Michael Weikath: "България е една от най-цивилизованите държави в Източна Европа"

Повярвай ми - седма е! Миналия път направихте два концерта в две поредни вечери. И въпреки че сте метъл групата с най-много гостувания в нашата страна, всеки път, когато дойдете, залите са пълни. На какво мислиш, че се дължи това?

Не знам точната причина, поради която сме толкова популярни тук. Като цяло, не смятам, че българите имат някакви проблеми или неразбирателства с германците. Не знам как стоят нещата между нас и вас назад в годините, но ми се струва, че турците са се отнасяли с вас доста по-лошо, отколкото който и да е било германец.

Всъщност, по време на Втората световна война България и Германия са били съюзници.

Да, вероятно е така. Не съм много запознат по този въпрос. Но също така смятам, че България и българите като цяло си приличат в отношението към Германия с хората от Южна Корея. Там доста от нещата са ориентирани към моята страна, хората са един вид германофили. Може би такъв е случаят и с вас, а може би просто говоря глупости. Но това е чувството, което имам, когато съм тук. Снощи се возих в някакъв рейс и разгледах нощна София. Това, което си помислих, беше, че в общи линии и тук, както и в Германия, можеш да се разхождаш през нощта, без да се притесняваш кой знае колко от това, че може да ти се случи нещо лошо. Нещата тук ми изглеждат цивилизовани. И ако погледнеш държавите в Източна Европа, можеш спокойно да кажеш, че България е една от най-цивилизованите от тях. Дори бих казал и една от най-модерните. Да вземем за пример сградите - тук те изобщо не изглеждат толкова зле, колкото на други места в тази част на Европа. Разбираш какво имам предвид, нали? Може би всичките тези неща спомагат Helloween да са добре приети тук. А и ние не сме превзети и изкуствени, като някои други групи и изпълнители. Земни хора сме и това вероятно се харесва на публиката в България.

Една от многото причини да продължавате да бъдете харесвани у нас след толкова много концерти е и че на всяко турне коренно променяте сетлиста си и вкарвате много нови неща в него. Как подбирате кои ваши стари хитове и кои нови композиции ще свирите на живо? Стигало ли се е до караници в групата по този въпрос?

Не, няма никакви конфликти между нас по каквито и да е било въпроси. Такива неща се случват само в интернет форумите между феновете ни, но не и при нас. Ние, разбира се, четем тези неща и си изграждаме някакво мнение. Не искам да кажа, че правим точно онова, което феновете искат от нас, но при всички случаи имаме едно на ум. Знаем, какви са техните желания и когато можем, се съобразяваме с тях. Опитваме се да правим микс между това, което искат те, и онова, което желаем самите ние. Така направихме на предишното си турне, след като разбрахме, че много хора предпочитат да чуят на концертите ни повече нови неща и по-малко от нашите класически парчета. Опитахме се донякъде да изпълним това тяхно желание.

Сега се сещам и за още една причина, поради която Helloween са толкова популярни в България. Това са мелодиите, които ние правим. Не се сещам за много съвременни групи, които имат толкова мелодии в музиката си, колкото ние. Чрез тях се опитваме да достигнем до сърцата на хората и със сигурност мога да кажа, че доста често успяваме. А и българите са много възприемчиви в това отношение. И изключително добронамерени. Тук съм срещал много такива хора. Не мога да кажа подобно нещо за доста други места, на които сме били. Сърдечни и добри - такива са българите. Доста често в историята на човечеството се случва именно индивиди с подобни качества да успеят да се справят с огромните проблеми на цялото общество. Винаги трябва да се намери един или няколко добри и сърдечни хора, които да поведат останалите по правилния път. И смятам, че това е много цивилизован подход. Не при всяка нация може да се случи нещо подобно.

Всеки път, когато идвате у нас, вие представяте нов албум. Този път това е "Straight Out of Hell", който вече е добре познат на нашите читатели. Освен това, той получи и максимално високата възможна оценка в нашето ревю - десет от десет. Доволен ли си от този резултат?

О, да, как да не съм доволен от такава оценка?! И все пак смятам, че трябваше да го оцените малко по-ниско, защото албумът можеше да бъде с една идея по-добър от онова, което постигнахме като краен резултат.

Откриващата песен "Nabataea" е една от най-добрите ви композиции изобщо. В нея има много енергия, страхотни рифове и сола, както и чудесен текст. Как дойде идеята за това парче?

Andi Deris гледал филма "Индиана Джоунс и последният Кръстоносен поход". Там видял кадри, в които показвали Петра, столицата на Набатея. Започнал да се рови из Интернет и в енциклопедиите, за да научи повече за града и за хората, които са го обитавали. Така разбрахме, че този археологически обект е намерен сравнително късно. Да, знаело се е, че той вероятно съществува, много преди да бъде открит, защото е имало различни легенди, в които е бил описан. Намерен е чак през 1812 година от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт. Всичко това накара Andi да се поинтересува от историята на Набатея. Това, което заинтригува всички ни, беше, че хората, живели в тази област, са били изключително мирни и добронамерени. Повечето общества от онзи период са военизирани и враждебно настроени едно към друго. Непрекъснато са се водели войни за територии и влияние. Общо взето агресивността е преобладавала. За разлика от тях, хората, населявали Набатея, са се занимавали единствено с търговия, живеейки откъснато от останалия свят. Не са нападали никого и при тях е царял мир. Така са изградили едно общество, което е било богато и се е радвало на дългогодишен просперитет.

Именно това, което току-що ми каза, е предадено и в текста на песента: "Once there was a nation without soldiers / Never brought a war to other lands / They lived without king or queen or ruler / Once there was the first democracy". Четейки тези редове, какво смяташ за положението в света днес и по-специално за случващото се в западните демокрации?

Мисля си, че имаше времена, в които живеехме доста добре, а сега имаме само и единствено капитализъм. Ако си живял като мен през 60-те години на миналия век в Западна Германия, си видял една истинска демокрация. С всичките й социални и политически елементи. И тя работеше доста добре. За всичко това спомогнаха американците, които, така да се каже, контролираха нещата, за да не може нацизмът никога да не се повтори в държавата ни. Именно поради тази причина те насърчаваха по всякакви начини демокрацията в Германия и нещата наистина се получиха. Няма как да отрека, че в онзи период имахме една съществуваща демокрация, в която хората живееха добре. Днес всичко това е отстъпило място на чистия капитализъм. Не знам какво е положението тук, в България, но мога да ти кажа едно: нещата винаги са в твоите ръце и ти си този, който може да промени дадена ситуация. Да, това изисква много усилия, демонстрации, изказване на собственото ти мнение. Но друг начин няма. Ако оставиш политиците да управляват живота ти и не ходиш да гласуваш, не изказваш мнението си, не показваш какво мислиш и искаш, не заявиш какво за теб е демокрацията, ще изпуснеш нещата от контрол и те ще станат такива, каквито са в момента в Германия. Нас вече никой не ни пита какво искаме - всичко се решава в Брюксел. Появяват се всякакви забрани. Една от тях касае примерно пушенето на обществени места. Е, това не е чак толкова лошо нещо, разбира се, но се получава така, че някой друг решава вместо теб. Бившият чешки министър-председател и президент Вацлав Клаус много точно описа ситуацията в ЕС преди няколко години. Той каза: "По време на комунизма се нагледах на подобни неща. Не съм тук, за да гледам как всичко това се повтаря." Трудно е да накараш Брюксел и парламента там да бъде по-ефективен и в по-добра услуга на хората. Трудно е да го накараш да бъде по-демократичен. Това според мен е истинският ни проблем днес.

В тази връзка е и следващия ми въпрос. Преди 25 години ти написа: "People are in big confusion / They don't like their constitutions / Everyday they draw conclusions / And they're still prepared for war", както и "Hey, we think so supersonic / And we make our bombs atomic / Or the better quite neutronic / But the poor don't see a dime". 25 години по-късно нещата май не са се променили много? Как мислиш, защо е така?

Нещата са станали дори по-лоши в това отношение. Може би аз не би трябвало да се оплаквам чак толкова много, защото все пак съм от държава като Германия, в която можеш повече или по-малко да се разхождаш безопасно по улиците. От друга страна, ние имаме различни проблеми. Главно демографски. Има цели групи от хора - турци, германци, чернокожи, които живеят разделено и нямат нищо общо помежду си. Правителството трябва доста сериозно да помисли върху тези неща и да намери решение на проблемите. Подобни неща има и в държави като Франция, благодарение на бившите им колонии. Трябва ясно да се каже какви права и задължения има всеки един човек. И това нещо да се направи по демократичен начин. А не да се стига до агресия и насилие. Тръгнат ли нещата към гражданска война, всичко ще свърши зле. Лошото е, че това е възможно да се случи, ако даваш твърде много свобода на определени групи хора. Политиците като че ли не обръщат внимание на тези проблеми, защото живеят добре и стандартът на живот при тях е висок. Спят в скъпи хотели, возят се в бронирани коли, почиват в луксозни курорти, където вършат всякакви луди неща, взимат наркотици и изобщо живеят по един доста перверзен начин. Когато това се превърне в твое ежедневие, няма как да забелязваш проблемите на обикновените хора. И в един момент забравяш каква всъщност е твоята работа, а именно, да правиш така, че обществото да живее по-добре. Хубавото е, че в Германия законите, а и самата конституция, са направени по такъв начин, че някои неща не могат да се случат отново. Като например някой нов Хитлер да ръководи държавата. За подобен сценарий днес ще трябва повече от половината правителство и парламент да се потрудят доста сериозно и да направят поне няколко законови стъпки. А това малко или много е невъзможно към настоящия момент. За жалост, не така стои въпросът в много страни и там има вероятност такива негативни промени да се случат. Говоря за Европа. В определени държави има липса на важни закони и механизми и при тях е възможно да се появи някакъв вид диктатура. А това е опасно.

В лимитираното издание на "Straight Out of Hell" сте добавили така наречената "Хамънд" версия на "Burning Sun", посветена на великия Jon Lord. Какъв беше той в твоите очи?

От една страна той е един гений, но от друга - съвсем обикновен човек. Беше способен да свири по невероятен начин на орган, пиано или клавир. Изключително талантлив! За него нямаше значение дали изпълнява класическа музика или хард рок. И в двата варианта се справяше блестящо. Много сърдечен човек, който имаше собствен стил. Срещнах се с Jon Lord един-единствен път, на негов рожден ден. Беше в Германия, след концерт на Joe Satriani. Имах честта да стисна ръката му и да го поздравя. Днес се радвам, че това се е случило. Защото е съвсем различно, ако не си успял да поговориш дори и веднъж с някой, който означава много за теб в професионално отношение. Това е хубав момент, който ще помня винаги. Видях един истински джентълмен. Много спокоен и дружелюбен. Притежаваше изключителен талант, а освен това имаше страхотни музикални познания. Клавиристът на Uriah Heep - Ken Hensley, е съвсем различен тип човек, но и двамата с Jon Lord са нещо като откриватели. Правели са с Хамънд орган неща, които са били немислими за онези времена, като по този начин са рискували цялата си кариера. За родените в Англия тогава е било изключително трудно да станат рок изпълнители. За да тръгнеш по този път е трябвало да поемеш сериозен риск. Как ще изкараш пари? Как ще си плащаш сметките? Как ще се лекуваш, ако се разболееш? Било си е истинска авантюра! Това е Jon Lord за мен - пионер на своето време.

Вие посвещавате и още една песен от новия си албум на друг музикант. Парчето е "Wanna Be God", а музикантът е изключителният Freddie Mercury. Защо го направихте?

Песента е на Andi. Всъщност и друг път сме правили подобно нещо. Преди три години посветихме песента "Long Live The King" на Ronnie James Dio. Jon Lord, Freddie Mercury и Dio може вече да не са между нас, но е хубаво от време на време да си спомняме за тях. Особено важно е да правим това заради по-младото поколения. За да знае то какви хора е имало и каква музика са направили. Твърде вероятно е някои от младите рок и метъл фенове да не са чували подобни имена и като прочетат в книжката към албума ни, че някоя песен е посветена на даден изпълнител, да се позаинтересуват от това кой всъщност е той. Ще потърсят в интернет, ще прочетат, ще си пуснат музиката му. Така ще открият нещо, което допреди това не са знаели, че съществува.

Отново сте на турне с Gamma Ray. Когато човек ви гледа на сцената, ясно вижда, че адски много се забавлявате и както самите вие казвате, всякакви конфликти от миналото са забравени. В тази връзка, възможно ли е според теб някой ден Helloween да направят общо турне с Michael Kiske или с новата му група Unisonic?

Това зависи преди всичко от него, а не от нас. Конкретно за Unisonic се съмнявам, че е възможно, защото техният барабанист и мениджър Kosta Zafiriou е същевременно и наш тур мениджър. А двете работи трудно се вършат едновременно. На всичкото отгоре, Kai Hansen вероятно ще трябва да свири в три групи, защото е китарист в Unisonic и Gamma Ray, а когато ние излизаме на бис, той свири също и с нас. Феновете със сигурност много биха харесали нещо подобно, знам. Но Kai едва ли би искал да го прави всеки ден в продължение на няколко месеца. Kosta също не би желал да участва в подобен експеримент. Смятам, че едно такова турне е по-скоро илюзия.

На сегашното турне изпълнявате "How Many Tears". Как се чувстваш, докато свириш началния риф на песента, а до теб е застанал Kai Hansen, който навремето беше част от Helloween и записа вокалите за тази страхотна композиция?

Чувствам се сякаш съм влязъл в Машината на времето.

Смяташ ли себе си за един от създателите на пауър метъла?

В началото на 80-те години на миналия век аз и колегите ми просто се стараехме да направим така, че музиката ни да звучи по нов и различен за онова време начин. А и нека не забравяме, че ние сме немска група. Което означаваше, че трябва да сме значително по-добри от водещи английски и американски банди, за да бъдем забелязани. Знаехме, че за да постигнем успех, е необходимо да придадем ново звучене на метъла и същевременно да сме на нивото на банди като Rainbow, Motorhead и Judas Priest. Освен енергията, която притежаваше тяхната музика, в песните ни трябваше да има и още нещо, за успеем да впечатлим публиката. Аз бях готов да направим тази стъпка и според мен начинът това да стане, бе да свирим бърз метъл, съчетан с приятни за ухото мелодии. Когато смесиш тези две неща, се получава нещо наистина страхотно. То е пълно с енергия и привлича вниманието на слушателите. Именно подобен тип музика днес хората наричат пауър метъл.

Освен с китарните си умения, ти си известен и с това, че си страстен пушач. Обикновено на концерт винаги си с цигара в устата. Тази вечер за първи път ще свириш в България, след като тук вече има приет закон забраняващ пушенето на обществени места. Ще се справиш ли довечера, без да пушиш?

Вероятно да. Но да ти кажа честно, аз вече свикнах с подобни забрани от други места, на които изнасяме концерти. Всъщност, оказа се, че не е чак толкова зле да свириш, като същевременно не пушиш. Дори се стигна дотам, че вече започвам да се дразня, ако имам цигара в устата, когато свиря, защото това ми пречи да направя добро шоу за публиката. Затова сега пуша само преди и след концертите. За жалост, няма как да го направя в момента, защото навън е ужасяващ студ, а вече усещам никотиновия глад и това ме разконцентрира. Така че е възможно на концерта тази вечер да допусна някоя и друга грешка, но се надявам, че все пак няма да се стигне дотам.

Michael, времето ни свърши. Благодаря ти за това интервю!

Аз също ти благодаря!