Петимата мускетари EVERGREY или Десет години по-късно в София

   Десет години ни деляха от последния концерт на EVERGREY в София, когато ги гледахме в зала "Христо Ботев" с CREMATORY. На 14 април срещата ни с тях беше в по-скромната като капацитет "Микстейп 5", но въпреки че имам спомени за сравнително добър звук предишния път, почти със сигурност мога да кажа, че този път не само ги гледахме, но и чудесно ги чухме, което си е много приличен бонус за концерт, няма спор.

   Неделната вечер започна отрано с излизането на първата от трите групи, които очаквахме да видим преди хедлайнерите, като и за трите това беше първа изява в страната ни. Въпреки сравнително ранния час, румънско-шведската CROSSING ETERNITY събра няколко редици фенове пред сцената с любопитната си смесица от хеви и пауър метъл, с реверанс към звука на 70-те. Увличащи мелодични линии, здрави барабани, препускащи рифове и интересната бленда на вокалиста Gabriel Nicholas, сама по себе си напомняща зората на метъла, допаднаха на умножаващата се публика, която посрещаше всяко парче с одобрителни възгласи и аплодисменти. Групата представи достойно единствения си засега албум "The Rising World" (2018) и едва ли ще сгрешим, ако кажем, че Gabriel, Johann Hentz на баса, Uffe Tillman на барабаните и Manu Savu на китарата събудиха интереса на не един и двама фенове на старата школа със съвременен привкус.

Сетлист на CROSSING ETERNITY:
01. Kingdom Come
02. High above the Crown
03. Winter Poem
04. Sand in the Sky
05. Ghost of the Storm

   В малко по-друг стил ни запратиха италианците GENUS ORDINIS DEI, които излязоха, окъпани в яркочервена светлина, и забиха "You Die in Roma" от последния си албум "Great Olden Dynasty" (2017). Симфоничният им детметъл се разгърна в залата с безмилостния тътен на скоростните барабани, китарни сола, от които да ти се завие свят, и отличителните вокали на Niccolo (Nick K') Cadregari. Нямаше нито секунда, от която да не те избива отвътре на бясно куфеене, а е забележително колко безпроблемно съчетават музикантска виртуозност и надъхващ ритъм, зареждащ с нова и нова енергия. Парчетата, които чухме, бяха извадка от цялото творчество на бандата - от първия им албум "The Middle" (2013) през едноименното си EP година по-късно чак до издадения миналата година кавър на MANOWAR "Hail and Kill". Класиката бе поднесена с много различен, детметъл прочит, възможност за момчетата да покажат умения не само като инструменталисти, но и в творческо отношение. Идеята е много ефектна и перфектно изпълнена, вписвайки кавъра безпроблемно сред останалите композиции от сета. Като цяло, комбинацията от визуалната (ефектното осветление и сравнително семплата, пипната визия на музикантите) и слуховата (плътен, богат звук, виртуозни сола) беше истинско удоволствие, проличало си и по публиката, която пееше, аплодираше и куфееше през цялото време. Парчета като "Red Snake", сякаш извиращо от дълбините на земята и композирано не с ноти, а с капки нажежена лава, просто плачат за симфонична оркестрация и мащабно представяне. Nick, Steven F. Olda на баса, Tommy Mastermind на китарата и Richard Meiz на барабаните бяха сплотен екип, към който просто не можеш да останеш равнодушен.

Сетлист на GENUS ORDINIS DEI:
01. You Die in Roma
02. Embracing the Earth
03. Halls of Human Delight
04. Hail and Kill (Manowar cover)
05. Red Snake
06. Root and Idols of Cement

   Троицата на подгряващите допълниха финландците BLOODRED HOURGLASS, които продължиха линията на детметъла, без симфоничния уклон на италианските си предшественици, но с отчетлива мелодичност, на фона на която текстовете за насилие и смърт стоят странно красиво. Петорката заби ударно с откриващото "Quiet Complaint", сингъл от последния им албум "Heal" (2017). Вокалистът Jarkko Koukonen събра погледите с облеклото си в пълен контраст с по-типичните метъл одежди на колегите си Jose Moilanen (бас), Jarkko Hyvonen (барабани), Lauri Silvonen и Antti Nenonen (китари). С елегантната си риза в бордо и черен панталон беше като излязъл от офис в обедната си почивка. Но безмилостния детметъл глас, който забива ножчетата си дълбоко в мозъка и сърцето, си беше съвсем на място и влизаше много добре в ушите на вече многобройната публика. Мачкащи барабани и режещи рифове доминираха в изстрелваните едно след парчета, не липсваха завладяващи мелодични линии и избухванията на някое и друго соло. Групата свири с хъс, мятаха се коси (от който ги има, предимно китаристите), лееше се пот, лееше се вода за охлаждане, никой не се пестеше. Логично най-силно застъпен беше последният албум, с парчета като "We Form the Broken", късове нагорещена до бяло стомана, но присъстваха и композиции от предишните дискове, от дебюта "Lifebound" (2012), от който чухме злата "Castle Ashtray", до размазващият финал "Where the Sinners Crawl" (от "Where the Oceans Burn", 2015), достоен привет за всички нови почитатели, които групата спечели с изпълнението си.

Сетлист на BLOODRED HOURGLASS:
01. Quiet Complaint
02. Six Feet Saviour
03. Valkyrie
04. We Form the Broker
05. The Last of Us
06. Castle Ashtray
07. Where the Sinners Crawl

   Ето че настъпи дългоочакваният, във всички отношения, миг - клубът потъна в мрак, от сцената се протегнаха шарещите светлини на прожекторите и с неземния екот на "A Silent Arc" един по един излязоха членовете на EVERGREY, посрещнати с бурни викове и скандирания. Барабаните и китарите се съюзиха, за да натрупат високия връх, от който се разнесе гласът на Tom Englund, пропит с неописуемо красива тъга, която закръжи над събралата се публика и се спусна като ситни капчици мъгла, проникваща до мозъка на костите. Изтръпваш, вцепеняваш се и само слушаш. Китара се откъсна от общата звукова картина и публиката като омагьосана тактуваше ритъма ѝ, после барабаните на Jonas Ekdahl надделяха и започнаха да набиват юмруците си право в гърдите, клавирът на Rikard Zander вмъкна неусетно топлите си пръсти между ребрата и стисна сърцето. В радиус от километри светът се огъна и разтопи, неспособен да задържи в шепите си пламъка на съвършенството, в което се преплитаха гласовете на музикантите. Гледаш на сцената рошави къдрици, буйна брада, мятащи се коси зад барабаните. Прожекторите се събират над Jonas Ekdahl и клавирът му уж поставя лирична точка в края на тази "безшумна дъга", но не, разтегля я в чертица, във вълна, в ураганните акорди на "Weightless". Двете композиции от най-новия албум, "The Atlantic" (2019), звучаха като утвърдени класики и бяха посрещнати подобаващо.

   EVERGREY са абсолютно прави, когато казват "не четете какво пишат за стила ни, просто елате да ни чуете". Въпреки че сцената от Гьотеборг няма никаква нужда от представяне и стилът се отличава със самобитност, малко са групите, които могат да предложат такава оригиналност и толкова отличим собствен почерк, затова е истинско удоволствие всеки път, когато имаме възможност да ги чуем на живо. Едно след друго парчетата се забиваха като ками в съзнанието ти, от всеки удар тръгват пукнатини по крехката повърхност на сферите, в които живеем, отделени от външния свят, морски талази блъскат по портите, гласът на Tom влиза сладко и хладно в ключалката, превърта, изщраква и вълните нахлуват, въртят се и помитат, давят всичко, което знаеш и помниш, в безумни водовъртежи, докато дочуваш някъде далече, над повърхността, песента на сирените, и потъваш в блаженство, сладко и спокойно, унесен, приласкан, утешен. За секунда, докато тътенът на барабаните не блъсне отново в ухото, струните на баса не завибрират в сърцето, не те изпълни неистовият стремеж да се оттласнеш и да изплуваш. И после пак и пак. Още слушаме третата песен, "Distance" от юбилейния десети албум "The Storm Within" (2016), а вече сме избродили безбрежни океани, прелетели бекрайни небеса.

   Tom споделя, че седмиците на турне са изтощаващи и на шега предупреждава, че някой може да колабира на сцената. За щастие, това не се случва, от време на време гласът му сякаш кривва от страхотната форма, в която иначе се намират всички в групата и може би в такива моменти проличава умората. Въпреки това чест прави на момчетата, че след концерта останаха за среща с феновете си.

   От новия диск чухме само още една песен, рамкирала основната част на сета, "All I Have". Връщането назад към богатото минало на бандата продължи чак до 2003 г. с "Recreation Day" от едноименния албум, а разходка из повече от 15 години творчество не е никак лесна задача. Но сетлистът беше сглобен умело, за да има за всекиго по нещо и в същото време да се получи плавен преход, създаващ усещането на непрекъснатост и цялост, почти като прослушването на еднороден албум. Разбира се, историята на групата започва още по-далече назад във времето и единственият неизменен неин член от 1998 г., Tom Englund, не пропусна да изтъкне този факт, благодарейки за подкрепата, която толкова години получава от феновете.

   Така, в нещо като екзалтиран унес, ако подобно определение е възможно, преминаха тринадесет композиции, като за миг. Публиката не би отказала още, но за да не се налага музикантите да припадат от изтощение заради дълги сетове, просто решението е за следващия концерт да не чакаме десет години. Благодарности на "BGTSC" за традиционно добрата организация и чудесната идея за избор на група, очакваме следващата дата с нетърпение.

01. A Silent Arc
02. Weightless
03. Distance
04. Passing Through
05. The Fire
06. Leave it Behind Us
07. Black Undertow
08. My Allied Ocean
09. All I Have
---
Бис:
10. The Grand Collapse
11. Recreation Day
12. A Touch of Blessing
13. Kin

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: UnTonia

   Десетки снимки от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY, GENUS ORDINIS DEI може да разгледате в нашите галерии.