANNIHILATOR е повече солов проект.

Последен въпрос - ревютата на метъл песни от хора, които не са от сцената, помагат ли на феновете?
Смятам, че по всяко време, когато хората показват или излагат на показ хубавата метъл музика от миналото и я представят на настоящето на тези, които не слушат метъл, е страхотно. Защото, когато искаш да привлечеш не само нови фенове към бандата си, а да привлечеш нови фенове към хеви метъла и траш метъла, подобни ревюта са страхотни. По този начин много хора откриват метъла и това променя живота им. Всичко, което насочва хората към тази велика музика, е добре дошло.