Peter Tagtgren (PAIN, HYPOCRISY): "Когато създавам музика, аз следвам сърцето си"

   Peter Tagtgren е легенда. А може и да са две - едната Peter, другата Tagtgren. Всъщност шведският вундеркинд притежава толкова много таланти и майсторски умения, че ще е подценяване да го "разделим" само на две. Композитор, музикант, продуцент и др., лидер на електро-индъстриъл бандата PAIN и дет метъл ветераните HYPOCRISY. Истински работохолик. Това е почти достатъчно за кратко представяне на "Пешо", както е известен у нас. Име, с което дори той вече свикна след по три гостувания и с двете си банди. Поводите за разговора с него са два - новия албумна PAIN "I Am" и участието на бандата на започващия днес фестивал "Hills of Rock 2024". PAIN ще свирят на главната сцена след няколко дни - на 27 юли, последния ден на събитието.

   Интервюто с Peter Tagtgren е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 15 юли.

"От другата страна": Привет, Peter, защо ти отне толкова време, за да издадеш нов албум на PAIN?
Peter Tagtgren: Последните осем години бях зет, наистина много зает. С HYPOCRISY, PAIN и LINDEMANN, създавах албуми, правех турнета и какво ли още не. Знаеш ли, времето лети, когато се забавляваш. Два пъти започвах работа по новия албум на PAIN, но все се появяваше нещо друго. Направих втория албум на LINDEMANN. След него отново започнах да пиша музика за PAIN и някои от песните станаха част от албума на Joe Lynn Turner. Т.е. имах да отметна много работа.

Като вземем и продуцентската работа…
И нея, обаче през последните десет години не направих много в тази сфера. Едва няколко проекта. Обаче направих много турнета с всички три групи.

Албумът на Joe Lynn Turner "Belly of the Beast" е страхотен!
Аз също много го хресвам.

Той ми разказа историята.
Joe Lynn Turner също трябваше да ме чака. Имаше толкова много неща, за които да мисля. Беше хаос, за да съм честен. Но в крайна сметка се справихме.

Имаш ли рецепта, по която определяш коя идея за коя група е подходяща?
Всяка идея на първо място се появява в главата ми, в съзнанието ми. Имам предвид в по-голямата си част. 95% на първо място композирам в главата си. След което идеите ги изсвирвам на клавир или китара. Започвам да добавям различни детайли. По този начин при мен се ражда една композиция. Понякога, когато работиш с някого, той по някакъв начин оказва влияние на процеса. Защото все пак се вдъхновяваш от човека, с когото правите музика заедно. Просто нещата зависят от ситуацията. Когато започна да мисля за песен за PAIN, съзнанието ми влиза в определено състояние. Т.е. не създавам нещо и едва после решавам дали е подходящо за PAIN или HYPOCRISY. Малко или много, когато в главата ми се появи идея, предварително знам, че тя ще бъде за едната или другата банда. Обикновено в главата си имам мелодия. После я свалям на клавир или китара, в зависимост от групата. След което добавям допълнителните детайли. Винаги работя така. Дали в главата ми ще има риф или мелодия, винаги следва работа около нея с добавянето на различни инструменти. Знаеш ли, от една мелодия мога да създам цяла песен в съзнанието си. Просто знам как трябва да изглежда завършената композиция. Бих казал, че за всяка е рзлично в една или друга степен, но не много.

Т.е. знаеш кога да спреш, когато работиш по дадена песен?
Не, и това понякога също е проблем.

Има ли нещо, което направи за първи път в новия албум на PAIN "I Am"?
Мисля, че доста неща. В този албум има много и различни елементи. Също така има и леко модерен материал. Като пример ще посоча гласа си, който наистина се опитах да развия колкото се може повече. Това всъщност го правя постоянно.

А има ли нещо, което ти носи повече удовлетворение днес, отколкото в миналото, когато работиш по нова музика?
Да, мисля, че днес се наслаждавам дори повече на създаването на музиката. Защото имам по-добър контрол над нея, докато я измислям. Но не изцяло. Все пак днес се чувствам много по-комфортно при композирането от преди 10 или 15 години. Тогава създавах музика по малко по-различен начин отколкото днес. Днес виждам цялата картина в главата си. В миналото се концентрирах само върху един риф или мелодия и едва след това се изясняваше структурата. Трудно е да го обясня, но определено днес се чувствам много по-комфортно, когато създавам музика в сравнение с миналото. Може би имам повече увереност като композитор и имам повече вяра в себе си, не знам.

А продуценската работа от миналото как ти помага днес?
Определено ми помага. Преминах през много трудно училище. В началото със записите на ленти, след което DAT касетите, които са като VHS касетите, но дигитални. Беше през 90-те и беше ужасно. Тогава не съществуваха твърде много възможности, за да обогатиш звука. Днес е по-лесно с всички плъгини и подобни дигитални инструменти. Днес програмираш ударните, което означава, че имаш вече един инструмент, който можеш да добавиш към своето свирене, когато правиш демо версии на парчетата. Разбира се, в миналото можех да включа дръм машината и да записвам по този начин. Но тогава някак си нямаше възможност да се докоснеш до материята в дълбочина. Защото дръм машината възпроизвежда просто някакъв бийт и това е. А днес можеш да добавиш каквото си поискаш. Бих казал, че днес възможностите са по-добри.

Има ли недостатъци в този начин на работа?
Разбира се. Никога не си щастлив. Защото винаги можеш да се справиш по-добре.

Но трябва да си поставяш някакви ограничения.
Аз съм крайно упорит. И не се отказвам докато не съм доволен ако не 100, то поне 95%. Ако съм твърде далече от тях, процесът се усложнява и продължавам да работя, работя, работя…

Къде би поставил "I Am" в дискографията на PAIN?
Много е трудно да отговоря. Преди да започна да създавам музиката за този албум, бях направил "Party in My Head". Тя е само една единствен песен. Слушах "Coming Home" от началото до края и ми се стори, че е доста приспивен. Липсваше ми индъстриъл усещането в него. Така че започнах да пиша веднага. Един вид натиснах буталото. "Coming Home" ме провокира да не направя онова, което направих в него. Той беше един вид експеримент, с който се гордея. Докато новият се оглежда в стила на "Rebirth" и "Nothing Remains the Same". Малко по-индъстриъл звук. Наистина е трудно да посоча мястото му, но в него има добавени и много нови елементи.

Не използваш Изкуствен интелект, нали?
Не, не, в никакъв случай!

А какво мислиш за него?
Зависи от това как го използваш. Същото е, когато става въпрос за Изкуствения интелект и безопасността. Когато това нещо започне само да живее, ще се пренесем в света на "Терминатор" и Терминатор 2". Двата филма дават представа как биха се развили нещата, когато не се внимава и Изкуственият интелект надхитри хората, и започне да гледа на тях като на продукти. Тогава вече ще имаме проблем. По отношение на музиката не знам. Не искам да правя нещата по лесния начин. Къде е удоволствието, когато правиш всичко по лесния начин? Според мен удоволствието от това да работиш здраво и след това да получиш добър резултат, е несравнимо.

Т.е. ти се описваш като работохолик?
Да, обичам да работя, но през последните години се опитвам да го карам и по-леко. Просто за да имам време, в което да се настървя за създаване на музика.

През 2022 г. издаваш "Gimme Shelter", кавър на THE ROLLING STONES. Кои бяха най-важните музикални влияния в годините на формирането ти като музикант и смяташ ли, че всичко, от което се вдъхновяваш по-късно в живота, поне малко успява да се доближи до силата на тяхното въздействие?
Всичко, което съм слушал като хлапе през 70-те, ми влияе и днес. Всичко стои под латентна форма в съзнанието ми. Така смятам. Разбира се, едни от големите ми герои са THE BEATLES. Също така THE ROLLING STONES, LED ZEPPELIN... Колкото по-тежки ставаха групите, толкова по-дълбоко се гмурках. Тези неща ми оказват влияние и днес, дори без да го осъзнавам.

В такъв случай има ли голямо разстояние между младежката наивност и мъдростта на зрелостта и къде се намираш ти между тези две състояния?
Аз съм един вид вдетинена личност. И не бих се определил като възрастен. А и днес говорим за различни поколения. Тези, които са на по 20 години и композират, са насочени повече към младите. А тези, които са на по 40 или 50 пишат повече от позицията на влиянията си. Не знам. Опитвам се да слушам всякакви неща. За да съм в течение, за да запазя интереса си и да не се чувствам, сякаш съм вече старомоден. Можеш да чуеш това в новия албум на PAIN. Той не звучи старомодно.

Естествена еволюция или планирана стъпка?
Това е моето съвсем естествено и нормално развитие. В миналото ми на продуцент и композитор винаги съм се опитвал да се побутвам напред. Постоянно, без да си позволявам да правя нещата по лесния начин, защото наградата след това не е достатъчно удовлетворяваща. Винаги се опитвам да се обновявам, което можеш да чуеш във вокалния ми стил, в звуковите стилове, във вида на песните. И като продуцент също трябва да се развивам. Всичко е учене чрез натрупването на опит.

Най-голямата грешка, която си допуснал в кариерата си?
Добър въпрос. Не знам. Може би трябваше да бъда по-внимателен през 90-те, когато изгрявахме с HYPOCRISY и ставахме все по-големи. Въобще не се замисляхме за нещата извън музиката. Ставахме по-големи, но избрахме сами да се прецакаме и да не ни пука от нищо. Излизахме и свирехме. За нас всичко беше рокендрол. Също така, когато PAIN станаха големи след втория албум "Rebirth". Тогава дори нямах група. Започнаха да изискват от мен да събера банда, с нея да тръгна по турнета и всякакви такива неща. И да, това да тръгна на турне и да свиря не беше от най-добрите решения за съжаление. Идвах от дет метъла и да се опитвам да пея нормално беше необмислено. Трябваше да се упражнявам повече. Нека го кажем така.

Когато слушаш собствената си музика, можеш ли да ѝ се отдадеш напълно или винаги намираш нещо в нея, което те притеснява?
Разбира се, че винаги има нещо, което ме притеснява. Не съм си пускал първия албум от 15 или 20 години. Всичко ме притеснява, защото си мисля, че никога не е достатъчно добро. Но от друга страна трябва постоянно да мисля за сроковете. Създадох първия албум на PAIN през 1996 г. на компютър "Deskpro 386", който беше свързан с тези DAT плейъри, които споменах. И той се сриваше през цялото време. Беше невъзможно да свържа никакви електронни музикални инструменти, за да мога да синхронизирам всичко, след което да го смеся. Много от процесите трябваше да правя ръчно. Всичко беше много ограничено и затова първият албум на PAIN стана хеви метъл.

Има ли нещо в студийната работа, което избягваш?
Не, но когато материалът не се получава, много се вбесявам. Днес е много по-лесно с "Pro Tools HD", който пресъздава звукозаписните магнетофони от миналото така да се каже. Наистина много помага. Днес с плъгините и електронните клавири звукът не се различава чак толкова от оригиналния. Това ти дава много повече инструменти, с които да работиш. Но все още трябва да напишеш проклетата песен.

Би ли разказал за гостите в новия албум на PAIN "I Am"?
Разбира се. Първо е Cecile Simeone. Имах една стара песен, която стоеше недовършена. За едни почивни дни отидох до Франция. Приятел ме попита дали имам някакви изоставени песни, защото познаваше това момиче, което искаше да започне кариера като артист и музикант. Тя е известна като телевизионен водещ. Имах под ръка "My Angel". Изсвирих ѝ я и започнахме да работим заедно. Нещата се получиха доста бързо. Взех песента вкъщи, смесих я и я издадохме, ако не ме лъже паметта, в "iTunes". Обаче след няколко месеца по някаква причина тя изчезна от платформата. За това я преиздадох в албума. Синът ми Sebastian Tagtgren записа две песни. Видеото към "Don’t Wake the Dead" е с него. Свири и в "Revolution". Единственото ми участие в тези две композиции е основно добавянето на акорди с по-тежки китари. Но само това, той записа всички останали инструменти. Справи се доста добре. Дойде със звука и всичко останало. Аз само смесих всичко и добавих моите вокали и мелодии. Не откривам никакви недостатъци при работата си с него. Гледаме на себе си повече като на приятели, отколкото като баща и син. Не е нещо важно. Той можеше да тръгне на турне с мен още докато беше на 14, но не му позволих, защото беше още малък. Изчаках докато навърши 18. От този момент започна да свири с мен по турнета. Разбира се, че винаги ще бъда негов баща, в това няма никакво съмнение. Но със сигурност няма да го оставя да прави каквото си мисли, че може, дори и сега да е на 25. Родителски контрол.

Скоро с PAIN ще участвате на "Hills of Rock 2024" в Пловдив.
В България винаги е страхотно. Това мога да го потвърдя със сигурност. Публиката е фантастична. Няма какво толкова да го мислим. От нас зависи да свирим възможно най-добре, защото феновете са винаги на ниво.

Колко песни от "I Am" ще изпълните?
Когато сме на фестивали, искаме и изпълняваме най-доброто от PAIN. Не искаме да представяме нов албум. Но ще свирим може би три песни от него. Всичко зависи от времето, с което ще разполагаме. Със сигурност обаче ще дадем на всички хитовете на PAIN, защото фестивалите са време за купон. Там феновете се забавляват и искат да чуят песни, които знаят и помнят. Не е задължително да свирим нови композиции. От друга страна ние самите нямаме представа кои композиции от новия албум българската публика харесва най-много. Ще трябва да почакаме няколко седмици или месец, за да видим, кои са най-слушани. И тогава да вземем решение кои ще изпълняваме на живо. В момента в сета, който най-вероятно ще свирим на всеки фестивал, има три. След което имаме още 10 или 12, които трябва да са хитовете на PAIN като "Party in My Head", "Same Old Song" и "Shut Your Mouth". Песни, които феновете очакват.

Има ли песни на PAIN, които не можеш да махнеш от сетлиста?
Никога не мога да изключа "Party in My Head" и "Shut Your Mouth". Тези двете със сигурност. Също така и "Same Old Song". Ако не свирим тези трите, сами се прецакваме. Няма концерт на PAIN без тези три песни. Изглежда са любими на всички.

Най-странната реакция от страна на публиката на концерт на PAIN?
Веднъж имаше една двойка в публиката, която правеше секс. И това докато сме на сцената и свирим. Това мисля, че е доста странна реакция, но от друга страна сигурно двойката е искала напълно да се наслади и да се отдаде на музиката.

Голям комплимент!
И аз мисля така.

Кое е най-важното изискване за създаването на искрена музика според теб?
Много е трудно да отговоря. Всеки, който създава музика, го прави по различен начин и по различни причини. Аз винаги следвам сърцето си. Или онова, което аз искам да чуя. И дори само мелодията, която смятам че е добра, преди да стигна по-далеч с нея. Понякога ми отнема много време преди да приема песента, защото може би е различна или в нея има нещо, което не е 100% моето. Но най-важното нещо, както казах е, че аз следвам сърцето си. Винаги правя така. Не се интересувам какво е популярно към дадения момент или не е. Тези неща никога не са ме привличали. Не бих могъл наистина да говоря за това, как останалите си вършат работата и дали то звучи искрено или не. Наистина не знам.

Би ли посочил няколко албума, които за теб са перфектни и в същото време олицетворяват свободата на авторите им?
Оооо, това е толкова трудно. Бих казал, че албумите, които ме вкараха в цялото това нещо и наистина изкривиха и изопачиха представата ми за музика, бяха "Alive" на KISS, който излиза през 1975-а, както и THE BEATLES с техния "Revolver", в който четиримата започнаха по малко да експериментират с различни детайли. И то без да разполагат с кой знае каква техника - четири канала и толкова. Тези два албума са крайъгълният камък за мен. Представи си как са създавали музиката си в толкова ограничена среда и инструментариум. Обаче ми е много трудно да посоча, какво представлява за мен истинския класически албум, който съчетава перфекционизъм и творческа свобода. Наистина ми е трудно. Зависи от настроението ми в даден момент. Т.е. има толкова много, за това и ми е трудно да посоча конкретни.

Кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
Когато летяхме от Америка за вкъщи след пет седмично турне и трябваше да свирим май в Чехия. Стигнахме там без никакво оборудване. Ама наистина никакво. Нищо! Нула! Наложи ни се да си вземем китари и бас от другите. Каквото се сетиш. Трябваше да си наемем всичко от другите. Фестивалът, на който участвахме, беше доста странен, защото никой не свиреше с по-ниски настройки. Трябваше да използваме нормални инструменти, които да свалим надолу. И получихме инструменти, на които струните бяха като, не знам - гумени ленти. Това беше нещо като "Spinal Tap". Излязохме на сцената, а всичко беше ново за нас. Но се справихме. Не отменяме концерти. Даваме всичко възможно, за да ги има. Имали сме много подобни моменти, но сега не мога да се сетя за нищо скандално. Но наистина има много. Повярвай ми. Нищо не става лесно в музикалния бизнес.

Не се предаваш.
Не, все още не, но много пъти съм си мислел за това. Много съм упорит. Твърде лесно е просто да се предадеш.

А кой е твоят най-рокендрол момент?
Сигурно съм много скучен. Не мога да се сетя за нищо конкретно. Най-силното рокендрол усещане е, когато 5000 или 10 000 души скачат и полудяват, докато свириш собствените си песни. Това е рокендрол.

Снимки: Борис Алмишев